Неимуществените вреди са неблагоприятни последици, които засягат нематериални блага на едно лице – чест, достойнство, добро име, физическо и психическо здраве, личен и семеен живот. Те се отличават от имуществените вреди по това, че не могат да бъдат изразени в конкретна парична или материална стойност, но подлежат на обезщетяване чрез паричен еквивалент.
Правно значение В българското право институтът на неимуществените вреди е уреден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за такива вреди се определя „по справедливост“ от съда. Това означава, че съдът преценява размера на обезщетението, като взема предвид:
степента и характера на причинените болки и страдания (физически и душевни); възрастта и социалното положение на пострадалия; продължителността на страданията и тяхното отражение върху личния и семейния живот; последиците за общественото и професионалното положение на лицето.
Примери за неимуществени вреди
физическа болка при телесна повреда; психически страдания от загуба на близък човек; накърняване на доброто име чрез клевета или обида; унижение или психически травми вследствие на дискриминация или неправомерно отношение.
История Понятието за неимуществени вреди се развива в европейските правни системи през XIX и XX век, когато започва да се признава, че личните страдания имат стойност, която трябва да бъде компенсирана. В българското законодателство уредбата е приета през 1951 г. със Закона за задълженията и договорите, като съдебната практика доразвива критерия „по справедливост“.
Международни сравнения В различните държави подходите към обезщетяването на неимуществени вреди се различават:
В някои страни (например САЩ) обезщетенията могат да достигнат много високи размери, включително чрез присъждане на т.нар. „наказателни обезщетения“ (punitive damages). В повечето европейски държави, включително България, обезщетенията са ограничени до „справедлив“ размер, преценен от съда.
Източници
Категория:Гражданско право Категория:Право и икономика