Староство () e административна единица, действала в Кралство Полша и Великото литовско княжество. То съответства приблизително на окръзите на Царство България.

Всяко староство е било управлявано от длъжностно лице, наричано старейшина ().

Староствата са съществували в Полша от XIV век. Те са били образувани от поземлените имения, принадлежащи на краля (коронна земя; ), и са били предоставяни на благородници за пожизнено ползване.

Единствената държавна длъжност, която била пряко подчинена на краля и представлявала централната власт на местно равнище, било именно староството. Неговият ръководител – старейшината – се назначавал пряко от краля.

В Полша е имало два вида староства:

извънградско староство (; tenuta) – кралска земя, ползвана като аренда или залог, от чиято експлоатация арендаторът (наричан „старейшина“) е получавал доход, но не е имал полицейски и правоприлагащи правомощия на своята територия (извънградски старейшина). градско староство () – комплекс от кралски имения, управлявани от старейшина, приходите от които са били предназначени за неговата издръжка, съдебни, полицейски, правоприлагащи и административни дейности (градски старейшина).

Старейшина Единствената държавна длъжност, която била пряко подчинена на краля и представлявала централната власт на местно равнище, било именно институцията на староството. Неговият ръководител – старейшината – се назначавал от краля. Той имал широки съдебни и административни правомощия и председателствал местния градски съд (пол. sąd grodzki). Както градският старейшина, така и другият вид, без обществени функции, наречен извънградски старейшина, били държатели на земите, принадлежащи към староството, и събирали всички приходи, свързани с длъжността.

Основното задължение на старейшината било да осигурява обществения ред в поверената му територия и да оповестява посланията на кралската канцелария на населението. Институцията на старостата играела ключова роля в социалната комуникация, като се грижела за поддръжката и ремонта на пътища, сигурността на главните маршрути и държавните граници.

Градски старейшина Градският старейшина (starosta grodowy) действал като (обикновено пожизнено избран) представител на краля в съдебните и полицейските дела и в управлението на кралските земи. Тази длъжност заемал притежателят на всяко кралско владение (królewszczyzna), в което имало град (gród), задължен да упражнява изпълнителна и съдебна власт в рамките на земята или окръга.

Той председателствал градския съд (sąd grodzki), а за събирането и разпространението на информация отговаряла градската канцелария. Неговите правомощия и тези на подчинения нему съд обхващали предимно наказателни дела и юрисдикцията над безимотните благородници.

Най-важните дела, с които той трябвало да се занимава, били т. нар. четири старостински члена: нападение над дома на благородник, палеж, нападение насред обществен път, изнасилване.

Те се смятали за най-опасните престъпления и подлежали на строго наказание.

Старостата имал също икономически, административни и съдебни правомощия над селяните в именията на староството, докато властта му над останалото население била ограничена. Той събирал – с помощта на свои подчинени – наеми, данъци и такси от гражданите, назначавал висши длъжностни лица (като съдебни изпълнители и кметове), упражнявал контрол върху финансите на градските съвети и разглеждал апелации срещу решения на някои градски съдилища (например sąd radziecki – съд на съветниците). Аналогични функции имал и спрямо еврейското население, контролирайки финансите на кагала и разглеждайки апелации срещу присъди на равинските и кагалните съдилища.

Подчинени служители Публичните функции старейшината възлагал на свои подчинени, които назначавал и издържал:

Градски съдия (sędzia grodzki) – представлявал старейшината в съдебните му функции; Градски писар (pisarz grodzki) – водел официалните актови градски книги (księgi grodzkie), съдържащи нареждания на регионалните парламенти, призовки за военна служба (listy przypowiednie), както и частни документи (протестни писма, завещания, харти, грамоти). Книгите на писарите били изключително ценна документация за благородничеството (шляхта), а самата длъжност била доходоносна, тъй като писарите събирали такси за услугите си. Бургграф (burgrabia) – отговарял за охраната на замъка, крепостта, града.

Извънградски старейшина Извънградски старейшина (; ) е ползвател на замъци или кралски земи (т.нар. królewszczyzny) въз основа на договор за наем или залог (т.е. арендатор), но без правата на градския старейшина, като съдебни, полицейски и изпълнителни функции.

Извънградските старейшинства били обозначавани на латински като panis bene merentium („хлябът на добре заслужилите“) — кралски дарове за верни служители. Градските старейшинства давали по-високо звание, но извънградските били по-печеливши. От 1563 г. извънградските старейшини били длъжни да плащат в държавната хазна една четвърт от дохода си — т.нар. кварта — за издръжката на т.нар. квартова войска (от 1567 г. само 1/5).

Правото, известно като ius communicativum, позволявало на вдовицата на старейшината да задържи старейшинството до края на живота си. За доказване на размера на квартата се изготвяли много подробни и точни описания на старейшинствата, наричани люстрации.

Извънградските старейшини управлявали имотите като чужда и временна собственост, поради което Сеймът през 1774 г. постановил тези старейшинства да се отдават под аренда съласно емфитевзичино право за срок от 50 години чрез търг. Поради неконтролираното натрупване на такива старейшинства в едни и същи ръце, те станали причина за възхода на много магнатски състояния.

Съдебно-административните правомощия на извънградскя старейшина се отнасяли единствено до поданиците му (Referendaria Koronna).

Генерален старейшина Генерален старейшина (starosta generalny) — кралски чиновник със съдебна власт в Полско-литовската държава.

След въвеждането на длъжността старейшина във всички земи на Короната (т.е. в полската част на държавата), на някои старейшини е поверена власт не само над един, ами едновременно над няколко повята (окръга), като те са наричани „генерални“, т.е. главни старейшини. Във Великополша е имало само един генерален старейшина за цялата провинция. Генерални старейшини съществували също така в: руските земи, подолските земи (каменецки старейшина) и малополските земи (обхващащи само Краковското войводство). Генералният старейшина на Жмудското княжество бил равен по ранг на войводите и като единствен старейшина влизал в Сената.

Преди XVI век под управлението на местните генерални старейшини се намирали наемните войски, а по-късно на тяхно място като постоянни върховни командири се появяват хетманите. По времето на периода, наречен Благородническа република (XV и XVI век), чинът генерален старейшина вече се смятал за средновековен реликт и имала чисто почетен характер. Само генералният старейшина на Великополша притежавал реална номинационна власт в подчинените му градски старейшинства и околии. Той имал също значително влияние върху избора на градските власти в кралските градове, включително в столичния град Познан, където избирал магистрата измежду представените му кандидати. Имал и задължения, свързани със защитата на провинцията — подобно на генералния старейшина на Подолските земи, който бил длъжен да пази пограничните територии.

Заместниците на генералния старейшина се наричали на латински surrogatores.

Днешно време След възстановяването на независимостта на Полша през 1918 г. (до началото на Втората световна война през 1939 г.) и в периода 1944–1950 г. старейшината бил ръководител на областната администрация (област = повят), подчинена на войводата (глава на съвкупоност от няколко области в едно войводство).

След реформата на местното самоуправление, влязла в сила от 1 януари 1999 г., старейшината е ръководител на областния изпълнителен съвет (zarząd powiatu) и на областното староство (starostwo powiatowe) – част от областната администрация. Той се избира от областния съвет (rada powiatu).

Библиография

Juliusz Bardach, Bogusław Leśnodorski, Michał Pietrzak, Historia ustroju i prawa polskiego, LexisNexis, Warszawa 2016

Източници

Категория:Административни единици Категория:Жечпосполита