Санае Такаичи (, фамилията ѝ е законно регистрирана като , използвайки йероглифа 髙. Официалното ѝ име е Санае Ямамото (, Ямамото Санае) по време на първия ѝ брак) е японски политик, министър-председател на Япония и президент на Либерално-демократическата партия от октомври 2025 г. Тя е първата жена, която заема някоя от тези длъжности, както и първата от префектура Нара. Член е на Камарата на представителите на японския парламент от 1993 г. до 2003 г. и от 2005 г. и заема няколко министерски постове по време на правителствата на Шиндзо Абе и Фумио Кишида.
Родена и израснала в Яматокорияма, префектура Нара, Такаичи завършва Университета „Кобе" и работи като автор на книги, законодателен помощник и телевизионен водещ, преди да започне политическата си кариера. Избрана като независим политик в Камарата на представителите на общите избори през 1993 г., тя се присъединява към Либерално-демократическата партия (ЛДП) през 1996 г. Като протеже на Абе Такаичи заема няколко длъжности в правителството му, най-вече като министър на вътрешните работи и съобщенията. Тя е кандидат на изборите за лидер на ЛДП 2021, но не стига до балотаж, класирайки се на трето място. От 2022 до 2024 г., по време на правителството на Фумио Кишида, тя е държавен министър по икономическа сигурност. Такаичи прави втори опит да стане лидер на партията на изборите през 2024 г., където печели на първия тур, но губи на косъм на балотажа от предшественика си Шигеру Ишиба. В крайна сметка тя се кандидатира отново на изборите за лидер на ЛДП през 2025 г. за трети път и се класира на първо място и в двата кръга, побеждавайки Шинджиро Коидзуми и превръщайки се в първата жена, президент на партията.
След като осигурява коалиционно споразумение с Японската партия за иновации, Такаичи е избрана за министър-председател от Националния парламент на Япония на 21 октомври, превръщайки се в първата жена министър-председател на страната.
Възгледите на Такаичи са описвани по различен начин като консервативни или ултраконсервативни. Нейната вътрешна политика включва подкрепа за проактивни държавни разходи и продължаването на Абеномиката. Тя е заемала консервативни позиции по социални въпроси, като например противопоставяне на еднополовите бракове, на признаването на отделни фамилии за съпрузи и на женско наследяване на японския трон. Тя подкрепя преразглеждането на член 9 от Конституцията на Япония, който се отказва от използването на военна сила, протайванската външна политика и укрепването на съюза между САЩ и Япония. Член на Nippon Kaigi, тя е промотирала ревизионистки поглед върху Втората световна война и критикува изявленията на Мураяма и Коно. Тя е посещавала редовно светилището Ясукуни, което е считано за противоречиво в Китай.
Ранен живот и образование Санае Такаичи е родена на 7 март 1961 г. в Яматокорияма, префектура Нара, в семейство от средната класа с двама работещи родители. За разлика от много японски политици, тя не произхожда от политически ангажирано семейство. Баща ѝ Дайкю Такаичи (1934 – 2013) работи за автомобилна фирма, свързана с Toyota, а майка ѝ Кадзуко Такаичи (1932 – 2018) служи в полицията на префектура Нара.
След като завършва обществените си начално и прогимназиално образование в Нара, тя постъпва в престижната префектурна гимназия „Унеби". Още като ученичка тя проявява забележителен интерес към дебатите, обществените въпроси и световната политика.
Такаичи е приета в няколко елитни частни университета в Токио, но родителите ѝ се противопоставят на следването далеч от дома и отказват да финансират обучението ѝ там. В крайна сметка тя постъпва в Университета „Кобе", като пътува ежедневно по около шест часа в двете посоки от родителския си дом и сама финансира обучението си чрез работа на непълен работен ден. През студентските си години тя развива страст към хеви метъл музиката и свири на барабани в група. Тя също става ентусиаст на мотоциклетите. През март 1984 г. завършва с бакалавърска степен по бизнес администрация.
