Самаел Аун Веор (Hebrew: סמאל און ואור; март 1917 г. – 24 декември 1977 г.), роден като Виктор Мануел Гомес Родригес, е учител и автор на над шестдесет книги за езотерична духовност. Той сформира ново религиозно движение под знамето на „Универсалния гностицизъм“ или просто Гносис и проповядва практическите и езотерични принципи за пробуждане и фундаментална промяна на психологическото състояние на човека.
За първи път става известен в Гносистичните цикли на Колумбия, родината му, преди да се премести в Мексико през 1956 г., където движението му придобива все по-голяма популярност, а произведенията му стават популярни сред практикуващите на окултизма и западния езотеризъм и са преведени на много други езици. Неговото учение е широко изучавано и до днес.
През 1948 г. Гомес нарича себе си с името на Битието си: „Аун Веор“ което означава „Словото или пратеникът на Бога“. През 1954 г., след като преминава през церемония – която описва като раждането на „Вътрешния Христос“ – той приема името Самаел Аун Веор, което използва до края на живота си през 1977 г.De Campos, Marcelo Leandro (2015). Esoterismo, modernidade e secularização: A gnose de Samael Aun Weor [Езотерика, модерност и секуларизация: Гносисът на Самаел Аун Веор] (PDF) (M.A.). Pontifícia Universidade Católica de Campinas. Самаел Аун Веор нарича ученията си „Доктрината на Синтеза“, подчертавайки не само съществуването на вечната философия, но и че нейната най-висша телеологична функция е реализирането на „Христификацията“ и „Окончателното освобождение“.
Биография
Ранен живот Виктор Мануел Гомес Родригес е роден в Богота, Кундинамарка, Република Колумбия, син на Мануел Гомес Кихано и Франсиска Родригес де Гомес. Кръстен е в Римокатолическата църква, но по-късно отхвърля Римството. Детството и семейният му живот не са добре известни, освен че е имал брат и баща му се е оженил повторно след развод.
Той е изпратен в римокатолическо йезуитско училище, но скоро го напуска, разочарован от религията; по това време е на дванадесет години. Вместо това, той казва, че е инвестирал по-голямата част от времето си в изучаване на метафизични и езотерични трактати. На 17-годишна възраст е поканен да изнесе лекция в местния Теософски отдел, а година по-късно е приет в окултното общество Древно Розенкройцерско Братство (FRA).
Късен живот, бракове и деца Малко подробности са известни за живота му между средата на 30-те и 1950 г. Той се превръща в нещо като духовен скитник, пътувайки без дом и доходи. В един момент той казва, че е живял с племе от местни хора в Сиера Невада де Санта Марта в Северна Колумбия, изучавайки лечебните тайни, които по-късно ще формират основата на неговия медицински трактат „Окултна медицина и практическа магия“ . През тези години той описва и първото си преживяване на Илюминиращата Празнота, срещайки своето „Вътрешно Битие“ или Атман, чието първоначално име подписва като „Аун Веор“, което на иврит означава „Сила и Светлина“.
Женен е за кратко за Сара Дуеньос и и имат двама сина: Император и Соломон. Въпреки това, през 1946 г. той среща и се жени за Дамата-адепт Арнолда Гаро Мора (която получава езотеричното име Лителантес), с която живее 31 години години и имат четири деца: Озирис, Изис, Хорус и Хипатия. Самаел Аун Веор обяснява, че веднага щом я срещнал, тази „Адептка“ на Джинновете, тя започна да го обучава в Джинновата Наука или Държавата на Джиновете, известна още като Джинестан или Джинновото състояние, която включвала поставяне на физическото тяло в четвъртото измерение. В ацтекската религия тази практика е известна като Науализъм, и според Аун Веор е свързана с хиперпространството. Напредък като окултен учител и водач До 1948 г. той започва да преподава на малка група ученици. През 1950 г., под името „Аун Веор“, той успява да публикува „Съвършеният брак или Портата за влизане в Посвещение“ с помощта на своите близки ученици.Andrew Dawson New Era, New Religions, p. 56, Ashgate Publishing Co., 2007 Книгата, по-късно озаглавена „Съвършеният брак“ , разкрива тайната на сексуалността като крайъгълен камък на великите световни религии. В нея той разглежда теми като сексуална трансмутация, „бяла тантра“ и езотерично посвещение.
