„Скорпиънс“ е германска рок група, създадена през 1965 г. в Хановер от китариста Рудолф Шенкер. Съставът от периода 1978 г. – 1992 г., е най-успешният и включва Рудолф Шенкер, певеца Клаус Майне, китариста Матиас Ябс, басиста Франсис Буххолц и барабаниста Херман Раребел. Единственият постоянен член е Рудолф Шенкер, въпреки че Клаус Майне участва във всички албуми, докато Матиас Ябс е постоянен член от 1979 г., а басистът Павел Мончивода и барабанистът Мики Дий са в групата от 2003 г. и 2016 г. Това е една от най-известните и най-дълго съществуващите рок групи в света, както и първата неанглосаксонска рок група, която постига успех с международно значение със станалия синоним на групата мелодичен хевиметъл, включващ и мощни лирични рок балади. Този звук олицетворява идентичността на „Скорпиънс“, това е една от групите, които определят звученето на рок музиката през 80-те.
През 70-те с Улрих Рот, звученето на групата се определя като хардрок, издадени са 5, не толкова успешни албума, сред които In Trance (1975 г.), Virgin Killer (1976 г.) и Taken by Force (1977 г.), които формират членовете ѝ като музиканти. Когато Улрих Рот напуска, Рудолф Шенкер и Клаус Майне поемат контрола над групата и цялата власт в композирането на песни. Матиас Ябс се присъединява през 1978 г., и заедно с него и влиянието на продуцента Дитер Диркс, „Скорпиънс“ променя звученето си към мелодичен хевиметъл. С Lovedrive (1979 г.) започва и еволюцията в звука на групата, разработен в няколко албума. През 80-те групата постига влияние, одобрение от музикалните критици и значителен търговски успех с огромни турнета в САЩ и Европа. Това започва с издаването на Animal Magnetism (1980 г.) и Blackout (1982 г.), който съдържа рок класиката Blackout и единствения № 1 сингъл на групата в САЩ No One Like You. Love at First Sting (1984 г.) включва Rock You Like a Hurricane и Still Loving You, описани като едни от най-влиятелните и популярни произведения в рока, а това затвърждава популярността на групата. World Wide Live (1985 г.), Savage Amusement (1988 г.) и Best of Rockers 'n' Ballads (1989 г.) допълват успеха ѝ.
Най-продаваният ѝ албум Crazy World (1990 г.) съдържа 1 от най-продаваните сингли в света Wind of Change с над 14 милиона броя. Песента се превръща в символичен химн на политическите промени в Източна Европа в края на 80-те и началото на 90-те и установява влиянието на „Скорпиънс“ в региона. Между 1992 г. и 1995 г. съставът е напуснат от Франсис Буххолц и Херман Раребел, след което групата променя стила си с албумите Pure Instinct (1996 г.) и Eye II Eye (1999 г.) и популярността ѝ постепенно намалява. С малки изключения това остава непроменено до началото на 2010 г., след което издава няколко албума в олицетворяващия ѝ стил и възобновява огромните си световни турнета. Последният албум на групата Coming Home Live, е издаден през 2025 г.
Това е една от най-продаваните музикални групи в историята на музиката, с продажби около 100 млн. броя по цял свят, от които 10,5 млн. сертифицирани в САЩ. Групата издава 13 поредни студийни албума, които влизат в Топ 10 в Германия, 1 от които достига до № 1, както и 3 поредни албума, които влизат в Топ 10 в „Билборд 200“. Издания на групата, достигат многократно златен и платинен статус по света. В средата на 80-те „Ролинг Стоун“ определя „Скорпиънс“ като „герои на хевиметъла“, a Ем Ти Ви ги нарича „посланици на рока“. Групата притежава 3 Световни музикални награди, звезда на Рок стената в Холивуд и присъствие в постоянната експозиция в Залата на славата на рокендрола. През 2025 г. „Скорпиънс“ отбелязва своята 60-а годишнина.
