Андроник I Комнин Гидон, срещан и като Гид (), е император на Трапезунд от 1222 до 1235 г. Той е единственият владетел на Трапезунд, който не е бил кръвен роднина на основателя на тази държава Алексий I Велики Комнин. Джордж Финли предполага, че може да е същият Андроник Гидон, който е бил генерал на никейския император Теодор I Ласкарис. По време на неговото управление Трапезунд успешно издържа на обсадата на града от селджукските турци и по-късно подкрепя хорезъмшаха в неуспешната му битка със селджуците.

Произход Семейство Гидони се появява за кратко във византийската история не по-рано от края на XII и началото на XIII век. Етимологията на фамилното име не е изяснена, но според една теория то произлиза от гръцката дума за „коза“ (Gida, γίδα f., γίδι), а друга гледна точка предполага, че етимологията на фамилното име може да е от латински произход и да е елинизирана форма на италианското име Гуидо. Това от своя страна кара някои учени да теоретизират, че е възможно да има връзка между семейство Гидони и Ги/Гуидо – син на нормандския завоевател на Южна Италия, Роберт Гвискар – който преминал на страната на византийския император Алексий I Комнин (1081 – 1118) век по-рано, постъпил на служба при него и вероятно се оженил за член на императорското семейство. Византийските източници не третират семейството като имащо чуждестранен произход и не е възможно да се докаже каквато и да е връзка със сина на Роберт Гвискар или друг латински произход. В. Хехт поставя изцяло под съмнение латинския произход на семейството.

Освен великия доместик Алексий Гидон, живял през XII век, единствената друга известна личност, носеща фамилията Гидон, е Андроник Гидон, генерал на никейския император Теодор I Ласкарис, който побеждава латинските съюзници на Давид Комнин (заедно с брат си Алексий, съосновател на Трапезундската империя) през 1206 г. Финли пръв предлага генералът да се идентифицира с по-късния Трапезундски император – предложение, възприето от много византинисти, по думите на Антъни Брайър, „поради липса на друг кандидат“. Брайър продължава: „Името Гид (Гидон) е достатъчно рядко, за да направи предложението правдоподобно, всъщност човек се чуди дали е било на път да се превърне в епитет само по себе си“, след което предоставя редица примери за използването на името Гидон в Понтийския регион като синоним на „пазител“.

След смъртта на трапезундския император Алексий I Комнин контролът над империята преминава към Андроник Гидон за сметка на най-големия син на Алексий, Йоан. Причините, довели до възцаряването на Андроник, не са документирани. Финли предполага, че „наследственият принцип“ за предаване на престола все още не се е бил превърнал в обичайна практика за Трапезундската империя по това време. Въпреки че Уилям Милър приема, че Йоан не е бил достатъчно възрастен, за да заеме трона, един първоизточник свидетелства, че повече от един от синовете на Алексий I е бил на подходяща възраст, за да го направи: по време на обсадата на Синоп, според Ибн Биби, когато Кайкавус I заявила на гражданите на града, че ако не се предадат, ще убие Алексий, който бил негов пленник, жителите отговорили, че „той е отгледал синове в Трапезунд, които са способни да управляват. Ще изберем един от тях за наш владетел и няма да предадем страната на турците“. Милър описва Андроник Гидон като „проницателен човек с голям опит във военното дело“. Неговият военен опит послужил добре на новородената държава, когато се изправила пред сериозна атака срещу столицата през 1224 г.

Брак с Комнина Андроник Гидон се оженил за дъщеря на Алексий I Трапезундски и Теодора Аксухина, чието първо име остава неизвестно. Комнина е фамилното ѝ име – женска форма на фамилнито име Комнин. Сред братята и сестрите ѝ били Йоан I Комнин Аксух и Мануил I Велики Комнин.

Селджуците Селджукските турци окупирали Судак в Крим и построили там крепост между 1220 и 1222 г. През 1223 г. селджукският управител на Синоп изпраща кораби да атакуват брега на Трапезунтски Крим (т. нар. Ператея) в опит да отклони търговията към своето пристанище. Кораб, превозващ годишния данък от Ператея заедно с архонта на провинцията и редица знатни лица от Херсон на борда, бил отнесен от буря в пристанището на Синоп. В нарушение на договор, сключен между турците и Трапезундската империя през 1220 г., управителят на града Хетум завзел кораба с товара, пътниците и екипажа му, а също така изпратил флот да ограбва Ператея. В отговор на това Андроник I Гидон събрал флот и го изпратил срещу Синоп. Неговите хора ограбили до стените на града и убили или пленили екипажите на корабите, намиращи се в пристанището. Те спасили пленения архонт, кораба му и парите му, както и цялата плячка, отнесена от Херсон.

