Николай Кънев Средногорски

Николай Иванов Кънев, с псевдоним Средногорски, е български учител, интелектуалец, писател и етнограф.

Биография Николай Иванов Кънев е роден на 20 април 1896 г. в с. Калугерово, Пазарджишко, но за свой роден край смята с. Петрѝч, Средногорско. Учи в Панагюрище и Самоков.

След завършване на гимназия учителства една година (1915) в с. Бодят, Панагюрско. От 1917 г. до 1922 г. е учител в с. Петрѝч, Средногорско. В казармата служи като офицер по прехраната в гр. Осман пазар (Омуртаг).

През 1925 г. завършва литература в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. През 1926 г. е назначен за гимназиален учител в Попово, където преподава пет години. През този период става близък приятел с географа Алекси Попов. Двамата издават съвместно етнографския труд Попово – градът и околията му (1929).

Николай Кънев е автор на още четири книги – Смехът на Сатаната (1932), Антола. Антична легенда. Една песен за вечната любов (1933), Басни (1936), Новият Фауст (1940). Публикува статии в престижни списания като „Философски преглед“, „Българска реч“, „Родна реч“ и др.

Учителства също във Велико Търново и Русе.

Умира в София през 1959 г.

Семейство Николай Кънев се жени два пъти. Първата му съпруга Йорданка Балканска (род. 1897) също е учителка в с. Петрич и гр. Попово, но умира твърде рано (1929). Двамата имат син – Аристотел Николаев Кънев (1920-2000), роден в с. Петрѝч.

Втората съпруга на Н. Кънев – Здравка Димитрова Кънева (1901–1989) е учителка по френски език. От нея той има двама сина – Владимир Николаев Кънев (1934–1992) и Иво Кънев (1943–1999). Съпрузите учителстват в гр. Велико Търново и гр. Русе - тя по френски език в  Девическата гимназия, той по литература в Първа мъжка гимназия и Немското училище.

Синовете на Николай Кънев наследяват неговата ерудираност и начетеност. Аристотел Николаев Кънев (кръстен така заради голямата любов на баща му към гръцките философи) е професор и преподавател в Медицинския университет в София. Владимир Кънев е доцент във ВИМЕС, Русе и републикански шампион по спортна акробатика. Иво Кънев също е доцент, преподава физикохимия в Софийския университет и в Алжир.

Творчество Етнографският труд на Алекси Попов и Николай Кънев Попово – градът и околията му, издаден за първи път през 1929 г. и до днес се радва на интерес най-вече сред жителите на гр. Попово. Двамата учители обикалят всички села на Поповската околия, събират спомени, сведения за традиции и обичаи, проучват документи. Книгата е преиздадена през 2022 г. от Историческия музей в Попово с участието на внука му д-р Николай Кънев, съпругата му д-р Капка Кънева и правнучката – художничката доц. Капка Кънева, автор на корицата. Попово – градът и околията му е книга, представяща не само гр. Попово, но и селата в околията. Новото издание има шест тиража.

Смехът на Сатаната (1932) и Антола (1933) излизат в две последователни години. Малко са критическите прочити върху Смехът на Сатаната, докато Антола се радва на повече критически интерес. 90 години след първото им издание наследниците на автора ги преиздават в едно книжно тяло през 2023 г. Корицата отново е дело на доц. Капка Кънева, а предговорът е на проф. Стоян Атанасов.

Романът Антола е основан на легенда, разказана на Николай Кънев още през 1927 г. по време на обиколките му из Попово. Легендата за принцеса Антола е поместена в Попово – градът и околията му. Кънев я преработва във философски роман под заглавие Антола. Антична легенда. Една песен за вечната любов. Вдъхновен от романа, днес се подготвя и балет.

Басни и Новият Фауст не са преиздадени.

Източници Атанасов, Стоян. Николай Кънев и неговият принос в родната книжнина. В: „Литературен вестник“, бр. 37, 2023, с. 4. Йорданов, Стефан. Името Антола. Бележки върху един антоним от преданията на Поповския край. в:  „Поломието – находки, събития личности“. Велико Търново: Исторически музей на Попово, 2015, с. 595-609. Йорданов, Стефан. Аспекти на историческия романтизъм в книгата на Николай Кънев Средногорски „Антола. Антична легенда. Една песен за вечната любов“. В: „Поломието – находки, събития личности“. Велико Търново: Исторически музей на Попово, 2015, с. 610-669. Йорданов, Стефан. От Юстияновия пълководец Велизарий до фолклорния персонаж Велиазар., електронно списание LiterNet, 8 юли 2004, № 7 (56) Радев, Ради. Създателят на легендата за Антола. В „Септемврийски пламък“ от 25 май 1975 г. Рашева, Ивета. От селищната към „античната“ легенда за принцеса Антола и творецът Н. Кънев“. В: „Преславска книжовна школа“, Т. 22, Шумен, 2022.

Категория:Български учители Категория:Български краеведи Категория:Български писатели Категория:Възпитаници на Софийския университет Категория:Родени в област Пазарджик Категория:Починали в София