Заберновското знаме е българско бойно знаме на четата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, начело с Дико Джелебов, участвало в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година..Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 154.

История

Знамето е на VIII стоиловски революционен участък от I Малкотърновски, Лозенградски и Бунархисарски революционен район на VIII Одрински революционен окръг. Участъкът обхваща малкотърновските села Стоилово, Заберново и Калово.

При подготовката на въстание войводата на участъка Дико Джелебов възлага на войводата на Смъртната дружина в Заберново Петър Горов да организира ушиването на знаме за Стоиловския революционен участък. Горов осигурява плата и другите материали и ги предава на Джелебов, докато четата е на бивак в местността Душанована бурчина край Заберново. Там платът е разкроен с дължина 75 cm и ширина 61 cm. Символиката и надписите са рисувани със златен варак от четника Йордан Мешков от Малко Търново, завършил Одринската гимназия.

Знамето е осветено на 5/18 август 1903 година в местността Божейме, Заберско, край река Велека от свещеник Васил Кирилов Праматаров от село Граматиково в присъствието на целия отряд – четата и смъртните дружини на Стоилово, Заберново и Калово. Връчено е на знаменосеца Георги Стефанов от Стоилово. Още същата нощ, след полунощ, Джелебов с развято бойно знаме и отрядът нападат турската част в местността Свети Илия до Стоилово. Под знамето четата от около 200 души се сражава с гарнизона в Стоилово и след тежък бой го превзема, като войската отстъпва към Малко Търново. На 22 срещу 23 август четата напада и превзема Калово заедно с казармите и складовете с продоволствие. За кратко време са освободени всички селища в революционния участък. На 27 август към Стоилово настъпва един полк редовна турска войска с 60 кавалеристи и 4 оръдия. 60 въстанници отстъпват към местността Иванчова чука край Заберново и на знаменосеца е разпоредено да прибере знамето в пояса си. Въстаниците и българското население се изтеглят на територията на Княжество България при Алан Кайряк. Тук Стефанов предава знамето на Петър Горов, който се установява в Ново Паничарево.

След общата амнистия от 1904 година Горов се завръща в Заберново, като носи със себе си и знамето, което укрива в специално скривалище. В 1907 година малка чета навлиза в Одринско с цел да провери настроенията на населението и минава през Заберново, където се среща с Горов. Вследствие на предателство Горов е арестуван, а къщата му е обискирана, но знамето не е намерено.

По време на повторната окупация на Малкотърновско от Османската империя в периода 12 юли 1913 – 12 октомври 1913 година населението на Заберново бяга в България и Горов, за да не изгори знамето при евентуално запалване на къщата му, го увива в мушама и го скрива в хралупата на дърво в местността Дълбоката падина.

След анексирането на Малкотърновско от България знамето продължава да е у Горов. В 1926 година знамето е издигнато в Малко Търново по време на тържествата на Петрова нива по повод 23-тата годишнина от въстанието. Знамето участва и в първите тържества на Петрова нива на 18 август 1928 година по повод 25-годишнината от въстанието. В 1938 година Горов предава знамето на Военния музей в София.

Описание Знамето е от двоен памучен червен плат, кантиран от три страни с ивица от светло червена памучна материя. На единственото лице със златиста бронзова боя в горния десен ъгъл е изрисуван изправен на задните си крака лъв. Под лъва по диагонал е изписан девизът „Свобода или смърть“. В левия долен ъгъл са изписани стиховете от баладата „Хаджи Димитър“ на Христо Ботев, „Тозъ който падне въ бой за свобода, той не умира, него жалѣятъ земя и небо, звѣръ и природа и пѣвци пѣсни за него пеятъ“. Вдясно до този надпис има друг: „1903 г. с. Заберново“.

Бележки

Категория:Знамена на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Категория:Община Малко Търново