Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) е основната част на Червения кръст – международно хуманитарно движение, създадено за защита на човешкия живот и здраве, за осигуряване на уважение към човешкото достойнство и за предотвратяване и облекчаване на страданията на хората, без разлика на националност, раса, пол, религия, класа или политически възгледи. То обединява няколко международни и множество национални организации с приблизително 97 милиона членове и доброволни сътрудници.
Дейността на Червения кръст по време на война е посветена на облекчаване страданията на ранените военни, цивилни и военнопленници, а в мирни времена е насочена към осигуряване на медицинска и друг вид помощ, особено след бедствия, като наводнения, земетресения, епидемии, към подобряване на здравното образование и възпитание, организиране на кръводаряването и други.
Основните части на движението на Червения кръст са: Международен комитет на Червения кръст (МКЧК) – частна институция, основана през 1863 година в Женева от Анри Дюнан. Според международното хуманитарно право комитетът има специални права за защитата на живота и достойнството на жертвите на международни и вътрешни въоръжени конфликти. Той е трикратно награждаван с Нобелова награда за мир – през 1917, 1944 и 1963 година. Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец (МФЧКЧП) – обединение на националните червенокръстки дружества, основано през 1919 година и включващо днес 190 организации.Everyone Count, March 2018 issue .pdf Федерацията координира дейността на националните организации, особено при събития от голям мащаб. Седалището на нейния секретариат е в Женева. Организацията получава Нобелова награда за мир през 1963 година. Червенокръстки дружества – национални организации в почти всяка страна по света. В зависимост от обстоятелствата и възможностите си, националните дружества могат да поемат и задачи, които не ся пряко дефинирани в международното хуманитарно право. В много страни те са тясно свързани с местното здравеопазване като част от системата за бърза медицинска помощ. Международно движение на Червения кръст и Червения полумесец – през 1928 г. е създаден „Международният съвет“, който да координира сътрудничеството между Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) и Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец (тогава наричана „Лига на дружествата на Червения кръст“) – задача, която по-късно се поема от „Постоянната комисия“. През същата година за първи път е приет общ закон, определящ съответните роли на МКЧК и Лигата в рамките на движението.
Неизменни принципи Има около 97 милиона души по света, които са работили с МКЧК, Международната федерация и националните дружества.
През 1965 г. международната конференция във Виена приема седем основни принципа, които трябва да бъдат общи за всички части на движението и се прибавят официално към устава на Движението през 1986 г. Това са:
Хуманност – опазване на здравето и на човешкото достойнство; Безпристрастност – оказване на помощ на всяка от страните на конфликта; Неутралитет – липса на ангажиране в конфликта; Доброволност – включването към организацията е доброволно; Единност – във всяка страна може да съществува само една национална организация към Червения кръст; Универсалност – дейността на Червения кръст се простира във всички държави на планетата; Независимост – Червеният кръст не е под егидата на никоя друга организация.
История Международен комитет на Червения кръст 19-и и началото на 20 век – Солферино, Жан-Анри Дюнан и основаването на Международния комитет на Червения кръст До средата на 19 век, няма организирана или утвърдена система за армията, медицински сестри за помощ на жертвите и няма изградени безопасни и защитени институции за настаняване и лечение на тези, които са ранени на бойното поле. През юни 1859 г., швейцарският бизнесмен Жан-Анри Дюнан пътува до Италия, за да се срещне с френския император Наполеон III с намерението да обсъдят трудностите при извършване на стопанска дейност в Алжир, по това време, заемана от Франция. Когато пристига в малкото градче Солферино, вечерта на 24 юни, става свидетел на битката при Солферино, част от Австро-итало-френската война. В един и същи ден около 40 000 войници от двете страни умират или са ранени на терена. Жан-Анри Дюнан е шокиран от ужасната гледка, страданията на ранените войници, както и почти пълната липса на медицинска помощ и основни грижи. Той напълно се отказва от първоначалното си намерение на пътуването и в продължение на няколко дни се отдава да помага с лечение и грижи за ранените. Жан-Анри Дюнан успял в организирането на хуманитарна помощ, чрез мотивиране на местните жители за помощ без дискриминация.
Връщайки се обратно в Женева, той решава да напише книга, озаглавена ”Спомен от Солферино”, която публикува със собствени средства през 1862 г. След това изпраща копия от книгата си на водещи политически и военни дейци от цяла Европа. В допълнение написва и ярко описание на преживяванията си в Солферино през 1859 г. Той изрично призовава за формиране на национални доброволчески организации за хуманитарна помощ, за да помогне на медицинските сестри и ранените войници в случай на война. В допълнение, призовава за развитието на международни договори, за да се гарантира защита на неутралните медици и полеви болници за войници, ранени на бойното поле.
През 1863 г. Гюстав Моание, адвокат в Женева и президент на Женевското общество за обществено благосъстояние, получава копие от книгата на Дюнан и я представя за обсъждане по време на среща на това общество. В резултат на тази първоначална дискусия, обществото назначава комисия, за да проучи доколко е осъществимо предложението на Дюнан, и евентуално да се организира международна конференция за изпълнението му.
