Антони Слонимски

Антони Слонимски, псевд. „Про-рок” (роден 15 ноември 1895 във Варшава, починал 4 юли 1976 във Варшава) – полски поет от еврейски произход, драматург, прозаик, фейлетонист, преводач, съосновател на кабарето „Под Пикадора“ (Pod Picadorem) (1918) и литературната група „Скамандер” (1918), в периода 1924 – 1939 сътрудник на списание „Вядомошчи литерацке“ (Wiadomości Literackie), през 1926 – 1934 сътрудник на „Цирулик Варшавски“ (Cyrulik Warszawski), от 1928 член на Съюза на полските писатели; по време на Втората световна война е емигрант; през 1948 – 1951 директор на Института за полска култура в Лондон, през 1956 – 1959 председател на Съюза на полските писатели, подписва „Писмото на 34-мата” (1964), на което е и автор, подписва и „Писмото на 59-мата” (1975); художник, график и илюстратор, в периода 1913 – 1919 сътрудник на списание „Совизджал“ (Sowizdrzał); литературен, театрален и филмов критикLiteratura polska: przewodnik encyklopedyczny. Julian Krzyżanowski (red.). T. 2: N–Ż. Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe, 1985, s. 373–374. ISBN 83-01-01520-9..

Биография

Младежки години Роден е на 15 ноември 1895 г. във Варшава, в семейство от еврейски произход, във вече несъществуваща каменна сграда на ул. „Нецяла“. Син е на Станислав Слонимски и Мария Еугения Голдман, внук на Хаим Зелиг Слонимски и правнук на Абрахам Якуб ЩернAntoni Słonimski: Wspomnienia warszawskie. Wydawnictwo Agora, 2017, s. 32. ISBN 978-83-268-2596-5.. Учи в гимназията „Ян Кречмар“. През 1917 завършва Академията за изящни изкуства във ВаршаваIda Świerkocka: Śladami gwiazd II RP. Miejsca, ludzie, historie. Warszawa: Skarpa Warszawska, 2017, s. 202. ISBN 978-83-63842-50-5..Организира изложби на своите произведения и сътрудничи на художествени списания, между които месечника „Pro Arte“.

Творчество През 1918 е съосновател на литературното кафене „Под Пикадора“, а през 1919 г. – на поетичната група „Скамандер“. Сътрудничи с нея с прекъсвания до началото на войната. В междувоенния период работи и за „Куриер Полски“ (Kurier Polski) (1920 – 1923) и „Вядомошчи литерацке“ (Wiadomości Literackie) (1924 – 1939). През 1934 г. сключва брак с художничката Янина Конарска (1900 – 1975) Janina Konarska-Słonimska. Żona z artystycznymi zasługami [online], Muzeum Getta Warszawskiego [dostęp 2024-03-24] (pol.).. Като публицист се противопоставя както на позициите на Национална демокрация, така и на комунизма. Подкрепя рационализма и демокрацията. От младини е свързан с Полската социалистическа партия, подкрепя Йозеф Пилсудски до момента на създаването на лагера Береза Картуска.

В творчеството си има и два научно-фантастични романа: „Торпедо на времето“ (1924) и „Двата края на света“ (1937), вдъхновени от Х. Дж. Уелс. В тях предупреждава за опасностите от милитаризма и тоталитаризма. На 13 април 1924 г. се дуелира с пистолети с Мечислав Щчука заради критика на манифест, написан от Хенрик Берлеви. Дуелират се в кафене – Слонимски остава невредим, Щчука е ранен в крака.

На 5 септември 1939 г., няколко дни след началото на войната, заедно със съпругата си напуска Варшава. През Румъния, Югославия и Италия стига до Париж, а след падането на Франция през 1940 – до Лондон. Работи за емигрантски издания като „Полска Валчонца“ (Polska Walcząca/ Воюваща Полша) и „Вядомошчи Полске, Полиˋичне и Литерацке“ (Wiadomości Polskie, Polityczne i Literackie). През 1942 напуска „Вядомошчи” и с Карол Естрейхер основава месечното „Нова Полска“ (Nowa Polska) (до 1946) Janina Konarska-Słonimska. Żona z artystycznymi zasługami [online], Muzeum Getta Warszawskiego [посетено 2024-03-24] (pol.)..

В статиите си защитава идеята за мултикултурна и толерантна Полша, основана на свобода и равенство. След войната оглавява секцията по литература в ЮНЕСКО до 1948 г., а после е директор на Института за полска култура в Лондон (1948 – 1951). Участва във Вроцлавския конгрес на интелектуалците за мир (1948). През 1951 се завръща окончателно в Полша. През 1954 остро критикува учебниците по литературна история, поради което негови произведения са изтеглени от печат. През 1955 става един от съознователите на Клуб „Криво колело“ (Klub Krzywego Koła). През 1956 е избран за председател на Съюза на полските писатели (до 1959).

Отстранен от Владислав Гомулка от заемането на обществени функции, Слонимски се посвещава на дейност в полза на различни опозиционни инициативи. През март 1964 г. заедно с Ян Юзеф Липски инициира т.нар. Писмо на 34 -мата срещу културната политика на партията. Той критикува властите във връзка с антисемитската кампания след март 1968 г. През 1975 г. е един от подписалите Мемориал 59 и Писмо 14 в протест срещу планираните промени в конституцията на Полската народна република.Заради опозиционната си дейност неговите произведения отново се вписват в цензорския списък. От 1970 г. публикува в „Тигодник Повшехни“ (Tygodnik Powszechny)Antoni Słonimski po śmierci żony miał złamane serce , nic już nie było takie samo, jak kiedyś | Viva.pl [online], viva.pl [dostęp 2024-12-01] (pol.)..Погребан е заедно със съпругата си в горското гробище в Ласки. Завещава авторските права върху своите произведения на Завода за слепи в Ласки.

Комунистическа цензура Името на Антони Слонимски е включено в специален списък, в който са вписани автори под особен надзор на цензурата в Полската народна република. Томаш Стшижевски в книгата си за цензурата в ПНР публикува поверителна цензорска инструкция от 21 февруари 1976 г. на Главното управление за контрол на печата, публикациите и спектаклите, в която е включено неговото име и следните указания: Strzyżewski 2015 ↓, s. 95..

Творби

Поезия 1918: Sonety 1919: Harmonja 1929: Facecje republikańskie (z Janem Lechoniem), 1919: Czarna wiosna 1920: Parada 1923: Godzina poezji 1923: Djalog o miłości ojczyzny między Josephem a Stefanem 1924: Droga na wschód 1926: Z dalekiej podróży 1928: Oko w oko 1933: Rodzina 1935: Okno bez krat 1940: Alarm 1942: Popiół i wiatr 1945: Wiek klęski 1959: Nowe wiersze 1961: Rozmowa z gwiazdą 1963: Wiersze 1958–1963 1973: 138 wierszy 2022: „Wiem, o co ci chodziło…". Przeszłość jest moją ojczyzną

Публицистика, проза 1919: Bolszewicy w Warszawie: wieczór na cześć Koalicji urządzony przez Związek Pisarzy Białego Orła (wyd. pod pseudonimem Pro-Rok) 1920: Wycieczki osobiste, wyd. Skład Główny w księgarni E. Wende i S-ka w Warszawie (wyd. pod pseudonimem Pro-Rok) 1925: Pod zwrotnikami: Dziennik okrętowy, wyd. Gebethnera i Wolffa 1927: O dzieciach, warjatach i grafomanach, wyd. Bibljoteka Groszowa 1928: Amanullach, czarny władca, „Ciekawa Bibljoteczka” (wyd. pod pseudonimem dr Antoni Gorzeń) 1929: Mętne łby, wyd. Bibljoteka Groszowa 1932: Moje walki nad Bzdurą, wyd. Rój 1932: Moja podróż do Rosji, wyd. Rój 1957: Wspomnienia warszawskie, Czytelnik 1958: W oparach absurdu (z Julianem Tuwimem), Wydawnictwo „Iskry” 1959: Artykuły pierwszej potrzeby. Notatki i uwagi 1951–1958, Państwowy Instytut Wydawniczy 1959: Gwałt na Melpomenie. Felietony teatralne 1924–1939, Czytelnik (nakład ocenzurowany i przeznaczony na przemiał) 1963: Załatwione odmownie. Felietony 1960–1961, Państwowy Instytut Wydawniczy 1964: Załatwione odmownie seria druga. Felietony 1962–1964, Państwowy Instytut Wydawniczy 1964: Jawa i mrzonka. Spowiedź emigranta. Jak to było naprawdę, Państwowy Instytut Wydawniczy 1975: Alfabet wspomnień, Państwowy Instytut Wydawniczy 1973: Obecność, Czytelnik, Warszawa 1981: Ciekawość. Felietony 1973–1976, Czytelnik 1995: Kroniki londyńskie, wyd. Oficyna Wydawnicza INTERIM, ISBN 83-85083-37-5 2001: Kroniki tygodniowe t. 1 1927–1931, Literackie Towarzystwo Wydawnicze, ISBN 83-88736-31-0 2001: Kroniki tygodniowe t. 2 1932–1935, Literackie Towarzystwo Wydawnicze, ISBN 83-88736-08-6 2004: Kroniki tygodniowe t. 3 1936–1939, Literackie Towarzystwo Wydawnicze, ISBN 83-88736-47-7 2007: Romans z X muzą. Teksty filmowe z lat 1917–1976, Biblioteka „Więzi”, ISBN 978-83-60356-22-7 2013: Szopki polityczne 1922–1931. Pikadora i Cyrulika Warszawskiego (z Julianem Tuwimem, Marianem Hemarem i Janem Lechoniem), Wydawnictwo „Iskry”, ISBN 978-83-244-0339-4

Сценични творби 1927: Wieża Babel, dramat wierszem 1928: Murzyn warszawski, komedia 1930: Lekarz bezdomny, komedia 1933: Rodzina, komedia

Романи 1922: Teatr w więzieniu, Towarzystwo Wydawnicze „Ignis” 1924: Torpeda czasu: powieść fantastyczna, Towarzystwo Wydawnicze „Ignis” 1937: Dwa końce świata, wyd. J. Przeworskiego

Ордени и отличия Командорски кръст на Ордена на Възраждане на Полша (16 юли 1954)M.P. z 1954 r. nr 112, poz. 1565 „w 10 rocznicę Polski Ludowej za zasługi w dziedzinie kultury i sztuki”. Офицерски кръст Орденът на Възраждане на Полша (22 юли 1952)M.P. z 1952 r. nr 70, poz. 1078 „za zasługi w dziedzinie kultury i sztuki”. Медал „10-годишнина на Полската народна република“ (19 януари 1955)M.P. z 1055 r. nr 101, poz. 1400 - Uchwała Rady Państwa z dnia 19 stycznia 1955 r. nr 0/196 – na wniosek Ministra Kultury i Sztuki.

Награди Държавна награда I степен за поетическо творчество (1955)Nagrody Państwowe za osiągnięcia w dziedzinie nauki, postępu technicznego, literatury i sztuki. „Życie Warszawy”. Rok XII, Nr 173 (3656), s. 5, 22 lipca 1955. Warszawa: Instytut Prasy „Czytelnik”. [посетено 2024-06-29]. Награда на гр. Варшава (1956)

С решение на Сейма на Република Полша, от 24 юли 2024 г. се постановява 2025 г. да бъде „Година на Антони Слонимски“ по случай 130-годишнината от рождението на поетаRok 2025 będzie Rokiem Antoniego Słonimskiego. Za uchwałą głosowali prawie wszyscy posłowie [online], dzieje.pl [посетено 2024-07-24] (pol.).. Източници

Категория:Полски поети Категория:Полски драматурзи Категория:Полски преводачи Категория:Евреи в Полша Категория:Родени във Варшава Категория:Починали във Варшава