Давид Евстафиевич Козловски е руски и съветски артилерист, генерал-майор на Руската и Съветската армия. Член-кореспондент на Академията на артилерийските науки. Доктор на военните науки и професор.

Биография

Роден на 6 август 1870 г. в Уман, Киевска губерния, в семейството на офицер Евстафий Семенович Козловски. Към 1856 г. баща му служи като щабен капитан в Уман, а преди това във военно селище в село Кочержинци, Умански окръг. През 1889 г. завършва Нижегородския кадетски корпус.

През август 1889 г. постъпва в Михайловското артилерийско училище. От 1892 г. – офицер в Планинския артилерийски полк. От 1894 г. – студент в Михайловската артилерийска академия. От 1897 г. служи в различни военни институции: 1-ва гренадирска артилерийска бригада, през 1898 – 1904 г. – Главен на артилерийски полигон. През периода 1904 – 1910 г. – в Главния крепостен комитет. От 1910 г. – чиновник, а от 1913 г. – началник на крепостния участък на Главно управление на Генералния щаб. Едновременно с това е частен инструктор по артилерия в Михайловското и Константиновското артилерийски училища, а от 1911 г. – щатен инструктор в Михайловското артилерийско училище на непълен работен ден. На 6 декември 1913 г. е удостоен със званието генерал-майор.

В Червената армия от април 1918 г. в 1-ви петроградски артилерийски курсове: инструктор по артилерия и математика, от юни 1918 г. – началник на учебната част. От януари 1921 г. – в 3-то петроградско училище на Командния щаб на тежката артилерия на Червената армия: главен инструктор по математика, от февруари 1921 г. – началник на учебната част, от февруари 1922 г. – инструктор. От октомври 1924 г. – главен инструктор на Ленинградското командно училище на тежката артилерия на Червената армия. От септември 1925 г. – във Военно-техническата академия на Червената армия: инструктор; от ноември 1926 г. – началник на артилерийския отдел, от октомври 1927 г. – старши инструктор на академията; от октомври 1929 г. – инструктор. От юли 1932 г. – ръководител на специалния технически цикъл, а от март 1933 г. – старши преподавател на специалния технически цикъл, а от август 1938 г. – професор на катедрата по проектиране на артилерийски системи в Артилерийската академия на Червената армия „Ф. Е. Дзержински“. Едновременно с това той преподава и задочно в Ленинградския военно-механичен институт в катедрата по артилерийски материали.

На 4 юни 1940 г. е удостоен със званието генерал-майор от Червената армия. Същата година защитава докторската си дисертация.

През ноември 1941 г., по съвет на Козловски, шестинчовите обсадни оръдия от модел 1877 г., участвали в Руско-турската война и Руско-японската война, съхранявани в арсенала в Митищи (59-и арсенал, бивши военни складове на имението Раево), са реактивирани. Оригиналните снаряди за тези оръдия не са оцелели, но стандартизацията прави възможно използването на заловени британски шестинчови снаряди, останали в значителни количества от съюзническите доставки за Великобритания по време на Първата световна война през Мурманск и Архангелск. Създаването на две батареи от такива оръдия в опасни за танкове направления в сектора Солнечногорск-Красная поляна позволява на 16-а армия на Константин Рокосовски да спре пробива на германските танкове в битката за Москва.

От септември 1943 г. до април 1946 г. е постоянен член на Артилерийския комитет на Главния артилерийски комитет и едновременно с това член на Академичния съвет на Артилерийската академия „Ф. Е. Дзержински“ на Червената армия. Пенсионира се през април 1946 г. През 1947 г. става член-кореспондент на Академията на артилерийските науки.

Водещ специалист по материалната част на тежката и крепостната артилерия и нейните бойни свойства, историята на артилерийската материална част и развитието на артилерийското образование в Русия. През 1910 г. защитава дисертация за званието редовен преподавател в Академията на тема: „Въоръжение на крайбрежните крепости“. Занимава се с литературна дейност от 1900 г. В предреволюционните времена пише и публикува 65 научни труда и статии, съставя над 20 таблици за стрелба с различни оръжия. След революцията пише над 90 научни труда, учебни помагала и стандартни учебници.

Той почива на 12 юли 1949 г. и е погребан на Новодевичското гробище в Москва.

Източници

Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Руски военни дейци Категория:Починали в Москва Категория:Носители на почетни звания на Русия Категория:Украински военни дейци