Членовете на тази комисия, които често са назовавани като „комитет от петте“, освен Дюнан и Мойнер – Луи Апия, който има значителен опит в работата като полеви хирург; приятеля и колега на Апия – Теодор Моноар, от Женевската Здравно-хигиенна служба и Гийом-Анри Дюфур от славната Швейцарска армия. Осем дни по-късно, петима мъже решават да преименуват комитета на Международен комитет за помощ на пострадалите. През октомври (26 – 29) 1863 г. международна конференция, организирана от комитета, се състои в Женева, за да открие възможни мерки и да докаже нуждата от медицински услуги на бойното поле. На конференцията присъстват 36 различни делегати: осемнадесет официални делегати от националните правителства, шест делегати от други неправителствени организации, седем неофициални чужди делегати и пет члена на международния комитет.
Държавите и кралствата представени от официални делегати са следните:
Австрия Велико херцогство Баден Бавария Франция Електорат на Хесен Италия Холандия Прусия Руската империя Саксония Испания Швеция и Норвегия Обединеното кралство
Сред предложенията, вписани в крайната резолюция на конференцията приета на 29 октомври 1863, са:
Фондацията за социални облекчения в обществото за ранени войници; Закрила и неутралност за ранените войници; Мобилизиране на доброволци за улесняване на помощта на бойното поле; Организацията на допълнителни конференции за приемане на тази концепция в правно обвързващи международни договори; Въведението в основните мерки за безопасност за медицинския персонал на бойното поле е именно надеждността на Червения кръст.
Само една година по-късно, швейцарското правителство приканва правителствата на всички европейски страни, както и на САЩ, Бразилия и Мексико, да присъстват на официална дипломатическа конференция. Шестнадесет страни изпращат общо двадесет и шест делегати в Женева. На 22 август 1864, конференцията одобрява първата Женевска конвенция „за подобряването на състоянието на ранените в армията на бойното поле“. Представители на 12 държави и царства подписват конвенцията: Баден, Белгия, Дания, Франция, Хесен, Италия, Холандия, Португалия, Прусия, Швейцария, Испания, и Вюртемберг. Тя съдържа десет статии, които установяват за първи път правно обвързващи правила, гарантиращи неутралност и защитата на ранените войници, полеви медицински персонал, както и специфични хуманитарни институции във въоръжен конфликт. Освен това Конвенцията дефинира две специфични изисквания за признаване на националното общество на облекчение от Международния комитет:
Обществото трябва да бъде запознато със своето собствено правителство като свободно общество според Конвенцията. Правителството на съответните страни трябва да бъдат страна държава в Женевската конвенция.
Директните последствия от създаването на Женевската конвенция са първите общества създадени в Белгия, Дания, Франция, Олденбург, Прусия, Испания и Вютенберг. Също през 1864 г., Луис Апия и Чарлс ван дер Велде, капитан от немската армия, стават първите независими и неутрални делегати, които да работят под символа на Червения кръст при военни конфликти. Три години по-късно през 1867 г., е свикана първата национална конференция на Националните помощни общества за сестринство при ранените от войната.
Също така през 1867 г. Жан-Анри Дюнан е заставен да обяви банкрут поради фалит на бизнеса в Алжир, отчасти защото неговите бизнес интереси са пренебрегнати заради неуморимата му активност за международния комитет. Полемиките около бизнес сделките на Дюнант и последващото обществено мнение, комбинирано със съществуващия конфликт с Густав Моине, водят до изключването му от длъжността член и секретар. Той е обвинен за банкрута и е издадена заповед за арестуването му. За това е принуден да напусне Женева и никога да не се завърне в своя град.
През следващите години национални общества се създават в почти всяка страна в Европа. През 1876 година комисията приема името „Международен комитет на Червения кръст“ (МКЧК), което все още е официалното наименование. Пет години по-късно е създаден и Американският Червен кръст, благодарение на усилията на Клара Бартън. Все повече и повече страни подписали Женевската конвенция и започнали да я спазват и на практика по време на въоръжените конфликти. В сравнително кратък период от време, Червеният кръст придобива голяма сила като уважавано международно движение и националните общества стават все по-популярни като място за доброволен труд.
Когато първата Нобелова награда за мир е присъдена през 1901 година, норвежкият Нобелов комитет избира да бъде връчена съвместно на Жан-Анри Дюнан и Фредерик Пари, водещ международен пацифист. По-значително от честта на самата награда, официалното поздравление от Международния комитет на Червения кръст отбеляза закъснялата рехабилитация на Жан-Анри Дюнан и е знак на почит към неговата ключова роля във формирането на Червения кръст. Дюнан умира девет години по-късно в малкия швейцарски здравен курорт Хендън. Само два месеца по-рано неговият дългогодишен противник Гюстав Мойниер също умира, оставяйки следа в историята на Комисията като най-дълго служилия президент.
През 1906 година Женевската конвенция от 1864 година е ревизирана за първи път. Една година по-късно, през 1907 година е приета Хагската конвенция по време на втората международна конференция за мир в Хага, която разширява обхвата на Женевската конвенция за морски военни действия. Малко преди началото на Първата световна война през 1914 година, 50 години след основаването на МКЧК и приемането на първата Женевска конвенция, вече е имало 45 национални общества за взаимопомощ по целия свят. Движението се е разширило отвън Европа и Северна Америка в Централна и Южна Америка (Аржентина, Бразилия, Чили, Куба, Мексико, Перу, Ел Салвадор, Уругвай, Венецуела), Азия (Република Китай, Япония, Корея, Сиам) и Африка (Съюза на Южна Африка).
През Първата световна война