През април 1984 г. Такаичи постъпва в престижния Институт по управление и мениджмънт „Мацушита" като стипендиантка от петия випуск. Тази строга програма съчетава теория с практика, като тя участва в местни обществени проекти. През декември 1987 г., със спонсорство от Института, тя заминава за Съединените щати, където работи като конгресен сътрудник в офиса на демократката Пат Шрьодер от Колорадо. Този опит я запознава с американския законодателен процес и бюджетните дебати. Завършва Института „Мацушита" през март 1989 г.
Ранна кариера След завръщането си в Япония през 1989 г. Такаичи привлича вниманието на медиите като законодателен анализатор. Тя започва работа като телевизионен водещ в TV Asahi, като съвежда предаването „Kodawari TV Pre-Stage" заедно с Ренхо (бъдеща политичка и лидер на опозицията). Тя също е автор на няколко книги по политика и нейния личен опит.
Политическа кариера Начало в политиката (1993 – 2005) През 1993 г. Такаичи е избрана за Камарата на представителите като независим политик на общите избори. През 1996 г. тя се кандидатира като санкциониран кандидат от Партия Нова граница и е преизбрана, но само два месеца след победата си се присъединява към Либерално-демократическата партия (ЛДП), което предизвиква остри критики от членовете на Партия Нова граница за преминаването ѝ в редиците на противника след спечелване на избори с анти-ЛДП гласове.
В ЛДП Такаичи принадлежи към фракцията „Мори" (официално Сейва Сейсаку Кенкюкай). Тя служи като парламентарен заместник-министър на международната търговия и индустрията в кабинета на Кейдзо Обучи. Тя също служи като председател на Комитета по образование и наука.
На изборите за Камарата на представителите през 2000 г. тя е поставена на първа позиция в пропорционалния списък на ЛДП и лесно печели третия си мандат. През 2002 г. е назначена за висш заместник-министър на икономиката, търговията и индустрията при Джуничиро Коидзуми. На изборите през 2003 г. тя губи мястото си в първи район на Нара от кандидата на Демократическата партия Сумио Мабучи.
През 2004 г., докато е извън парламента, Такаичи заема преподавателска позиция по икономика в Университет Кинки. Тя се премества в близкия град Икома и печели място във втори район на Нара на изборите през 2005 г..
Кабинетни позиции при Абе (2006 – 2020) Като протеже и близък съюзник на Шиндзо Абе, Такаичи заема множество длъжности в неговите правителства. През 2006 – 2007 г., по време на първия кабинет на Абе, тя служи като държавен министър по научно-технологичната политика, иновациите, Окинава и северните територии, равенството между половете и хранителната безопасност.
През 2012 г., когато ЛДП възвръща контрола върху правителството от Демократическата партия, Такаичи е назначена за ръководител на Съвета за политически изследвания на партията, ставайки първата жена на тази влиятелна позиция.
Министър на вътрешните работи и съобщенията През септември 2014 г. Такаичи е избрана за министър на вътрешните работи и съобщенията. Това я прави първата жена министър на вътрешните работи и съобщенията в японската история. По време на мандата си тя преструктурира финансите на местното самоуправление, въвежда националната идентификационна система „My Number" (Моят номер), разширява програмата за данъчни дарения Furusato и укрепва мерките за киберсигурност.
На изборите през декември 2014 г. тя печели с огромно мнозинство от 96 000 гласа в своя район, побеждавайки втория с 58 000 гласа.
През февруари 2016 г. Такаичи предизвиква противоречие със свободата на словото, като коментира, че правителството може да спре операциите на телевизионни оператори, излъчващи политически пристрастно съдържание. Държавният департамент на САЩ по-късно описва това като „пораждащо загриженост относно нарастващия правителствен натиск срещу критичните и независими медии".
