Петра или Петренската крепост () е средновековна крепост в развалини край село Фотина, дем Катерини, Егейска Македония, Гърция.
Местоположение Крепостта е разположена на връх Караколи, на 1,5 km южно от село Фотина и на 4 km северозападно от село Петра (Локово), северно над Петренската река (Петриотикос) при излаза и от Олипм след края на Петренския пролом. През Петренския пролом е минавал един от пътищата между Македония и Тесалия. Югоизточно от крепостта по пътя за Локово е Петренският манастир „Въведение Богородично“. Северно от крепостта е Петренския каменен сводест мост, свързващ крепостта с отсрещната страна на потока Ксиролаки.
История Първите свидетелства за съществуването на крепост Петра са църковни регистри от началото на X век, в които епархията Петра се споменава сред епархиите, принадлежащи на Солунската митрополия. Очевидно селището е било достатъчно важно, за да бъде седалище на епископия. Оцелял надпис показва, че че градът е съществувал още от Римския период и следователно, макар и да няма данни от исторически източници, вероятно е съществувал и през ранновизантийския период. Селището се е развило, за да се превърне в седалище на епископия след края на VI век, по времето на преместването на низинските селища във вътрешността на планините за защита на населението от набезите на варварите.
През късновизантийския период единственото сведение за Петра, е, че заедно с други съседни градове-крепости (Бер, Сервия, Платамонас, Соск и Саридола), тя преминава под юрисдикцията на Йоан Кантакузин през април 1343 година по времето на Втората византийска гражданска война, преди Кантакузин да стане император. Малко след това, в 1345 година, Петра, заедно с други крепости на Македония, е предадена на сръбския крал Стефан Душан. Душан възложил управлението на новите си владения на полубрат си Симеон Урош Палеолог, който останал владетел на Епир, Западна Македония и Тесалия и след смъртта на Душан в 1355 година. Районът е окончателно завладян от османците някъде през 80-те години на XIV век.
Петра е обявена за защитен археологически обект на 18 януари 1885 година.
Описание Селището не е особено обширно и заема площ от 30 декара. Открити са следи от тръбопровод, който е отвеждал водата от изворите на склона на планината Шапка (Титарос) до резервоар в крепостта. Акведуктът в по-голямата си част следва паралелно трасето на византийска калдъръмена пътека.
В селището има руини на кръстовидна църква и други каменни сгради с керемидени покриви.
Селището, което има естествени укрепления от запад, юг и изток, е защитено от северната си страна от малка крепост, в чийто край се виждат основите на квадратна кула.
Бележки
Категория:Дем Катерини Категория:Крепости в Гърция