История Създаване на групата (1965 г. – 1973 г.) Началото е поставено през 1965 г., когато китаристът Рудолф Шенкер започва да търси музиканти за своята група. Отначало той е и певец, а групата се състои от барабаниста Волфганг Дзиони, китариста Карл-Хайнц Фьолмер и басиста Ахим Киршинг и използва името „Неймлес“. През 1966 г. се преименува на „Скорпиънс“, като според Рудолф Шенкер това е име, което може да бъде лесно разпознаваемо на национално и международно ниво. Между 1965 г. и 1967 г. изнасят концерти в Западна Германия, а репертоарът им включва кавъри на „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“. В края на 1967 г. Вернер Хойер се присъединява като певец, а Карл-Хайнц Фьолмер напуска. През есента на 1968 г. Рудолф Шенкер и Волфганг Дзиони реформират групата с китариста Урлих Воробец, басиста Лотар Хаймберг и певеца Бернд Хегнер. В края на 1969 г. Урлих Воробец и Бернд Хегнер са уволнени и след покана от Рудолф Шенкер, неговият брат Майкъл Шенкер и певецът Клаус Майне се присъединяват към групата. След като започват да композират свои песни, избират да ги пишат на английски, тъй като това е единственият начин да станат известни извън страната си.
С помощта на „Брейн Рекърдс“ и продуцента Кони Планк през 1971 г. групата записва дебютния си албум Lonesome Crow, който издава през 1972 г. Направен в психелделичен стил, изданието получава отрицателни мнения от критиците и постига ниски продажби. На концертното турне свири в Западна Германия, като открива и изявите на други групи. В средата на 1972 г. Волфганг Дзиони се отказва и е нает Джо Уайман, който е заменен от Вернер Лор. През юни 1973 г. групата открива концерти на Ю Еф Оу и след като британците виждат „Скорпиънс“ на живо, предлагат на Майкъл Шенкер позицията на китарист, която той приема. Рудолф Шенкер кани китариста Улрих Рот, но малко след това групата се разпада и губи договора си с „Брейн Рекърдс“. Ентусиазиран от работата си с него, Рудолф Шенкер взема участие в репетициите на групата му „Дон Роуд“, в която са Франсис Буххолц (бас), Юрген Розентал (барабани) и Ахим Киршнинг (клавиши). Те обаче са без певец и Клаус Майне се присъединява към тях, но избират да продължат да използват името „Скорпиънс“, защото то вече има известно признание в Германия.
Пътят към популярността (1974 г. – 1978 г.) По време на Lonesome Crow Tour „Скорпиънс“ се свързва с „Ар Си Ей Рекърдс“ и подписва договор. Записите на втория албум на групата се провеждат с помощта на двама продуценти, но „Скорпиънс“ също отговаря за продукцията. Fly to the Rainbow, е издаден на 1 ноември 1974 г. и е хардрок албум, който наподобява стила на своя предшественик и служи като „мост“ между първоначалния звук и този, който прави музикантите известни и установява звученето на групата. Юрген Розентал напуска след записите и Доби Фехтер заема неговото място. Fly to the Rainbow Tour позволява на групата за първи път да свири и в други европейски държави. Руди Ленърс заменя Доби Фехтер на барабаните още по време на турнето. На свой концерт, музикантите се срещат с продуцента Дитер Диркс и подписват споразумение с него за продуциране на следващия им албум. Дитер Диркс помага за развитието на „Скорпиънс“, той съкращава значително времетраенето на композициите и елиминира влиянието на психеделичния рок, а така прави музиката им по достъпна.Scorpions (2000). In Trance/Virgin Killer: The Back to Back Collection (Inside book). Axel Killer Records. p. 3. 3056462. През 1975 г. е издаден албумът In Trance, който определя характерния звук на групата. Той е комбинация от хардрок и хевиметъл, като това, заедно с новия подход на продуцента, прави албума най-продавания запис на „Ар Си Ей Рекърдс“ в Япония тогава. С този албум, Рудолф Шенкер и Клаус Майне стават основния екип от композитори за групата. In Trance Tour включва концерти в Европа и Великобритания.