Според дневника му, писането за секс по такъв откровен начин е било посрещнато с презрение от по-голямата част от обществеността по това време. Смятано за неморално и порнографско, Аун Веор се озовава да бяга от разярени тълпи, опитващи се да го накарат да замълчи с насилствени средства. От 14 до 19 март 1952 г. Аун Веор прекарва пет дни в затвора за „извършване на престъплението о лекуване на болни“. Разказът за лишаването му от свобода е описан в личен дневник, който той по-късно публикува като „Тайни бележки на един гуру“ .
След 19 март 1952, Аун Веор и някои ученици построиха и живяха близо до Summum Supremum Sanctuarium, „подземен храм“ в Сиера Невада де Санта Марта в Колумбия . На 27 октомври 1954 г. Аун Веор получава това, което се нарича „Посвещение на Тиферет“, което според неговата доктрина е началото на въплъщението на Словото (Логос) или „Глориан“ в душата. Той заявява, че в неговия случай името на неговия Глориан винаги е било „Самаел“ през вековете. Оттогава нататък той ще се подписва с името Самаел Аун Веор.
Аун Веор заявява, че този съюз на Самаел (Словото) с Аун Веор (човешката душа) е Аватарът на Майтрея Буда Калки от Новата епоха на Водолея. Когато го питат какво точно означава подобна титла, той отговаря:Пратеник или аватар, в най-пълния смисъл на думата, е вестоносец, човек, който доставя послание, слуга или служител на Великото дело. Така че думата „аватар“ не трябва да се изгубва в тъмни води на погрешни тълкувания, а да се изясни с кристална яснота. Следователно, аз съм само един слуга, член на екипаж или пратеник, който доставя послание. Преди време споделих, че съм космически пощальон, тъй като нося съдържанието на едно космическо писмо. Затова, мои скъпи братя, думата „аватар“ никога не трябва да ни води до високомерие, тъй като тя не означава нищо друго освен посланик, слуга, член на екипаж, който предава послание, писмо, и това е всичко. Що се отнася до Буда Майтрея, трябва да анализираме малко тези две думи, за да не изпаднем в погрешни тълкувания. Интимният Буда сам по себе си е истинското Битие, най-вътрешното на всеки един от нас. Така че, когато Интимният или истинското Битие на някого е достигнало своята правилна интимна Себереализация, тогава той се обявява за Буда. Терминът Майтрея обаче е индивидуален и колективен; така от индивидуална гледна точка той представлява учител, чието име е Майтрея, но от колективна гледна точка Буда Майтрея трябва да се разбира - в най-пълния смисъл на думата - като всеки посветен, който е успял да се христифицира, и това е всичко.https://glorian.org/authors/samael-aun-weor/lectures/the-avatar
Въпреки че многократно в своите произведения се е обявявал за истинския Аватар на Калки, той редовно е отхвърлял идолизирането:Аз, Самаел, не се нуждая от привърженици или последователи, а само от подражатели на моето учение: Гносис. Не следвам никого, нито искам някой да ме следва. Това, което искам, е всеки от вас да следва своето собствено Битие. Аз съм само фар в морето на съществуването и не се нуждая от клиентела, за да съществувам. Тъй като съм против робството на душите, не искам да поробя нито една душа, нито съм съгласен с екзекуторите на идеали. Учителите съществуват в изобилие и аз съм само един от многото; по този начин тези, които искат да намерят Учителите, ще ги намерят вътре, в дълбините на собственото си вътрешно съзнание.https://glorian.org/authors/samael-aun-weor/lectures/inside-the-vestibule-of-wisdom Живот в Мексико Сити През 1956 г. той напуска Колумбия и отива в Коста Рика и Ел Салвадор. По-късно, през 1956 г., се установява за постоянно в Мексико Сити, където започва обществената си дейност.
