Моха̀мед ибн Хаса̀н ал-Махдѝ (на арабски: محمد بن الحسن المهدي), известен просто като имам ал-Махди (Спасителят), е дванадесетият и последен имам в дванайдесетната имамитска традиция на шиитския ислям.

Според вярванията на шиитите той е син на единадесетия имам Хасан ал-Аскари, и се е родил в Самара през около 868 г. Вярва се, че още в ранна възраст, след смъртта на баща си, той е влязъл в състояние на скриване (гейба), където продължава да живее, но е невидим за обществото, докато Аллах не реши да го върне, за да възстанови справедливостта по земята.

Тази концепция за „скрития имам“ е централен елемент в дванадесетимамския шиизъм. Според традицията, той преминава през два етапа на отсъствие (окултация):

Малкото скриване (Ал-гейба ас-сугра)– трае около 70 години Той комуникира с последователите си чрез четирима поредни представители (наместници); Голямото скриване (Ал-гейба ал-кубра)– продължава до днес В този период нито един човек няма пряк достъп до имама, и неговата поява ще настъпи само с позволение от Аллах, когато светът е изпълнен с несправедливост.

При своето завръщане, което е известно като зухур (проява), имам ал-Махди ще бъде водач на справедливостта и ще се бори срещу тиранията, подтисничеството и фалшивата религия. В шиитските източници той често се описва като месианска фигура, която ще се яви заедно с пророка Иса (Исус Христос), ще напълни света със справедливост, както преди това е бил изпълнен с неправда, и ще установи идеален ислямски ред.

Името му е същото като на пророка Мохамед, а прозвището му ал-Махди означава „воденият (от Бог) към правдата“. В някои източници е наричан още „Сахиб аз-заман“ (Владетелят на времето) и „ал-Каим“ (Този, който ще се издигне). Шиитите вярват, че той е жив, но невидим, и Аллах го е опазил от времето и опасностите, докато дойде денят на неговото завръщане.

Появата на ал-Махди е свързана с различни предзнаменования, описани в ислямските текстове — социален хаос, морален упадък, разпространение на несправедливост, природни бедствия и други. Възходът му ще бъде придружен от големи изпитания, но в крайна сметка — от окончателна победа на истината. Вярата в ал-Махди е присъща не само на шиитите, но и на много сунити, макар и с някои различия. За шиитите обаче той е конкретна историческа личност — синът на имам Хасан ал-Аскари — и неговото съществуване и скриване са реални събития, а не символични представи.

През вековете в различни времена и места са се появявали хора, които твърдят, че са Махди, или техни последователи така са ги представяли, но дванадесетимамските шиити отхвърлят всички такива претенции и вярват, че истинският Махди ще се яви ясно и недвусмислено, с божествена подкрепа и доказателства.

Ролята на имам ал-Махди в шиитската духовност е дълбока. Той е обект на молитви, възпоменания и духовна връзка. Много шиити вярват, че чрез искрена вяра и праведно поведение могат да бъдат сред неговите помощници при завръщането му. В някои дуи (молитви) се изразява надежда за близката му поява и освобождение на човечеството от угнетение. В съвременния шиитски свят темата за ал-Махди има важно религиозно и политическо значение. Тя мотивира идеята за борба срещу несправедливостта, съпротива срещу тиранията и очакване на божествено водителство. Макар и „скрит“, самият имам остава централен символ на надежда, истина и божествена справедливост.

Бележки

Литература Sachedina, Abdulaziz Abdulhussein (1981). Islamic Messianism - The Idea of Mahdī in Twelver Shī'ism. SUNY Press. ISBN 978-0873954426. Daftary, Farhad (2013). A History of Shi'i Islam. I.B. Tauris. ISBN 9780755608669. Momen, Moojan (1985). An Introduction to Shi'i Islam. Yale University Press. ISBN 9780300034998. Donaldson, Dwight M. (1933). The Shi'ite Religion - A History of Islam in Persia and Iraḳ. AMS Press. Modarressi, Hossein (1993). Crisis and Consolidation in the Formative Period of Shi'ite Islam - Abū Ja'far Ibn Qiba Al-Rāzī and His Contribution to Imāmite Shī'ite Thought (PDF). Darwin Press. ISBN 9780878500956.

Категория:Шиитски имами