Мануил II Велики Комнин (, –1333) е император на Трапезунд в продължение на осем месеца през 1332 г. Мануил е син на император Андроник III, когото наследява на осемгодишна възраст през януари 1332 г.

Основният източник за царуването на Мануил, Хрониката на Михаил Панарет, поразително пропуска много факти за Мануил или неговото царуване, въпреки че спомените и за двете все още са били живи по времето, когато Панарет пише хрониката си. Не е предоставена информация за майка му, която евентуално би могла да действа като негов регент, нито дори дали въобше е имало регентство. Всичко, което Панарет казва за краткото царуване на Мануил II, е, че емирът на Халибия Байрам бег нахлул в територията на Мануил със своите тюркмени, прониквайки чак до Асоматос, където трапезундската армия ги разбива на 30 август 1332 г., причинявайки им много жертви и пленявайки много от конете им.

Според Уилям Милър, престъпленията на баща му шокирали народа до такава степен, че той се разделил на две враждуващи фракции: едната, базирана в столицата, която Милър описва като „византийската партия“; другата, базирана на провинцията, която той описва като „представляваща оригиналната понтийска аристокрация“. Византийската партия поканила чичото на Мануил, Василий, да се завърне в Трапезунд от Константинопол и да поеме управлението. Василий пристигнал в Трапезунд на 22 септември 1332 г.; Мануил бил свален от власт след осеммесечно управление, след което бил затворен. Великият дука Лек Цацинтеон, съпругата му Сирикина и синът им Цамва, великият доместик, които вероятно са били поддръжници на Мануил, били екзекутирани. Неуспешен бунт, предвождан от великия дука Йоан през февруари 1333 г., обаче подтикнал Василий да нареди екзекуцията и на Мануил.

Екзекуцията на Мануил е необичайна по много причини. От четиримата императори, свалени от власт по време на съществуването на Трапезундската империя, Мануил е единственият, убит след отстраняванто му от власт; в останалите три случая е било достатъчно бившият владетел да бъде заточен. Освен това по време на съществуването на Византийската империя екзекуцията на непълнолетни съперници за императорския трон е била рядкост; дори безмилостният Михаил VIII Палеолог се е задоволил просто да ослепи сваления и затворен Йоан IV Ласкарис, който е бил на възрастта на Мануил. Фактът, че бащата на Мануил, Андроник III Велики Комнин, е убил двамата свои братя, чичовци на Мануил, може да е повлиял на решението на Василий да нареди смъртта на малолетния си племенник Мануил.

Източници

Цитирана литература

Външни препратки Вугиуклаки Пенелопа, „Мануил II Велики Комнин“, Енциклопедия на елинския свят: Мала Азия

Категория:Починали през 1333 година Категория:Родени през 1320-те години Категория:Велики Комнини Категория:Убити монарси Категория:Убити деца