Кàрла Кàрмен Кòнсоли (, р. 4 септември 1974, Катания, Италия), по-известна като Кармен Консоли, е италианска певица, авторка на песни и мултиинструменталистка.
Наричана с прякора „певицата-поетеса“ ("la cantantessa") заради дълбоките си и чувствителни към социални проблеми текстове, към септември 2025 г. тя има 9 студийни албума (плюс няколко версии за чуждестранния пазар), 4 концертни албума, 1 сборен албум, 1 саундтрак, 3 видео албума, 34 сингъла и множество сътрудничества. Продава общо около 2 млн. копия в Италия, има един мултиплатинен албум като член на групата Обедени изпълнители за Абруцо, 13 платинени записа и три златни записа.Vendite e certificazioni di Carmen Consoli: От 1997 до 2021 г. има 9 последователни студийни албума в Топ 10 на Италия.
Носителка е на две награди „Тенко Клуб“, едната от които за кариера, седем италиански музикални награди „Уинд“, едно „Телегато“ и Сребърна лента (през 2001 г. за песента L'ultimo bacio, включена в едноменния филм на Габриеле Мучино). През 2012 г. е удостоена с отличието „Кавалер на Ордена за заслуги на Италианската република“. Тя е първата италианска изпълнителка, която пее на сцената на Стадио Олимпико в Рим, и първата жена, спечелила наградата „Тарга Тенко“ за най-добър албум. Албумът й Confusa e felice е включен в списъка със 100-те най-добри италиански албума според сп. „Ролинг Стоун“, на 32-ра позиция (тя е втората жена, присъстваща в класацията). Албумът й Stato di Necessità е включен сред 10-те най-добри италиански албума на десетилетието 2000-2009 (като единствена жена солистка) от вестник „Кориере дела Сера“. През 2023 г. получава наградата „Тенко“ за кариера.
Тя се радва на значително признание и в чужбина с три разпродадени концерта в Ню Йорк, изпълнение в Сентръл Парк и няколко турнета в големите столици на Европа и Северна Америка. През 2004 г. e първият италиански изпълнител, участвал във фестивала South By Southwest в Остин (Тексас), а през 2005 г. e единствената италианка, участвала в честванията на годишнината от смъртта на Боб Марли в Етиопия. Албумите й État de necessité, Carmen Consoli и Eva contro Eva са издадени в чужбина. През 2015 г. е избрана от Дейвид Бърн за представителка на Италия на фестивала Meltdown в Лондон. Рок иконата Елвис Костело, с когото тя изнася серия от концерти през 2023 г., казва за нея: „Тя има повече оригинални идеи в няколко песни, отколкото някои известни английски или американски групи в цял концерт“.
През четвъртото тримесечие на 2015 г. е италианският изпълнител с най-голям брой посещения, регистрирани на концерт в Италия (в Купрамонтана, 12 449 души), изпреварвайки дори Мадона. През 2016 г. става първата жена, избрана за концертмайстор на известния музикален фестивал „Нощта на таранта“ в Пулия.
Участва във фестивала в Санремо през 1996 г. с Amore di plastica, през 1997 г. с Confusa e felice и през 2000 г. с In bianco e nero.
Биография и кариера Ранни години Родена в Катания на 4 септември 1974 г. в семейството на сицилианеца Джузепе Консоли, и на венецианката Роза, Кармен Консоли израства в близкия град Сан Джовани ла Пунта. Благодарение на баща си, страстен почитател както на традиционните италиански изпълнители като Доменико Модуньо, така и на черната музика и блуса, тя се занимава с музика още от дете. Именно баща ѝ я мотивира да пише и изпълнява песни през ученическите й години. На 9-годишна възраст започва да учи и китара.
От 13-годишна възраст свири в клубове в Катания, свирейки с групи като Айрис Мъндей, с които изпълнява рок песни, вдъхновени от американската група Ар И Ем, и с Мун Догс Парти, рок блус група, с която изпълнява предимно версии на изпълнители като Тина Търнър, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс и Би Би Кинг. Междувременно учи в училище „IIS De Nicola“ в Сан Джовани Ла Пунта, където получава диплома за търговски експерт с направление „компютърно програмиране“.
1993 – 1996: Дебют, първо участие в Санремо и албум Due parole След като напуска група Мунс Дог Парти, Консоли се премества в Рим, за да се опита да развие песните си и да ги представи на звукозаписни компании. Телевизионният водещ Микеле Санторо я кани в предаването Tempo Reale по Rai Tre в чест на Мия Мартини. По този повод тя изпълнява L'isola del tesoro, която по-късно става Novembre '99. Певицата започва да мисли за първия си албум и междувременно участва в Battiato non Battiato, проект в чест на Франко Батиато, с версия на песента L'animale.
През 1995 г. тя решава, заедно с продуцента си Франческо Вирлинци, да представи песента Quello che sento на фестивала Санремо за млади изпълнители. Представена от Пипо Баудо, Консоли се изявява на фестивала в Санремо през 1995 г., за да получи достъп до самия фестивал. Тя преминава процеса на селекция и започва работа по първия си албум, Due parole („Две думи“), който се състои от 12 песни с рок звучене. Същата година излиза сингълът й Questa notte una lucciola illumina la mia finestra („Тази нощ една светулка осветява прозореца ми“), но без особен успех. През 1996 г. тя представя водещата песен от албума на фестивала в Санремо: Amore di plastica („Пластмасова любов“), написана съвместно с Марио Венути. Песента достига осмо място и има добър успех по радиото. Продажбите на албума обаче не са особено високи: 15 хил. бройки. И следващият й, четвърти сингъл, Lingua a sonagli, не допринася за успеха на албума.
1997: Албум Confusa e felice и успех Певицата започва работа по нов албум, докато подгрява концертите на Раф през 1997 г. Участва в музикалния фестивал в Санремо през 1997 г. в категорията „Шампиони“, където пее Confusa e felice („Объркана и щастлива“) – песен, която е написала предходната година. Песента обаче не е оценена и тя е елиминирана. Въпреки това тя постига голям обществен успех, ускорявайки завършването на едноименния албум. Въпреки успеха на сингъла официален музикален видеоклип не е заснет, нито пък такъв е заснет за другите песни от албума.
Останалите песни в албума са записани на живо. Албумът, който включва Venere, Blunotte, Per niente stanca, дебютира на 6-то място в класацията за най-продавани албуми в Италия и достига над 130 хил. продадени копия след 21 седмици в класацията, като по този начин става платинен. Консоли получава и Италианската музикална награда като откритие на годината. През 2012 г. албумът е включен в списъка със 100-те най-добри италиански албума“ според сп. „Ролинг Стоун“ и е поставен на 32-ро място (вторият албум на жена изпълнителка, присъстващ в класацията, след Traslocando на Лоредана Берте ). След успеха на албума Консоли тръгва на турне из Италия с турнето си Confusa e felice, второто ѝ концертно турне досега.
1998 – 1999: Албум Mediamente isterica През 1998 г. тя пее в дует с Марио Венути в песента Mai come ieri („Никога като вчера“), която достига номер 3 в класацията за най-продавани сингли в Италия. Участва в песента Ophelia от едноименния албум на нейната приятелка, американската певица от сицилиански произход Натали Мърчант, в чиято песен произнася фраза на италиански. Междувременно започва работа по третия си студиен албум, Mediamente isterica („Умерено истерична“). От него са извлечени синглите Bésame Giuda, Eco di sirene, Puramente casuali и Autunno dolciastro. Албумът дебютира на номер 4 в класацията за най-продавани албуми в Италия, но въпреки отличните рецензии не постига продажбите на предишните. Той става златен с продажби от над 50 хил. бройки, като общо са продадени 80 хил. бройки. Mediamente Isterica остава умерено успешен, което ѝ позволява да се впусне в интензивни промоционални дейности на живо и по телевизията, включително участие в Първомайския концерт в Рим (третата ѝ изява). През 1999 г. участва в различни италиански градове с турнето Mediamente Isterica, както и в първия ден на фестивала Heineken Jammin' и във второто издание на MTV Day.
2000 – 2001: Албуми Stato di necessità, L'anfiteatro e la bambina impertinente През 2000 г. тя отново участва в музикалния фестивал в Санремо с In bianco e nero („В бяло и черно“) и така се ражда четвъртият ѝ студиен албум Stato di necessità („Състояние на необходимост“). Песента, която представя на публиката, се класира на седмо място в категорията „Шампиони“, а съпътстващият я сингъл достига номер 10 в класацията за сингли на Италия. Stato di necessità дебютира на 9-то място в класациите за албуми и остава в топ 50 на Италия в продължение на 36 седмици; той получава първия си платинен диск благодарение и на подкрепата на втория сингъл Parole di burro („Думи от масло“), който е успешен и достига номер 4 в общата класация за сингли.
Албумът постига допълнителен успех през 2001 г. благодарение на филма на Габриеле Мучино L'ultimo bacio, в който едноименната песен на Консоли е саундтрак. Музикалният видеоклип към сингъла е заснет на снимачната площадка на филма. Певицата се появява в сцена от филма с кратко камео. Песента L'ultimo bacio („Последната целувка“) е с добър успех. Консоли получава две Италиански музикални награди, за най-добра изпълнителка и за най-добър видеоклип зз Parole di burro, както и две награди PIM в същите категории. Към това се добавя Сребърна лента за най-добра оригинална песен за L'ultimo bacio и номинация на Музикалните награди на Ем Ти Ви Европа за италиански изпълнител на годината. Албумът се продава в 300 хил. бройки, получава 3 платинени диска и по този начин се превръща в най-големия успех на певицата. През 2009 г. вестник „Кориере дела Сера“ го поставя сред 10-те най-добри италиански албума на десетилетието и той е единственият албум на солова изпълнителка, присъстващ в топ 10.
През 2002 г. излиза френското издание на албума ѝ, État de necessité, което включва две песни на френски и версия на Серж Генсбур. Сингълът, издаден за френския пазар, е Gamine impertinente.
Консоли се изявява в театри, представяйки песните си в по-класически версии, със струнни и духови инструменти и по-малко влияние върху електрически инструменти. Тя също така пише текста за песента на Паола Турчи Saluto l'inverno, представена на фестивала в Санремо през 2001 г., която се класира на пето място сред 16 предложения. Следва концертно турне с Макс Гаце и самата Турчи.
През лятото певицата изнася концерт в Гръцкия театър в Таормина с участието на Оркестъра на театър „Виторио Емануеле“ в Месина, дирижиран от Паоло Буонвино. От събитието са продуцирани CD, DVD и VHS касетата L'anfiteatro e la bambina impertinente“. Следват още две представления, едното в социалния център „Леонкавало“ в Милано, а другото в Академия „Санта Чечилия“ в Рим. Концертното CD, заснето от концерта в Таормина и съдържащо 15 от песните, присъстващи в оригиналния сетлист, е продаден в над 200 хил. бройки. Изд. „Джунти“ публикува официалната биография на изпълнителката, Quello che sento – Il mondo, i pensieri, la musica di Carmen Consoli („Онова, което чувствам – светът, мислите и музиката на Кармен Консоли“).
2002 – 2003: Албуми L'eccezione и Un sorso in più През октомври 2002 г. излиза албумът й L'eccellenza („Отличие“), който дебютира на първо място в класациите за продажби в Италия и печели двоен платинен статус за над 200 хил. продадени копия. Концертната ѝ дейност се разширява в Европа. За да изпълнява концертите на новия си музикален проект, певицата поръчва да ѝ бъде изработен розова китара Фендер Ягуар, която оттогава нататък я съпътства в по-рок ориентираните парчета. Новият й албум се дистанцира още повече от рок атмосферата и е повлиян както от бразилската, така и от електронната музика. Синглите от албума са L'eccellenza, Pioggia d'aprile ("Априлски дъжд") и Fiori d'arancio („Портокалови цветчета“). L'eccellenza достига номер 5 в класациите за сингли и е сред най-продаваните през 2002 г. Pioggia d'aprile е сертифициран като златен, а Fiori d'arancio достига номер 1 в италианските радио класации.