Преди 1960 г. той вероятно е публикувал още 20 книги с теми, вариращи от ендокринология и криминология до кундалини йога . Той основава множество гностични институции и създава гностични центрове в Мексико, Панама, Ел Салвадор, Коста Рика, Венецуела . Установява се „триъгълна“ връзка между Универсалното гностично движение, основано от Самаел Аун Веор, Южноамериканското освободително действие (ALAS) в Аржентина, ръководено от доктор Франсиско А. Пропато (завършил Сорбоната и испански преводач на Рубайят на Омар Хаям), и Ашрама Сивананда Арябарта, ръководен от Свами Шивананда в Индия .
Въпреки успеха си, развитието на Гностичното движение не е преминало без драматични неуспехи, според неговите последователи. По времето на публикуването на преработеното издание на „Съвършеният брак“ (1961 г.) движението се е разпаднало. Аун Веор пише, че „тези, които не са напуснали Гностическото движение, могат да се преброят на пръстите на едната си ръка“. Въпреки това, към момента на смъртта си Самаел Аун Веор напълно е възстановил широкия международен обхват, който движението е имало преди това.
През 60-те години на миналия век той продължава да пише много книги на теми като херметична астрология, летящи чинии и Кабала. Той обаче пише и социално-политически произведения като „Платформата на POSCLA“ (Partido Socialista Cristiano Latinoamericano или Латиноамериканска християнско-социалистическа партия) и „Социалният Христос“. Разглеждат се теми като „фалшивите“ доктрини на материализма от Уолстрийт, атеизма и по-специално Марксизма-ленинизма. Мотото на POSCLA е „Всички за един и един за всички“, а методът ѝ – съзнателната практика на ахимса.
Заключителна писмена работа През последното десетилетие от живота си той пише произведения като „Разбуленият Парсифал“, в което подробно описва езотеричния символизъм на операта на Вагнер, и „Гностичната антропология“, в която остро критикува теориите на Дарвин, Хекел „и техните последователи“. Книгите „Великият бунт“, „Трактат за Революционна психология“ и „Революцията на Диалектиката“ предоставят основа за обширните знания на езотеричната психология, за които се твърди, че са вкоренени във всяка истинска религия. През това време той подготвя най-висшата форма на своето учение, „Разбулената Пистис София“ Samael Aun Weor Pistis Sophia Unveiled, Thelema/Glorian, 2005 , в която размишлява стих по стих върху гностичния текст „Пистис София“ .
Смърт До 1972 г. Самаел Аун Веор пише, че смъртта и възкресението му ще се случат преди 1978 г. В главата, озаглавена „Възкресение“, в произведението си „Трите планини“ (1972 г.), той заявява, че осемте години изпитания в рамките на „Изпитанието на Йов“ ще се случат между 53-тата и 61-вата му годишнина. Освен това, в същото произведение се посочва, че това изпитание се случва преди възкресението и този, който го преживява, е „лишен от всичко, дори от собствените си синове, и е измъчван от нечиста болест“. През август 1977 г. той развива рак на стомаха . През това време той продължава да говори както пред своите студенти, така и пред широката общественост, давайки радио и телевизионни интервюта, докато обикаля Мексико. В крайна сметка е принуден да спре поради изтощителни болки в стомаха. Тъй като състоянието му непрекъснато се влошава, той казва на хората до леглото си: „Не се вкопчвайте в измъченото ми тяло, вместо това се вкопчвайте в доктриналното ми тяло.“ „Аун Веор“ умира на 24 декември 1977 г.
Години преди смъртта си той заявява, че ще използва надлежно подготвена древноегипетска жива „мумия“ като средство за по-нататъшна работа, средство, по-добре подготвено от собственото му „физическо тяло“. Много от последователите му очаквали да се завърне публично скоро след смъртта си. Според собствените му твърдения той планира да остане инкогнито за известно време, така че „квасът да ферментира“.
Доктрина за синтеза Доктрина за синтеза е термин, използван от Самаел Аун Веор, за да опише ученията, които е предавал чрез своите книги и лекции, защото представляват амалгама от голямо разнообразие от учения.Antoine Faivre Access to Western Esotericism, p. 104, Suny Press, 1994