Карло Биоти () е бил италиански магистрат, председател на наказателната секция на миланския съд и по-късно съдия във Върховния касационен съд. Неговата фигура се помни като символ на независимостта на магистратурата и защитата на автономията на съдебната власт през годините на силно политическо напрежение в Италия.
Биография Кариерата на Биоти е белязана от съдебните събития след клането на площад Фонтана (1969), особено от дебата около смъртта на анархиста Джузепе Пинели и делото за клевета, заведено от комисаря Луиджи Калабрези срещу списание Lotta continua.
Делото Пинели През 1971 г. Биоти е назначен да съди делото Калабрези – Lotta continua, но е отстранен по обвинение, че е изразил предубеждения по случая Пинели. Отстраняването има сериозни последици за кариерата му и обществения му образ.
През 1975 г. заместник-прокурорът Джерардо Д’Амброзио завършва разследването, като заявява, че смъртта на Пинели няма наказателно значение и говори за "активно неразположение". Отстраняването на Биоти по-късно е обявено за необосновано и се превръща в пример за лична и професионална съпротива пред външен натиск.
Оправдаване През 1977 г. Върховният касационен съд потвърждава пълната професионална коректност на Биоти, като обявява обвиненията, довели до отстраняването му, за необосновани.
Наследство Фигурата на Карло Биоти остава централна в дебата за Години на олово и за устойчивостта на италианската магистратура в период, белязан от силно политическо и социално напрежение. Неговата история често се цитира като пример за външен натиск върху правосъдието и като напомняне за важността на независимостта на съдебната власт.
В масовата култура Делото Пинели и съдебната сага около Биоти са пресъздадени във филма Romanzo di una strage (2012), режисиран от Марко Тулио Джордана.
Бележки
Външни препратки Карло Биоти, в Treccani – Enciclopedia Italiana Romanzo di una strage, в сайта „MyMovies“
Категория:Родени в Милано Категория:Починали в Аласио Категория:Съдии във Върховния касационен съд