Монреал е основан през 1642 г. в днешната провинция Квебек, Канада. По време на контакта с европейците районът е бил населен от ирокезите от племето Сейнт Лорънс – отделна и отчетлива група от местни хора, говорещи ирокезки език. Те са говорили лаврентийски език. Жак Картие става първият европеец, достигнал района, известен днес като Монреал, през 1535 г., когато влиза в село Хочелага на остров Монреал, докато търси път към Азия по време на Ерата на географските открития. Седемдесет години по-късно Самюел дьо Шамплен безуспешно се опитва да създаде търговски пункт за кожи, но ирокезите мохок защитават това, което са използвали като свои ловни полета.
Крепост на име Вил Мари е построена през 1642 г. като част от проект за създаване на френска колониална империя. Вил Мари се превръща в център за търговията с кожи и френската експанзия в Нова Франция до 1760 г., когато е предаден на британската армия след Монреалската кампания (2 юли - 8 септември). Британската имиграция разширява града. Златната ера на търговията с кожи в града започва с появата на местната Северозападна компания.
Монреал е учреден като град през 1832 г. Развитието на града е стимулирано от откриването на канала Лашин и Монреал е столица на Обединената провинция Канада от 1844 до 1849 г. Развитието продължава и до 1860 г. Монреал е най-големият град в Британска Северна Америка и безспорният икономически и културен център на Канада. Анексирането на съседните градове между 1883 и 1918 г. превръща Монреал обратно в предимно франкофонски град. Голямата депресия в Канада донася безработица в града, но тя намалява в средата на 30-те години на 20. век и започва да се строят небостъргачи.
Втората световна война донася протести срещу наборната военна служба и причинява кризата с наборната военна служба от 1944 г. Населението на Монреал надхвърля 1 млн. души в началото на 50-те години на 20. век. Добавена е нова метро система, пристанището на Монреал е разширено и през това време е открит морският път „Сейнт Лорънс“. Построени са още небостъргачи, както и музеи. Международният статут на Монреал е затвърден от Всемирното изложение от 1967 г. и Летните олимпийски игри през 1976 г. Бейзболен отбор от висшата лига, Експос, играе в Монреал от 1969 до 2004 г., когато отборът се премества във Вашингтон. В исторически план бизнесът и финансите в Монреал са под контрола на англоезичните хора. С възхода на национализма в Квебек през 70-те години на 20. век много институции преместват централите си в Торонто.Erin Hurley (2011). National Performance: Representing Quebec from Expo 67 to Céline Dion. U of Toronto Press. с. 58
Предевропейски контакт
Археологическите доказателства в региона показват, че местното население от Първите нации обитава остров Монреал още преди 4000 години. До 1000 г. сл. н. е. то започва да култивира царевица. В рамките на няколкостотин години строи укрепени селища. Лаврентийските ирокези – етнически и културно различна група от ирокезките нации от Haudenosaunee (тогава базирани в днешен Ню Йорк) основават село Ошлага в подножието на Маунт Роял два века преди пристигането на французите. Археолозите откриват доказателства за тяхното обитаване там и на други места в долината поне от XIV век. Френският изследовател Жак Картие посещава Ошлага на 2 октомври 1535 г. и оценява населението на местното население на над 1000 души. Доказателствата за по-ранна окупация на острова, като тези, открити през 1642 г. по време на строителството на Форт „Вил-Мари“, на практика са премахнати.
Ранно европейско селище (1600 – 1760)
През 1603 г. френският изследовател Самюел дьо Шамплен съобщава, че лаврентийските ирокези и техните селища са изчезнали напълно от низината Сейнт Лорънс. Смята се, че това се дължи на емиграцията, епидемиите от европейски болести или междуплеменните войни.Bruce G. Trigger, "The Disappearance of the St. Lawrence Iroquoians" , in The Children of Aataenstic: A History of the Huron People to 1660, vol. През 1611 г. той създава пункт за търговия с кожи на остров Монреал на място, първоначално наречено Ла Плас Роял: на мястото на сливането на Птит Ривиер и Сейнт Лорънс се намира днешният археологически музей „Поант а Калиер“ (Pointe-à-Callière). На своята карта от 1616 г. Шамплен наименува острова Лил дьо Вилменон в чест на сир дьо Вилменон – френски сановник, който се стреми да стане вицекрал на Нова Франция.
От 1636 г. Синьория Ил дьо Монреал е предоставена на френски благородници: първо на Жан дьо Лосон, президент на Компанията на Стоте съдружника, след това на Жером Льо Роайе, господар на Ла Доверсиер, който поема владението от името на Монреалското общество „Нотр Дам“ през 1640 г.. Обществото „Нотр Дам“, родено от движението на Контрареформацията, иска създаването на католическа мисионерска колония на остров Монреал.. Пристигайки от Франция в Квебек през лятото на 1641 г., двама негови членове – офицерът Пол Шомеде, господар на Мезонньов и мед. сестрата Жана Манс, имат съответната мисия да завладеят Монреал и да основат там параклис и болница. На 17 май 1642 г. на южния бряг на остров Монреал е основано Вил Мари, с Мезонньов като негов първи губернатор. Селището включва параклис и болница под ръководството на Манс.
