Дели Йован () е средно висока планина в източна Сърбия, на 250 км от Белград, в близост до Бор и Неготин. Най-високият връх е Църни връх със своите 1 142 м. Името е с турско-персийски произход „дели“ (смел, буен) и личното име Йован (Иван), в превод „Смелият Йован“. Попада в землищата на селата: Глоговица, Салаш (Зайчар); Сиколе, Поповица, Плавна (Неготин); Църнайка (Майданпек); Танда, Лука (Бор).

География Дели Йован принадлежи към източната групата на по-младите Сръбски Карпати, образувани в Алпийската орогенеза. Простира се в посока север – юг на около 20 км дължина и 7 км ширина. Въпреки, че билото е тясно, върховете ѝ са заоблени и наподобяват гирлянди. По билото минава вододелът на реките Равна, Поречка, Ясеница, Сиколска и Замна. На север граничи с долината на Клокочевачкия поток, десен приток на река Поречка. Тя отделя Дели Йован от склоновете на Велики Гребен. Западна граница е долината на река Поречка, долината на десния ѝ приток Църняска и долината на река Равна. Те отделят Дели Йован от планините Мали и Велики Кърш. На югоизток планината се простира до река Салашка, ляв приток на Тимок, а на изток завършва с широка гориста част, която започва на около 500 м надморска височина, ориентирана от линията, свързваща селата Салаш и Сиколе. Най-високият ѝ връх е Църни връх (1141 м). ​​Северната част на планината е по-стръмна и по-разчленена. Вторият връх, който надвишава 1000 м надморска височина е Велики Голи връх (1037 м), докато останалите са значително по-ниски (Велики Дели Йован 973 м, Мали Голи връх 848 м, Коса 778 м). Най-високите върхове са изградени от оливинови магмени скали – габро от по-стария палеозой. Сред тях са харизити, дунити и серпентинити. Пироксеновите габро са най-разпространени, особено в централните и южните части на планината. Те са по-широко разпространени в северната част на докамбрийските скали от хлоритни шисти, амфиболни шисти и мрамори, и особено от докамбрийските гнайси, лептонилити, мрамори и кварцити от рифея. Много често, в тесни и дълги пластове, сред тези докамбрийски скали се срещат амфиболити и амфиболитни шисти. Планината е богата на извори, за което свидетелства гъстата речна мрежа от къси потоци, които извират от нея. Климатът е субконтинентален-континентален.

Върхове №ВръхВисочинаШиринаДължина1Църни връх114144° 13.216′22°13.057′2Дели Йован113744° 13.568′22°13.361′3Голи връх103744° 15.179′22°12.448′4 Безименен връх102744° 14.729′22°12.679′5Средни Дели Йован97344° 11.865′22°14.315′6Мали Голи връх84944° 15.737′22°11.497′7Мала Глава83144° 14.796′22°13.45′8Църна Глава80944° 13.736′22°14.443′9Коса77844° 10.314′22°15.564′10Вучя глава73244° 13.249′22°14.699′11Припор72544° 16.929′22°12.042′12Велика Тилва70344° 11.371′22°13.294′13Пресла70244° 11.007′22°14.438′14Мали Дели Йован69344° 11.759′22°15.703′15Тива Медведжа63644° 18.668′22°11.665′16Чока лу Берлан63644° 17.869′22°11.71′17Мала Тилва63544° 09.065′22°16.821′18Крушковац62644° 10.054′22°16.496′19Чока Мика60544° 15.127′22°11.007′20Шегет60344° 16.886′22°12.956′21Краку Мошули58944° 17.524′22°12.662′22Краку Горд57944° 15.994′22°12.795′23Симичево бърдо55544° 15.563′22°13.933′

Растителен и животински свят Преобладават широколистните дъбови и букови вековни гори, докато иглолистните са по-малко разпространени, най-вече в северните и южните части. Регистрирани са 67 вида пеперуди, но потенциалното разнообразие от пеперуди е по-голямо. Срещат се гъби от вида Armillaria (Пънчушка).

Стопанско значение В района има залежи на ценни метали, особено злато, които все още не се разработват, но се проучват от британска компания. Открити са и малки находища на въглища. Откриването на злато в южните подножия около село Глоговица, през 1888 г., повлияло на подхода към по-обширни геоложки и минни проучвания, довели до откриването на рудно находище Бор през 1902 г. От други руди има находища на оловно-цинкови руди в западната част на планината и на желязо, по-на изток и южно от най-високия връх. В горите, и най-вече в района на село Клокочевац (северната периферия на планината), се произвеждат дървени въглища. В южната част има оградено ловно стопанство, богато на дивеч, включително елени лопатари. В района се произвежда висококачествен пчелен мед. На двата най-високи върха са разположени телекомуникационни антени.

Туризъм Поради релефа, добре запазената флора и фауна, както и чистия въздух, планината е изключително подходяща за туризъм. В района на планината няма значителни земеделски дейности или интензивна паша, което осигурява условия за ободряващи почивки и разходки. Изградени са множество маркирани екопътеки, включително и до най-високите точки. Откриват се гледки както към Неготинската низина, така и към Борската долина. В югоизточните подножия на планината, на надморска височина от 480 м, се намират Стеванските ливади, които създават природни и климатични условия за въздушни бани. На това място има и малък хотел, както и мемориална къща-музей. Сред природните красоти на Дели Йован се откроява природният паметник – тунелната пещера Райски прераст в каньона на река Замна, по източните склонове на планината.

Галерия

Вижте също Планини в Сърбия

Източници

Категория:Планини в Сърбия