Технологичната сингулярност (В англоезичните източници терминът „сингулярност“ (англ. the singularity) често се използва именно в смисъла на „технологична сингулярност“) е хипотетичен момент в бъдещето, когато технологичното развитие става по принцип неуправляемо и необратимо, което поражда радикални промени в характера на човешката цивилизация.Cadwalladr, Carole (2014). «Are the robots about to rise? Google’s new director of engineering thinks so… » The Guardian. Guardian News and Media Limited.
Според една от най-популярните версии на хипотезата за технологичната сингулярност, наречена „интелектуален взрив“ (тази концепция е предложена по-специално от британския математик и космолог Ървинг ГудVinge, Vernor. «The Coming Technological Singularity: How to Survive in the Post-Human Era» , in Vision-21: Interdisciplinary Science and Engineering in the Era of Cyberspace, G. A. Landis, ed., NASA Publication CP-10129, pp. 11-22, 1993.), обновяем интелигентен агент (например компютър със силен изкуствен интелект) в крайна сметка може да влезе в „неконтролируема реакция“ на циклите на самоусъвършенстване, като при това всяко ново поколение изкуствен интелект ще се появява все по-бързо, пораждайки своеобразен „интелектуален взрив“ и създавайки в крайна сметка суперинтелект, надминаващ интелекта на цялото човечество.
За първи път понятието „сингулярност“ в технологичен контекст е споменато от американския математик Джон фон Нойман.The Technological Singularity by Murray Shanahan, (MIT Press, 2015), page 233 Участникът в Манхатънския проект, полско-американският математик Станислав Улам, в своя статия от 1958 г. описва дискусията по този въпрос с Фон Нойман, „посветена на ускореното развитие на технологиите и промените в начина на живот на човека, което създава видимост за приближаване към някаква съществена необичайност в историята на човечеството, след която човешкото съществуване във вида, в който го познаваме, няма да може да продължи“. Редица изтъкнати учени впоследствие подкрепят тази гледна точка.
Концепцията за технологичната сингулярност и самият термин „сингулярност“ са популяризирани от американския писател-фантаст Върнър Виндж в есето си от 1993 г. „Предстоящата технологична сингулярност“ (), където отбелязва, че това ще означава край на човешката ера, тъй като новият суперинтелект ще продължи да се усъвършенства и технологично да се развива с невъобразима скорост. Виндж отбелязва, че би бил изненадан, ако това се случи преди 2005 г. или след 2030 г.
В четири експертни проучвания, проведени през 2012 и 2013 г., е изразено мнението, че изкуственият суперинтелект ще бъде разработен до 2040 – 2050 г.Müller, V. C., & Bostrom, N. (2016). «Future progress in artificial intelligence: A survey of expert opinion». In V. C. Müller (ed): Fundamental issues of artificial intelligence (pp. 555—572). Springer, Berlin. http://philpapers.org/rec/MLLFPI По-скорошен анализ на AIMultiple съобщава, че „текущите проучвания на изследователи в областта на изкуствения интелект предвиждат появата на изкуствен общ интелект () около 2040 г.“.
Редица учени и обществени дейци, по-специално Стивън Хокинг и Илон Мъск, изразяват загриженост, че изкуственият суперинтелект може да доведе до ликвидирането на човека като биологичен вид. Американският изобретател и футуролог Реймънд Курцвейл предсказва настъпването на технологична сингулярност през 2045 г. Според него по това време цялата Земя ще започне да се превръща в един гигантски компютър и постепенно този процес може да се разпространи върху цялата Вселена.
Хипотетичните последствия от настъпването на технологичната сингулярност продължават да бъдат предмет на активни дискусии.
Бележки
Източници
Категория:Социокултурна еволюция Категория:Футурология Категория:Трансхуманизъм