Убийството на генерал Ковачевич е терористичен акт на Вътрешната македонска революционна организация, извършен на 5 октомври 1927 година в Щип, при който е убит началникът на Брегалнишката бригада, генерал Михайло Ковачевич.

История Генерал Ковачевич е началник на Брегалнишката бригада в Щип и се отличава с преследване на българщината и налагане на сърбизма в района. В съзвучие с новата политика на извършване на терористични актове, наложена във ВМРО от новия водач Иван Михайлов, ВМРО решава да го премахне. Мито Каркалашев изпраща от Горна Джумая терористична тройка в състав Ипократ Развигоров, Илия Лилинков и Благой Кралев. Тримата четници на ВМРО са посрещнати в местността Голак, Златкови колиби, от Георги Каракашев и Глигор Попдимитров от Митрашинци, които ги превеждат до Виница.

Генерал Ковачевич е разстрелян в 18:40 часа на 5 октомври 1927 година пред къщата си срещу църквата „Свети Никола“ в Щип с три револверни куршума, два в главата и един в сърцето.

Властите обявяват военно положение в цяла Вардарска Македония и изпращат войска в Щип, като на практика градът е под обсада в продължание на 15 дена. Извършени са масови обиски и арести. На 8 октомври Кралев е заловен край Калаузлия и издава на властите преките си съучастници. Развигоров и Лилинков успяват да се оттеглят нагоре в Плачковица, но на 9 октомври ги открива един турчин и ги предава. Двамата са обкръжени в скалите над Стара река от значителни жандармерийски части и след 12-часово сражение, на 10 октомври се самоубиват, за да не бъдат заловени.

Последици Извънсъдебни насилия Като отмъщение на 30 октомври 1927 година югославските власти организират убийството на бащата и брата на водача на ВМРО Иван Михайлов – Михаил Гаврилов и Христо Михайлов. Арестуван и убит е и братът на Ипократ Коце Развигоров, който е писар в Богданци. Арестуван е и дядо му Спиро Развигоров. Пане Лилинков, бащата на Илия Лилинков, е арестуван и убит от бой в полицията. Майка му също е изтезавана, но е освободена. Убит без присъда е и Стоян Керенчето от Щип. Павел Гичев и Димитър Ковачев са арестувани и бити. В Скопие без присъда е убит аптекарят Милан Генов.

Съдебен процес Обвиненията по убийството са обявени на 22 януари, като обвиняеми са 21 души по пет различни дела. Първото дело е срещу Благой Кралев, обвинен, че от 1924 до 1927 година е български четник в Брегалнишката и Скопската област и е работил за отцепването им от държавата. Кралев е обвинен и третото дело, че по време атентата е наранил окото на Йордан Евтимов.

Ипократ Развигоров и Илия Лилинков

По второто дело за материално и морално подпомагане на атентата обвиняеми са: Георги Златков, Илия Велков, Вангел Стаменков, Стаменко Данев, Васил Бъчваров, Васил Гранков, Киро Хаджиандонов, Михаил Барутчиев, Коце Нушков, Иван Томев, Йордан Кертъков, Йордан Воденичаров, Симо Георгиев и Мане Василев, които знаели за присъствието на атентаторите, но не известили властите. Дончо Живадинов и Кольо Делипетрев са обвинени, че са окуражавали атентаторите. Живадинов е обвинен и че в къщата му са намерени 5 пушки и 50 патрона. Панчо Бърдаров е обвинен във връзка с Иван Михайлов, от когото е получил пари за атентаторите, и в предоставяне на убежище на Лилинков. Трайчо Гюнов е обвинен, че е имал за задача да наблюдава Лилинков и да го кара по-бързо за извърши атентата, а Славко Недков, че е знаел за идването на атентаторите и им казал близо до къщата на Ковачевич да извършат работата още същата вечер. Ката Коцева и вдовицата Яна Донева са обвинени, че са закопали пардесюто на единия от атентаторите, което им дал Панчо Бърдаров. Четвъртото дело е срещу Златков, Велев, Стаменков, Данев и Атанас Рашков, обвинени, че са членове на ВМРО. И петото дело е срещу Гунев, също обвинен в членство във ВМРО.

Процесът започва на 5 март, като всички защитници са сърби. Присъдите са обявени на 17 март: Благой Кралев, Дончо Живадинов, Кольо Делипетрев и Панчо Бърдаров са осъдени на смърт. Илия Велков, 38-годишен, е осъден на 20 години строг тъмничен затвор. Георги Златков и Стаменко Данев, 48-годишен, — по 15 години строг тъмничен затвор. Антон Стаменков, Атанас Рашков и Михаил Барутчиев — по на 12 години строг тъмничен затвор. Трайко Гунев — на 20 години строг тъмничен затвор. Ката Коцева на 5 години строг тъмничен затвор. Яна Донева — на 4 месеци затвор. А за съучастие в убийството Георги Янкулов, 58-годишен, е осъден на 12 години затвор.

На 31 май апелативният съд потвърждава присъдите, но Касационният определя за Живадинов, Делипетрев и Бърдаров вместо смърт затвор от 20 години. Благой Кралев е разстрелян на 12 януари 1929 година. В затвора умират Георги Златев и Вангел Стаменков. По 13 години излежават Живадинов, Бърдаров и Делипетрев. Барутчиев излежава 9 години, Ката Коцева — 5 години, Илия Велков, Стаменко Данев, Георги Янчулев от село Полаки, Кочанско, и Атанас Рашков от Чеперник — по 12 години.

Пропаганда

Властите решават да използват убийството за пропагандиране на сръбската кауза в Македония. Още докато градът е обсаден от войска, е устроен протестен митинг. Политически манифестации стават из цялата страна. След това тялото на Ковачевич е тържествено изпратено на гарата с военна музика и знамена. В продължение на два дена преминава през Велес, Скопие, Куманово и Ниш до Белград. В Белград тялото е изложено в Офицерския дом на 8 октомври, където в продължение на два дена да му се поклонят идват военни делегации от цялата страна. В същия ден националистическата организация Народна отбрана, на която Ковачевич е деец, устройва и протестен митинг в столицата, на който присъстват 5000 души, протестиращи срещу тероризма и липсата на мерки от страна на Обществото на народите, както и срещу българското правителство. На погребението му на 9 октомври присъстват много държавни и партийни лидери. Опелото в катедралата е отслужено от патриарх Димитрий Сръбски. Процесията е поздравена лично от крал Александър I. Ковачевич е погребан на държавна сметка в Алеята на великаните на Новото гробище в Белград.

На 1 ноември 1931 година в Щип е открит паметник на Ковачевич, който щипяни разрушават след установяването на българска власт в града през април 1941 година. Общината поставя и паметна плоча на мястото на убийството и кръщава на негово име площада с шадравана.

Външни препратки

Бележки

Ковачевич, Михайло Ковачевич, Михайло Категория:ВМРО Категория:1927 година в Югославия