Съборът в Любеч (също Любечки съвет или Любечка конференция; (, ) е една от най-добре документираните княжески срещи в Киевска Рус, състояла се в Любеч (днес в Черниговска област, Украйна) на 19 октомври 1097 г. Съборът слага край на Черниговската война за наследяване (1093 – 1097) между Святополк II Киевски, Владимир II Мономах и Олег I Черниговски, които спорят за наследството на Святослав II Киевски.
Съборът, иницииран от Владимир Мономах през втората четвърт на XII век, събира Святополк II, Василко Ростиславич, Давид Святославич, Олег I и други руски князе. Целта му е да прекрати Черниговската война за наследство, да умиротвори народа и да образува единен фронт срещу половците (куманите). В резултат на това Киевска Рус бива разделена между князете, които ще се наследяват от техните близки роднини. Това слага край на ротационната система (лествичное право), която се спазва в продължение на два века в Киевска Рус, при която наследяването става по хоризонтала: отначало между братята по старшинство, от по-стар към по-млад до края на поколението, а едва след това по вертикала – между поколенията, най-напред към най-старшия брат от младшето поколение и т.н. При ротационната система управлението на определени региони никога не е стабилно, а постепенно се измества към по-възрастни представители.
В резултат на събора е решено на всеки княз в Киевска Рус да бъде дадено княжество като патримониален домен, т.е. наследяването да се ограничава в съответния клон на династията Рюрикови. Това ознаменува нов политически строй, основан на едрото феодално земевладение.
След събора историческите хроники започват да споменават местните уделни князе, тъй като в проблем се превръща регулирането на отношенията между тях и отделни кланови владения или княжества.
Разпределение
Съветът разпределя княжествата, както следва:
Святополк II получава Киев, Туров, Пинск и титлата велик княз.Gerasimov (2023): 106. Владимир II Мономах получава Переяславъл, Ростово-Суздалските земи, Смоленск и Белоозеро. Неговият син Мстислав получава Велики Новгород. Олег, Давид и Ярослав и двамата синове на Святослав II Киевски, смятани за „изгнани князе“ (изгои), получават Чернигов, Тмутаракан, Рязан и Муром. Освен това Святославичите са изключени от наследниците на Киев
От останалите „изгнани“ принцове:
Давид Игоревич, княз на Волиния, получава Владимир. Володар и Василко Ростиславичи получават Перемишъл, Теребовъл и Червен.Council of Liubech at the Handbook on History of Ukraine.
Резултат Тази промяна на практика установява феодална система в Киевска Рус. Тя прекратява борбата за Чернигов, но не се спазва напълно. След смъртта на Святополк през 1113 г. гражданите на Киев се разбунтуват и призовават Мономах да заеме трона. Въпреки това новото устройство позволява на други княжества да консолидират властта си и да се развият като мощни регионални центрове: най-вече Галицко-Волинското и Владимирско-Суздалското княжества. Освен това съборът има множество политически последици, включително става прелюдия към правния кодекс на Кивеска Рус, известен като „Руска правда“, и хипотетичната историографска хроника, известна като „Начальный свод“.
Въпреки по-голямата цел на конференцията да обедини киевските князе срещу куманите (известни още като половци), враждата между князете не приключва и вместо това конфликтите продължават. Ослепяването на Давид Игоревич от Всеволод I Киевски действа като повод за продължаващи раздори и кара Владимир Мономах да организира Витичевския конгрес на 10 август 1100 г.
Източници
Литература
Категория:Киевска Рус