Карло Акутис () е италианец от 20. век, почитан като светец от Католическата църква.

От ранна възраст проявява силна католическа вяра и особена преданост към Дева Мария и тайнството на евхаристията. Като младеж започва да създава уебсайтове, свързани с вярата, и да се посвещава на доброволческа дейност за бездомните и в безплатните трапезарии. Умира на 15-годишна възраст след светкавична левкемия. В следващите години Католическата църква признава чудесата, приписвани на неговото застъпничество, което води до обявяването му за Божи слуга и впоследствие за блажен. Канонизиран е за светец на 7 септември 2025 г. от папа Лъв XIV.

Биография Детство и католическо образование Карло Акутис е роден на 3 май 1991 г. в Лондон, Великобритания, в семейството на италианците Андреа Акутис, финансист в Инвестиционна банка „Лазард“, и Антония Салдзано, предприемачка. Кръстен е на дядо си по бащина линия, Карло, собственик на богатото застрахователно дружество „Витория Асикурациони“. Кръщението му се състои на 18 май 1991 г. в църквата „Дева Мария Скърбяща“ в Челси, Лондон.

Учи в началното и средното училище при Марселинските монахини и в класическата гимназия към Йезуитския институт „Лъв XIII“ в Милано, където семейството се мести поради работата на баща му.

Откроява се от ранна възраст със силната си католическа вяра, която присъства във всеки аспект от живота му. Приема първото си причастие едва на седем години, защото вече е смятан за зрял за това. Редовно се посвещава на енорийските дейности в църквата „Санта Мария Сегрета“ в Милано, където на 24 май 2003 г. получава тайнството на миропомазването. Неговата преданост е насочена по-специално към тайнството на евхаристията и към Дева Мария. Ежедневно ходи на литургия и рецитира молитвената броеница. Негови модели са Свети Франческо Марто и Света Джачинта Марто, Свети Доменико Савио, Свети Луиджи Гонзага и Свети Тарцизий. Освен че има характерните за младеж интереси от онези години, той се опитва да помага на всеки нуждаещ се.Antonia Salzano Acutis con Paolo Rodari, Il segreto di mio figlio, Piemme, 2021, Descrizione

Сред големите му страсти са информационните технологии, които той използва, за да разпространява и свидетелства за вярата си чрез създаването на уебсайтове (включително такъв, който каталогизира евхаристийни чудеса), със съдействието на Институт „Свети папа Климент I“. След смъртта му този сайт се превръща в пътуваща изложба, която посещава всичките пет континента и е инсталирана в почти 10 000 енории само в Съединените щати, както и в останалата част на света, в някои от най-известните светилища на Дева Мария, като тези във Фатима, Лурд и Гуадалупе.

Болест и смърт На 2 октомври 2006 г. Карло започва да изпитва симптоми, които изглеждат като обикновен грип. На 8 октомври състоянието му се влошава и му е поставена диагноза „левкемия тип M3“, от която той умира на 12 октомври в болницата „Сан Джерардо“ в Монца. Погребението му е на 14 октомври в неговата енория – „Санта Мария Сегрета“ в Милано. Определян като „миланският Фрасати“, през януари 2007 г. тленните му останки са пренесени от гробището в Терненго в това в Асизи, както той изрично е поискал. Те остават там до 6 април 2019 г., когато са прехвърлени в църквата „Санта Мария Маджоре“ в Асизи.

Процес на канонизация На 24 ноември 2016 г., с намесата на тогавашния архиепископ на Милано, кардинал Анджело Скола, в Милано е завършена епархийската фаза на процеса на беатификация, започнала на 15 февруари 2013 г. Сред събраните в тази фаза материали има и писма и молитвени молби от цял свят, получени от семейството на Карло.

На 5 юли 2018 г. той е обявен за достопочтен (на итал. venerabile) от папа Франциск: с тази титла Църквата признава, че младият Карло е изживял християнските добродетели по героичен начин.

