Едуард Аркадиевич Асадов (7 септември 1923 г. – 21 април 2004 г.) е руски поет и писател.
Биография Роден в град Мерв, Туркестанска АССР. По националност е арменец. И двамата му родители са били учители. Баща му (роден през 1898 г.) е офицер от болшевишката армия и политическа полиция, който участва в болшевишкото нападение срещу Република Армения, а след края на Гражданската война се установява в Туркестан като учител.День рождение поэта Эдуарда Асадова
След смъртта на баща му през 1929 г. Едуард и майка му се преместват в Свердловск при баща ѝ Иван Калустович Курдов. На 8-годишна възраст Едуард написва първото си стихотворение, след което се присъединява към Пионерската организация, а по-късно и към Комсомола. Премества се в Москва през 1939 г., учи в училище № 38 и го завършва до 1941 г. Седмица след дипломирането си СССР влиза във Великата отечествена война. Асадов отива на фронта като доброволец. Като войник е разузнавач на минохвъргачки, след това помощник на командира на батарея „Катюша“ на Севернокавказкия и 4-ти украински фронтове. В нощта на 3 срещу 4 май 1944 г., защитавайки Севастопол, е тежко ранен от осколка от снаряд, удряща лицето му. Едва в съзнание успява да закара камиона си с боеприпаси до артилерийската батарея. След продължително лечение в много болници хирурзите не успяват да спасят очите му; до края на живота си той носи черна маска. По време на битката за освобождението на Севастопол през май 1944 г., по време на битката на Сапун-планина, Едуард Асадов е тежко ранен, което го лишава от зрение. Приет е в болница в град Саки с тежка черепно-мозъчна травма. След това следват болници в Симферопол и Кисловодск. Лекарите извършват 12 операции, опитвайки се да спасят живота на 20-годишния младеж. Докато е в болниците, той продължава да пише стихове.
През 1946 г. Едуард постъпва в Литературния институт „Максим Горки“, който завършва с отличие през 1951 г. През същата година е публикувана първата му стихосбирка, озаглавена „Пътят на светлината“. Впоследствие Асадов става член на Комунистическата партия на СССР и на Съюза на писателите. В годините на „перестройката“ и „реформите“ Асадов продължава да защитава Родината си в остро публицистични стихове. По-късно живее в писателското село Красновидово. Умира в Одинцово на 21 април 2004 г. Гробът му се намира в Кунцевското гробище в Москва. Сърцето му е погребано в Сапун-планина в Севастопол.
Източници
Категория:Съветски поети Категория:Руски поети Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Арменци в СССР Категория:Носители на почетни звания на Русия Категория:Родени в Туркменистан Категория:Починали в Московска област Категория:Слепи хора