Александър Анатолиевич Космодемянски – Шура (27 юли 1925 г., с. Осино-Гай, Тамбовска губерния, РСФСР, СССР – 13 април 1945 г., Виербрюдеркруг, близо до Метгетен, Източна Прусия, нацистка Германия) – Герой на Съветския съюз. Член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) от 1945 г. По-малък брат на Зоя Космодемянская.
Биография Роден на 27 юли 1925 г. в село Осино-Гай (сега Гавриловски район, Тамбовска област) в семейство на учители. През 1930 г. семейството се премества в Москва, където Александър завършва X клас в училище № 201 .
Той отива на фронта, след като нацистите екзекутират сестра му Зоя. Докато е на фронта, се опитва да намери палачите на сестра си.
Александър се опитва да отиде на фронта едва на 16 години. На 17-годишна възраст, през април 1942 г., молбата му е удовлетворена и Александър е призован в армията. На 1 април 1943 г. завършва 1-во Уляновско червенознаменно танково училище „В. И. Ленин“ и е удостоен със звание лейтенант. Тъй като героичното дело на Зоя е широко известно, на младия отмъстител е връчен тежък танк КВ с надпис „За Зоя“.
Той се озовава на фронтовата линия на Великата отечествена война през октомври 1943 г. Започва да участва в реални бойни действия на 18-годишна възраст, като получава бойното си кръщение на 21 октомври 1943 г. близо до Орша като част от 42-ра гвардейска тежка танкова бригада. В тази битка екипажът на Александър унищожава 10 блиндажа, няколко оръдия, самоходно оръдие, до рота вражески войници и разчиства път за собствената си пехота.
По-късно участва в освобождението на Беларус и балтийските държави, както и в пробива на германските отбранителни линии в Източна Прусия.
Той е известен не само с героичните си дела по време на нападението над Кьонигсберг, но и с победите си в местни битки, които са довели до оперативни успехи за войските му. На 6 април 1945 г. в Кьонигсберг Александър, с тежък танк КВ, самостоятелно прекосява канала Ландграбен, унищожавайки там нацистка батарея и задържайки предмостието, докато не се установи преминаване на войските.
След това получава звание гвардейски старши лейтенант и е назначен за командир на батарея ИСУ-152 „Зверобой“ на 350-и гвардейски тежък самоходен артилерийски полк (43-та армия, 3-ти Беларуски фронт).
На 8 април, в битка северозападно от Кьонигсберг, неговата батарея, преодолявайки минно поле и силен обстрел, първа нахлува във форт „Куин Луиз“. След като нанася значителни щети на врага с интензивен огън, тя принуждава гарнизона на форта да се предаде. 550 войници се предават, а руснаците превземат и девет действащи танка и склада.
В битка на 12 април 1945 г., близо до село Метгетен, неговата батарея унищожава две вражески самоходни оръдия, унищожава 18 бункера и укрепени сгради с вражески гарнизони и убива до 50 вражески войници.
На 13 април 1945 г., в битка с противотанкова батарея в северозападната част на Кьонигсберг, той унищожава четири оръдия и около рота пехотинци, а след като самоходното му оръдие е унищожено, с подкрепата на други самоходни оръдия под негово командване той влиза в стрелкови бой с останалата нацистка пехота и превзема ключов бастион в град Виербрюдеркруг на полуостров Замланд, западно от днешния Калининград. В тази битка е смъртоносно ранен.
Погребан е в Москва на Новодевическото гробище срещу гроба на сестра си (секция № 4).
Литература
Източници
Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Герои на Съветския съюз Категория:Починали в Калининград