Чудеса За причина за беатификацията на Карло Акутис е счетено изцелението на 6-годишното бразилско момче Матеус Виана, засегнато от рядък вроден дефект на панкреаса. На 12 октомври 2013 г., по време на религиозна церемония в църквата „Сан Себастиано“ в Кампо Гранди, момчето има възможността да докосне реликва на Карло Акутис. В следващите дни то претърпява серия от диагностични изследвания, от които панкреасът му изглежда е излекуван. Изцелението, „моментално, пълно и трайно“, е счетено за необяснимо от Медицинския съвет на Конгрегацията за канонизирането на светците, който през ноември 2019 г. изразява положително становище за чудото, приписвайки го на застъпничеството на Акутис.

На 21 февруари 2020 г. папа Франциск разрешава обнародването на декрета относно приписването на чудото. Церемонията по беатификация се състои в базиликата „Сан Франческо“ в Асизи на 10 октомври 2020 г., председателствана от кардинал Агостино Валини, папски легат за папските базилики в Асизи, представляващ Върховния понтифекс: оттогава литургичната годишнина се отбелязва на 12 октомври, годишнината от смъртта на Акутис.

На 23 май 2024 г. папа Франциск упълномощава Дикастерията за каузите на светците да обнародва декрета относно признаването на второ чудо, приписвано на застъпничеството на Карло Акутис. Става въпрос за изцелението на Валерия Валверде, момиче от Коста Рика и студентка във Флоренция. На 2 юли 2022 г., докато кара колело, тя пада и получава много сериозна травма на главата. След операция лекарите определят състоянието ѝ като критично. След като майка ѝ се моли на гроба на блажения Акутис за неговото застъпничество, Валерия се възстановява напълно за кратко време.

Обявяване на канонизацията По време на общата аудиенция на 20 ноември 2024 г. папа Франциск обявява, че канонизацията на блажения Карло Акутис ще се отбележи по време на Юбилея през 2025 г., и по-специално на 27 април, в контекста на Младежкия юбилей. Канонизацията обаче не се състои по план поради смъртта на папа Франциск на 21 април и е отложена за по-късна дата.

Отлагането на датата на канонизацията поражда въпроси относно процеса на канонизация и духовността на Карло Акутис, особено евхаристийната.

Впоследствие новият папа Лъв XIV обявява, че Карло Акутис ще бъде канонизиран, заедно с блажения Пиер Джорджо Фрасати, на 7 септември 2025 г.

Според Линда Кинслър, въз основа на концепцията на Питър Бърк за светците като културни индикатори за връзката между религията и обществото, процесът на канонизация на Карло Акутис би бил разглеждан от Светия престол като възможност да се осъществи връзка с новите поколения, като изрично е представен младият мъж като „първият светец от Поколение Y“.Linda Kinstler, Inside the Vatican’s secret saint-making process, in The Guardian, 3 декември 2024

Реликви На 6 април 2019 г. в Асиз тленните останки на светеца, след ексхумирането им от градското гробище, са пренесени в Светилището на отречението и са изложени там в бял погребален паметник с прозрачна стъклена плоча в десния неф. Лицето му е покрито със силиконова маска, която възпроизвежда чертите му.

Реликвата на сърцето му се съхранява в катедралата „Сан Руфино“ в Асизи, в олтара, посветен на светеца, открит на 16 октомври 2022 г.

Реликварий, съдържащ няколко кичура от косата му, е изложен за публично почитане в църквата „Сан Франческо“ в Рабат, на остров Гозо, Малта. Подобни реликви се съхраняват и излагат от 11 септември 2023 г. в Алифе, в светилището на Мадона дела Грация, и в енорията „Сан Томазо Апостоло“ в квартал „Инфернето“ в Рим. Реликва „ex capillis“ е изложена в енорията „Сан Дженаро“ в Беневенто от 20 април 2025 г.

В масовата култура Кино Въз основа на свидетелството на Карло Акутис, през 2018 г. е създаден документален филм, посветен на евхаристийните чудеса, озаглавен Segni („Знаци“), резултат от сътрудничеството между Ватикан Медия и Офичина дела Комуникационе. През 2020 г. излиза „Моята магистрала към небето“ (La mia autostrada per il cielo), от Матео Чекарели, Офичина дела Комуникационе, в сътрудничество с Ватиканския телевизионен център.

Музика На 10 октомври 2020 г., по случай беатификацията на Карло Акутис, различни музикални изпълнители, включително Алесандра Симоне и Кантиере Кайрос, му посвещават компактдиск с 14 песни, всяка от които е посветена на фигурата на младия блажен.

Източници

Категория:Католически светци