Модèлен мат () или прàвилен мат () в шахмата и шахматната композиция е вид мат, който е едновременно чист и икономичен. Моделният пат е чист и икономичен пат.

Чистият мат (пат) е мат или пат, при който всички полета около царя са атакувани от противника точно веднъж или са заети от фигури (или пешки) от същия цвят като атакувания цар. Чистият мат (пат) не се нарушава, ако фигурата (или пешката), заемаща полето до своя цар, е свързана (заключена) и тази свръзка е от съществено значение за мата (пата).

Икономичният мат (пат) е мат или пат, в който участват всички атакуващи фигури, с евентуалното изключение на царя и пешките. Тези фигури атакуват или царя на противника, или полетата до царя, или свързани противникови фигури, които иначе биха нарушили мата (пата).

При моделен мат (пат) със свързана фигура от същия цвят като атакувания цар, тази фигура би имала възможност да предотврати мата (пата), ако не е свързана. Ако това не е възможно, матът (патът) е неикономичен. Когато свързаната фигура е на поле, съседно на своя цар, полето, което заема, не трябва да бъде атакувано от никоя друга фигура освен свързаната фигура. В противен случай матът (патът) е нечист.

Възможен е правилен мат с двоен шах – двойно нападение на полето, заето от атакувания цар.

Моделните матове (патове) са изключително редки в практическия шах (въпреки че например ендшпил с цар и топ срещу сам цар може да завърши само с моделен мат), но те допринасят значително за достойнствата на шахматните задачи и етюди, тъй като се считат за художествени. Много често се срещат при помощни (кооперативни) матове и често се появяват и при самостоятелни матове.

История Правилен шах и мат (пат) се среща в средновековните мансуби (VIII–IX век), в задачи по двойки (XIV век) и в шахматни сборници от Филип Стама и Ерколе дел Рио (XVIII век).

Първият, който обръща внимание на красотата на моделния мат, е немският шахматист Юлиус Мендхайм (1781 – 1836), който през 1814 г. публикува в Берлин своята колекция от задачи (повечето от тях с моделни матове) „Джобна книга за любителите на шаха“. Там, през 1832 г., той публикува второто допълнително издание на книгата „Задачи за шахматисти“.

Вторият, който създава задачи с правилни матове, е немският шахматист Пиер Огюст д'Орвил (1804–1864), който публикува колекцията си от 250 задачи с моделни матове в Германия през 1842 г.

В чешката (бохемска) школа по композиране на шахматни задачи от средата на XIX век комбинацията от красиви позиции за мат е основен елемент.П. Зелепукин. Словаръ шахматной композиции. Киев: Здоровье, 1982. С. 129. Задачите на чешката школа се фокусират главно върху качеството на редовните мерки и използването на бели фигури. Създават се задачи за изключителна икономичност, при които в игра няма бели пешки. Съществената характеристика на такива задачи е моделният мат. Най-видният представител на тази школа е Мирослав Хавел.Antanas Vilkauskas. Šachmatų kompozicijos pagrindai. Vilnius: Mintis, 2002.— P.70-73.

Примери Моделен мат се среща в: директни, кооперативни, приказни, обратни матове и ретро шахматни задачи и шахматни етюди.

Диаграма 5 показва задача, зададена от Мирослав Хавел. Ключовият ход 1. Оc5!! дава поле за бягство на черния цар и заплашва 2. Т:f6+ Цe4 3. Кf2# с моделен мат. Основните варианти завършват с моделни матове от белите: 1. ... Цf4 2. К:f6 (заплашва 3. Дg4#) 2. ... e4 3. Кd7# и 1. ... Цe4 2. Кf2+ Цd5 3. Тc7#.

Има няколко други варианта (след 1. ...Кe4 и 1. ...Цe6), които не завършват с моделни матове и позволяват множество продължения. В чешката школа те са без значение, стига да завършват с мат в предварително определен брой ходове.

Примерът на диаграма 6 показва кооперативен мат, в който двете страни си сътрудничат, за да постигнат мат на черния цар. Той има две решения, завършващи с моделни матове (черните играят първи при кооперативни матове): 1. Тe3 Цe6 2. Цe4 Тh4# и 1. Цc5 Цc7 2. Тc4 Кc6#.

Ако всички фигури от двата цвята участват в моделен мат, тогава той е идеален мат. И двата мата в представения помощен мат са идеални матове.

Задачата с четири хода на диаграма 7 от румънския шахматен композитор Волфганг Паули (1876 – 1934) не е многофазна, няма тематични варианти. Нейната художествена стойност се дължи на единствено решение за белите с три варианта с моделни матове: 1. Тa7! Цe5 2. e7 Цe6 3. e8К! Цe5 4. Тe7# или 2. ... Цd6 3. e8Т! Цc6 4. Тe6# или 2. ... Цf6 3. e8Т! