Разстройствата на личността са група психични разстройства, характеризиращи се с дългосрочен модел на поведение, мислене и чувстване, който е неадаптивен. Това се случва в много контексти и не е прието от културата на човека. Симптомите са до степен, при която функционирането на личността е нарушено или се наблюдава значителен дистрес. Началото обикновено е в късната част на детството или ранната зряла възраст.
Основната причина е неясна. Възможно е да участват генетични и културни фактори. Личностните разстройства се разделят на три групи: А (ексцентрични), Б (драматични) и В (тревожни). Група А включва шизоидно и шизотипно разстройство; група Б включва антисоциално, нарцистично и гранично разстройство; а група Във включва избягващо, обсесивно-компулсивно личностно разстройство]]. Диагнозата може да включва събиране на информация от хора, които познават лицето.
Лечението включва обучение на човек да развива ново поведение. Това може да включва обучение за социални умения, групова терапия, когнитивно-поведенческа терапия или психодинамична психотерапия. Въпреки че специфични лекарства не са одобрени, понякога могат да се използват антипсихотици, литий. Лечението може да бъде трудно, тъй като повечето хора не възприемат себе си като хора с проблем. Състоянието често се редува между подобряване и влошаване с течение на времето, въпреки че някои хора стават по-слабо засегнати с напредване на възрастта.
Поне едно личностно разстройство се среща при около 6 до 15 % от населението. Група А засяга около 3 до 6 %, група Б – около 1,5 %, а група В – около 3 до 9 %. Мъжете са по-често засегнати от жените.
Източници