След като научил за това нападение, султан Мелик потеглил към Трапезунд. В отговор на заплахата на султана Андроник I Гидон събрал всичките си войски и укрепил проходите, водещи към града. Императорът нанесъл значителни загуби на авангарда на султана, преди да се оттегли зад стените на Трапезунд, които вече били смятани за непревземаеми, въпреки че все още не се простирали до морето. В този момент започнала обсадата на Трапезунд.

Султанът разположил лагера си близо до манастира „Свети Евгений“ и подпалил предградията извън градските стени. През следващите няколко дни последвала поредица от атаки и контраатаки (прекъснати от това, че на селджукско пратеничество било показано изобилието от запаси в града), завършили с опит за щурмуване на стените през нощта. Последната атака се провалила, когато внезапна гръмотевична буря, придружена от проливен дъжд и градушка, ужасила и разпръснала обсаждащите, които изоставили дори султана си.

Мелик бил заловен и отведен като пленник в Трапезунд, където Андроник го приел с почести. Между тях бил сключен договор, че в бъдеще васалната връзка, която преди това е свързвала Трапезунд с Икония, трябва да бъде прекратена и трапезунтците вече да не са задължени нито да изпълняват военна служба на султана, нито да изпращат данък или дарове. Съобщава се, че Мелик бил толкова впечатлен от тази умереност, че направил повече от изискваното от договора, като изпращал годишен подарък от арабски коне на Андроник и пари на манастира „Свети Евгений“.

Култът към свети Евгений Обсадата от 1224 г. е източникът на две ранни легенди за култа към свети Евгений. Твърди се, че страхът от армията на Мелик е подтикнал много трапезунтци към светилищата на „Панагия Хризокефалос“ и църквата „Свети Евгений“. В първата легенда разказът за обсадата, съставен от Йоан Лазаропул, който под името Йосиф е бил митрополит на Трапезунд през втората половина на XIV век, разказва легендата, че по-нататъшна хитрост е била извършена от разгневения свети Евгений, който се явил на Мелик, осквернителя на неговото светилище, преобразен като епарха на града, който държал ключовете му, и се престорил, че е изпратен от страдащите граждани, за да го покани да влезе. Подозренията на султана били успокоени от неговите астролози, които му казали, че влизането му в града е предсказано в звездите. Във втората легенда Мелик бяга само за да попадне в ръцете на планинци от Мацука, а 150 години по-късно олтар, издигнат на свети Евгений, все още отбелязвал мястото на неговото залавяне. Традиционните разкази за обсадата подчертават заплахите на султана да разруши църквите, особено манастира на свети Евгений, въпреки че разрушаването на църкви не е било обичайна практика за селджуците. Църквата „Панагия Хризокефалос“ и „Свети Евгений“ дори се обогатяват от плячкосаното по време на обсадата.

Хорезъмшахът и монголите Независимостта на Трапезунд продължила само до 1230 г. Джалал ад-дин, султанът на Хорезъм, нахлул в Анатолия, отправяйки директно предизвикателство към Иконийския султанат. Джалал ад-дин, който завладял Грузия през 20-те години на века, вече бил съсед на Трапезунд. Андроник сметнал неутралитета за невъзможен и сключил съюз с xорезъмшаха, като се съгласил на война със селджуците. След поражението си в битката при Ясъчемен през 1230 г. много от войските на Джалал ад-дин потърсили убежище в Трапезунд, тъй като трапезундският контингент подпомогнал шаха в тази битка.

Съюзът с Джалал ад-Дин струва на Андроник загубата на привилегиите, които спечелил преди това чрез договора си с Кайкавус. Трапезунд отново става васал на султана на Икония. Около 1240 г. Винсент дьо Бове съобщава, че владетелят на Трапезунд изпращал на султана 200 копия (1000 души). Това не е единствената загуба по време на това управление – монголите окупирали голяма част от Грузия, а Иберия и Лазика, които били подвластни на Трапезунд и чиято източна граница е била Сотерополис, се отделят от империята и образуват независимо царство Имерети при Давид VI Нарин, син на грузинската кралица Русудан.

Монети Андроник I Гидон е най-ранният император на Трапезунд, чиито монети са оцелели до наши дни. Идентифицирани са редица бронзови трахеи (наричани още скифати) отсечени по време на неговото управление. Те носят изображението на Дева Мария, седнала на трон и държаща икона на Младенеца Христос – донякъде подобно на лицевите страни на по-късните аспери на Мануил I Велики Комнин – докато на обратната страна е изобразен император с раздвоена брада и Христос, стоящ до него с ръка, вдигната за благословия.

Бележки

Източници

Цитирана литература

Външни препратки Вугиуклаки Пенелопа, „Андроник I Велики Комнин“, Енциклопедия на гръцкия свят: Мала Азия

Категория:Починали през 1235 година Категория:Трапезундски императори