Четвъртият албум Virgin Killer, е издаден през 1976 г. С него групата стабилизира своя звук и получава положителни отзиви. Седмица след издаването му, албумът печели първия златен запис на групата, издаден в Япония. Virgin Killer предизвика полемика в няколко страни поради спорната си обложка, която включва голо момиче с ефект на счупено стъкло върху половите ѝ органи. В допълнение към погрешното значение, което се придава на текста на едноименната песен, обложката е цензурирана на няколко места и на определени пазари е заменена със снимка на групата. Руди Ленърс напуска след Virgin Killer Tour и през май 1977 г. групата наема Херман Раребел.
В края на 1977 г. излиза Taken by Force, с който „Скорпиънс“ продължава да поддържа популярността си в Япония. В този албум Улрих Джон Рот не влага целия си ентусиазъм, поради различните си музикални идеи. Въпреки това Taken by Force получава добри оценки, като тази в списание „Билборд“. Още преди издаването на албума, групата започва Taken by Force Tour и поради успеха си в Япония, през април прави първото си турне в тази страна. Улрих Джон Рот напуска след това, което означава отмяна на евентуалното турне в САЩ. През юни 1978 г. след неуспешни прослушвания, по предложение на Франсис Буххолц, Матиас Ябс се присъединява като водещ китарист. В средата на август същата година, „Скорпиънс“ издава концертния албум Tokyo Tapes, който е и последната продукция с Улрих Джон Рот за групата.
Търговският успех (1979 г. – 1992 г.) През 1978 г. „Скорпиънс“ записва шестия си студиен албум Lovedrive, издаден през 1979 г. от „Мъркюри Рекърдс“. По време на записите Михаел Шенкер се връща в „Скорпиънс“ и взима участие в написването на няколко песни, но възникват спорове за приноса му. Lovedrive отбелязва голям търговски пробив за групата, за първи път нейна продукция попада в музикалните класации в САЩ и Великобритания. С добри оценки от музикалните критици и цитиран като „изключителен албум“, с него звученето на групата се променя и оставя отпечатък върху творчеството ѝ. Обложката създадена от „Хипнозис“ е цензурирана в някои страни, защото показва разголена жена.Palmer, Andrew (1999-12-28). Rock You Like a Piece of Meat. Village Voice. На световното турне Михаел Шенкер е уволнен поради липсата му на ангажираност и Матиас Ябс остава постоянен член. С него, останалите членове свирят за първи път САЩ и дадената висока оценка от „Мъркюри Рекърдс“ ги принуждава да запишат нов албум.Bell, Phil (1981-12-05). The Scorpions: Lord of the Stings - Interview with Herman Rarebell. Melody Maker
Записан за три месеца, Animal Magnetism е издаден през 1980 г. С по-голямото участие на Херман Раребел в процеса на писане на песните, албумът въвежда нови елементи в музиката на „Скорпиънс“, включително мощни лирични рок балади.Mineur, Matthias (2001). Animal Magnetism (Вътрешна книжка) (english). EMI Records. 7243-5-35154-2-3 Той е определен като разочароващ, но благодарение на Animal Magnetism Tour съсредоточено в Европа и Северна Америка, групата се позиционира на американския и канадския пазар.
В началото на 1981 г., докато работят върху новата си продукция, Клаус Майне започва да има проблеми с гласа си и претърпява две операции на гласните си струни. След рехабилитация и желание да се откаже от групата, с възстановен глас записва всички песни за новия албум. Blackout е издаден на 29 март 1982 г. и веднага получава положителни оценки. Изданието утвърждава групата като еталон на основните световни пазари и на най-големия от тях в САЩ, където това е първият ѝ албум, който влиза в десетте най продавани в „Билборд 200“ и първият в кариерата ѝ със „златен“ сертификат издаден в тази страна. Blackout включва сингъла No One Like You, който достига № 1 в „Мейнстрийм Рок Тракс“ в „Билборд“ и е първата песен, която влиза в националната класация „Билборд Хот 100“. На Blackout Tour, групата изнася повече от 150 концерта посетени от 1,5 милиона души и участва на фестивала в Сан Бернардино на 29 май 1983 г, където свири пред повече от 300 000 зрители.