„Легенди при Царевец“ е стихосбирка на българския поет Иван Вазов, публикувана през 1910 година в София.
Тя включва предговор и 27 стихотворения с исторически сюжети от историята на Второто българско царство. Те са писани през предходните няколко години, вдъхновени от двата престоя на Вазов в Търново – през 1902 и 1905 година – при работата му върху историческите повести „Светослав Тертер“ и „Иван-Александър“.СТАРО ТЪРНОВО: Из предговор на книгата „Легенди при Царевец“ – Иван Вазов
Стихотворения „Свети Димитрий Чудотворец“ „Проклятие въз Иванка“ „Балдуин“ „Калояновий орел“ „Куманката“ „Княгиня Ирина Комнен“ „Кир Тодор в Търново“ „Конецът на Ивана-Асеня II“ „Калиман II“ „Ивайлова брачна нощ“ „Мария“ „Бягството на Ивана-Асеня III“ „Татарска царица“ „Лобната Скала“ „Чоки“ „Момата на Къз-Хисар“ „Велбъжд и Сливница“ „Сара“ „Патриарх Евтимий“ „Жидов гроб“ Стихотворението е написано на 1 февруари 1906 г. В бележка под линия Вазов пише: На запад от Търново стърчи рид: Картал-баир (Орлов връх), въз който има трап, називаем днес Жидов гроб. Според преданието там е отишъл и легнал трупа на евреина, който предал Царевец на турците. През вековете на робството търновци са отивали при тоя трап и са фърляли камъне в него, проклинайки евреина издайник. Мнозина правят това и днес. „Сборът на духовете“ „Литургия“ „Шишмановий бряст“ „Минарето“ „Клепалото бие“ „Блян в стара черква“ „Боянската черква“
Бележки
Външни препратки Факсимиле на оригиналното издание
Категория:Стихосбирки на Иван Вазов Категория:1910 година в България