Наум Наумович Рабинович е съветски въздушен ас и политиески емигрант в Съединените щати.
Биоография Наум Рабинович е роден на 2 ноември 1923 г. в Запорожие, УССР в семейството на часовникар и домакиня. Да лети със самолети, се научава в Запорожкия аероклуб. Още след 9-и клас той се записва за кадет на Качинското училище за военни пилоти, близо до Севастопол. Заедно с всички от училището от Крим е евакуиран в град Красни Кут в Саратовска област. В началото на Великата отечествена война като студент от 3-ти курс в Електротехническия институт в Ленинград се записва доброволец на фронта. В тази обстановка дядо му Мордехай Гедалевич Рабинович не успява да се евакуира и остава в окупираната еврейска колония „Ингулец“ близо до Кривой Рог. Там немците изгарят възрастния човек и цялото му семейство, като ги живи заковат с дъски в синагогата.
През април 1944 г. „Нюсик“ Рабинович е командирован в 513-и Каменец-Подолски изтребителен авиационен полк от 331-ва изтребителна дивизия, която по това време воюва на 1-ви Украински фронт, където лети с Як-3. При изпълнени бойни мисии лети повече от осемдесет пъти, като сваля 5 вражески самолета във въздушни битки, а той е свален три пъти. В службата си осигурява въздушно прикритие при настъпленията и разузнавателни полети за вражески личен състав и бойна техника. В 1944 г. води битки летището „Гранов“ близо до Уман и близо до град Стоянов в Лвовска област.
През есента и зимата на 1944 г. е майор и неговата част лети във 2-ри Украински фронт, с която участва в битката за Унгария и по-късно за град Бърно. Цялата летателна част на неговия въздушен полк отпразнува Деня на победата в Чехословакия. Оттам въздушният полк на Рабинович е преразпределен в село Узино близо до Белая Църква. Тук Наум Наумович служи до 1948 г., когато постъпва във Военновъздушната инженерна академия на името на професор Николай Жуковски в Москва, където започва да изучава техническата експлоатация на самолети и двигатели.
По време Студената война Никита Хрушчов започва съкръщаване на въоръжените сили на СССР с един милион и двеста хиляди души, при което е съкратен и той. След демобилизация от армията Рабинович е поканен в конструкторското бюро „Туполев“ като инженер. След това решава, че семейството му няма какво да прави в Съветския съюз. На 4 януари 1980 г. те заминават за САЩ.
В Съединените щати Владимир Рабинович работи за телевизионната мрежа Си Би Ес. Благодарение на провежданите от сина му пикети в Ню Йорк през 1987 г., когато Маргарет Тачър идва в Москва, предава на Михаил Горбачов списък с хора, за които лично тя се застъпва. Наум Рабинович е в нейния списък.
Съветският ас умира на 26 юли 1988 г. в Ню Йорк.
Награди „За превземането на Будапеща“; „За превземането на Виена“; „За победата над Германия във Великата отечествена война 1941 – 1945“; „За военни заслуги“.
Източници
Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Съветски авиатори Категория:Съветски авиоконструктори Категория:Евреи в СССР Категория:Евреи в САЩ Категория:Родени в Запорожие Категория:Починали в Ню Йорк