Звукопис е литературно понятие, с което се означава подборът на думи с повтарящи се звукове или звукови съчетания за постигане на определен художествен ефект.Институт за български език, Българска академия на науките. Определение за звукопис в РБЕ.
Основните видове звукопис са: Асонанс – повторение на гласни, което създава мелодичност, плавност или напрежение. Алитерация – повторение на съгласни, което структурира ритъма и създава звукова плътност. Тавтограма – почти всички думи започват с една и съща буква, което дава усещане за целенасочена звукова игра и ритмическа хомогенност.
Бележки
Категория:Стилистични фигури