Тя е заменена от Сейко Нода през август 2017 г., но се завръща на поста на министър на вътрешните работи и съобщенията през септември 2019 г. През втория си мандат тя насърчава 5G инфраструктурата, подобрява рамките за реакция при бедствия и надзирава разпределението на парични помощи по време на пандемията от COVID-19.
Председател на Съвета за политически изследвания (2020 – 2021) През 2020 – 2021 г. Такаичи отново служи като председател на Съвета за политически изследвания на ЛДП, надзиравайки политическата програма на партията по време на кризата с COVID-19. Тя настоява за агресивен фискален стимул в подкрепа на икономическото възстановяване.
Първи опит за лидерство на ЛДП (2021) Такаичи е кандидат на изборите за лидер на ЛДП през 2021 г., но не стига до балотаж, класирайки се на трето място. По време на кампанията си тя представя тристепенен „План за укрепване на японската икономика", известен също като „Нова Абеномика" или „Санаеномика".
Държавен министър по икономическа сигурност (2022 – 2024) По време на правителството на Фумио Кишида, Такаичи служи като държавен министър по икономическа сигурност от 2022 до 2024 г. В тази роля тя надзирава устойчивостта на технологиите и веригата на доставки на Япония, застъпвайки се за по-строг контрол върху чувствителните технологии и покупките на земя от чужденци.
Втори опит за лидерство на ЛДП (2024) Такаичи прави втори опит да стане лидер на партията на изборите през 2024 г., където печели на първия тур, но губи на косъм на балотажа от Шигеру Ишиба.
Президент на ЛДП и министър-председател (2025 – ) На 4 октомври 2025 г. Такаичи се кандидатира отново на изборите за лидер на ЛДП за трети път. В първия кръг нито един от петимата кандидати не печели мнозинство от 590-те налични гласа. На балотажа тя побеждава министъра на земеделието Шинджиро Коидзуми със 185 срещу 156 гласа (54,3%), ставайки първата жена президент на ЛДП в 70-годишната история на партията.
На 10 октомври 2025 г. политическата партия Комейто прекратява 26-годишното си партньорство с ЛДП, позовавайки се на несъгласия относно прозрачността на политическото финансиране и безпокойство от консервативната позиция на Такаичи. Десет дни по-късно ЛДП сключва споразумение за коалиционна подкрепа с Японската иновационна партия (Nippon Ishin no Kai).
На 21 октомври 2025 г. Такаичи е избрана за министър-председател от Националния парламент на Япония, превръщайки се в първата жена министър-председател в историята на страната. Кабинетът на Такаичи е 104-ият кабинет и първото правителство в страната, ръководено от жена.
По време на първата си пресконференция като министър-председател Такаичи очертава основните си приоритети, включително справяне с нарастващата инфлация, спиране на временната данъчна ставка върху бензина, създаване на резервен столичен регион, преразглеждане на системата за социално осигуряване и ревизия на конституцията.
На 23 януари 2026 г. Такаичи разпуска Камарата на представителите, което позволява провеждането на общи избори на 8 февруари. Изборите довеждат до историческа победа за ЛДП, като партията печели две трети от гласовете и връща мнозинството си в парламента. Общият брой от най-малко 316 места на ЛДП е най-големият брой, спечелен от партия в историята на японските избори. Анализаторите приписват победата на партията на високата лична популярност на Такаичи в момента.
Политически възгледи Възгледите на Такаичи са описвани по различен начин като консервативни или ултраконсервативни. Много медии я наричат японската „Желязна лейди" – обозначение, което тя приветства, като публично изразява възхищението си от бившата британска министър-председателка и често носи сини костюми в нейна чест.
Икономическа политика Такаичи е известна с подкрепата си за проактивни държавни разходи и е привърженик на съвременната парична теория. Тя подкрепя тежки правителствени инвестиции в критични стратегически сектори, включващи изкуствен интелект, полупроводники, ядрен синтез, биотехнология и отбрана – политика, която тя нарича „инвестиции в управление на кризи".