В контекста на френско-ирокезките войни първите френски заселници намират убежище във Форт „Вил Мари“.. Тази ситуация затруднява практикуването на селското стопанство. До 1643 г. Вил Мари е подложен на набези на ирокезите. Освен това Общество „Нотр Дам“ не успява да покръсти достатъчно индианци, за да осигури растеж на населението.Linteau, Paul-André (1992) Histoire de Montréal depuis la Confédération. Montréal, Les Éditions Boréal Мезонньов е принуден да се върне във Франция, за да наеме други заселници през 1653 и 1659 г. Тези му усилия водят близо 200 души, включително сестра Маргьорит Буржоа, основателка на Конгрегацията на Нотр Дам дьо Монреал през 1659 г. Тези новопристигнали позволяват развитието на селското стопанство, осигурявайки оцеляването и развитието на Вил Мари.
В кралска провинция През 1663 г. Нова Франция става кралска провинция. Тя е поставена под командването на Суверенния съвет на Нова Франция, който е под прякото ръководство на Луи XIV. Дружеството „Нотр Дам“ е разпуснато същата година и Мезонньов е изпратен обратно във Франция от губернатора Александър дьо Прувил дьо Траси. Господство Ил дьо Монреал е отстъпено на парижката семинария „Сен Сюлпис“ през 1665 г. Отците Сулпицианци повлияват значително на развитието на Монреал. Търговията с кожи става, от 1665 г., благодарение на френската военна намеса, основна част от икономиката на Монреал.. Кожи от река Отава минават през Вил Мари, който по това време има повече от 600 жители.Linteau, Paul-André (1992) Histoire de Montréal depuis la Confédération. Montréal, Les Éditions Boréal, с. 32Linteau, Paul-André (1992) Histoire de Montréal depuis la Confédération. Montréal, Les Éditions Boréal, с. 41Linteau, Paul-André (1992) Histoire de Montréal depuis la Confédération. Montréal, Les Éditions Boréal, с. 35 Сулпицианците очертават улиците през 1672 г., след което градът е укрепен с палисада от колове през 1687 г.. Докато Вил Мари се развива, на остров Монреал се появяват други селища. Нагоре по течението на Бързеите Сол Сен Луи по Сен Лоран феодално владение е предоставено на изследователя Рене-Робер Кавелие дьо Ла Сал, който основава Лашин (Lachine) през 1669 г. В Сол о Реколет, в северната част на острова, на Ривиер дьо Прери, Сулпицианците основават мисия през 1696 г.
Въпреки някои периоди на спокойствие френско-ирокезките войни нанасят все повече и повече опустошения на колонията в края на XVII век. На 5 август 1689 г. ирокезите – съюзници на Англия, нападат селището Лашин, извършвайки най-ужасното клане в историята на Нова Франция. В атаката си воините мохок унищожават значителна част от него с огън и пленяват множество жители, убивайки около 240 от тях.Count Frontenac by William D. Le Sueur - University of Toronto Press, с. 90 До началото на XVIII век там е основан Сулпицианският орден. За да се насърчи френското заселване, орденът поисква мохоките да се преместят от пункта за търговия с кожи във Вил Мари. Той има мисионерско селище, известно като Канаваке, южно от река Сейнт Лорънс. Отците убеждават някои мохоки да направят ново селище в техните бивши ловни полета на север от река Отава. То става Канесатаке. През 1745 г. няколко семейства мохоки се преместват нагоре по реката, за да създадат друго селище, известно като Аквесасне. И трите днес са резервати за мохоки в Канада.
През август 1701 г. Договорът от Великия мир от Монреал слага край на военните действия. 1200 индианци от около четиридесет нации в района на Големите езера и няколко видни лица от Нова Франция, включително губернаторът Луи-Ектор дьо Калиер, се събират в Монреал за подписването на договора..
Разрастването на Монреал продължава през първата половина на XVIII век. Първите предградия се появяват през 1730 г., когато градът има около 3000 жители.. В допълнение към търговията с кожи той се превръща в централна точка на нарастваща земеделска територия.
Край на френския режим
Започвайки малко преди Седемгодишната война, Завоевателната война изправя французите и британците в Северна Америка от 1754 г. Освен Цитаделата на Монреал французите имат по това време множество крепости на остров Монреал като Форт Лорет, Форт дьо ла Монтан, Форт Поант о Трамбл и Форт Сенвил.
Битката при Аврамови поля – британска победа при Квебек на 13 септември 1759 г. слага край на френското господство на територията. Въпреки последния опит да си върне града по време на битката при Сент Фоа на 28 април 1760 г. херцог Франсоа-Гастон дьо Леви е принуден да изтегли войските си в Монреал. Парижкият договор от 1763 г. бележи края на френския период.
Вил Мари (на френски: Ville-Marie) е името на селището, което се появява във всички официални документи до 1705 г., когато Монреал се появява за първи път, въпреки че хората споменават „Остров Монреал" много преди това.
Американска окупация (1775 – 1776)
Като част от Американската революция нахлуването в Квебек през 1775 г. се случва, след като Бенедикт Арнолд превзема Форт „Тикондерога“ в днешната северна част на Ню Йорк през май 1775 г. като отправна точка за нахлуването си в Квебек през септември. Докато той се приближава до Аврамовите равнини (днес в Парк „Бетълсфийлд“, Монреал), на 13 ноември 1775 г. Монреал капитулира пред американските сили, водени от Ричард Монтгомъри, след като градът е изоставен от британския барон Гай Карлтън, 1-ви барон Дорчестър.