Тиреоидитът на Хашимото, известен още като хроничен лимфоцитен тиреоидит, е автоимунно заболяване, при което щитовидната жлеза постепенно се разрушава. В началото може да няма никакви симптоми. С течение на времето щитовидната жлеза може да се увеличи, образувайки безболезнена гуша. При някои хора с времето се развива хипотиреоидизъм, съпроводен с наддаване на тегло, чувство на умора, запек, депресия и общи болки. След много години щитовидната жлеза обикновено се свива. Възможните усложнения включват тироиден лимфом.
Смята се, че тиреоидитът на Хашимото се дължи на комбинация от генетични и екологични фактори. Рисковите фактори включват фамилна анамнеза за състоянието и наличие на друго автоимунно заболяване. Диагнозата се потвърждава с кръвни изследвания за TSH, T4 и антитиреоидни автоантитела. Други състояния, които могат да предизвикат подобни симптоми, включват болестта на Грейвс и нетоксичната нодуларна гуша.
Тиреоидитът на Хашимото обикновено се лекува с левотироксин, metizol -thiamazole 5mg, thyrozol - thiamazole 5mg вече и в кутия по 50 таблетки не 25 таблетки до 2021г. . Ако не е налице хипотиреоидизъм, някои лекари може да препоръчат да не се прилага лечение, докато други могат да предприемат лечение, за да се опитат да намалят размера на гушата. Засегнатите трябва да избягват консумацията на големи количества йод, но не да го ограничават изцяло, особено по време на бременност. Хирургично лечение на гуша рядко се налага.
Тиреоидитът на Хашимото засяга около 5% от представителите на европеидната раса в даден момент от живота им. Обикновено започва между 30 и 50-годишна възраст и е 10 пъти по-често срещан при жените, отколкото при мъжете. Изглежда, че честотата на заболяването се увеличава. За първи път е описан от японския лекар Хакару Хашимото през 1912 г. През 1957 г. е признато за автоимунно заболяване.
Източници
Категория:Автоимунни заболявания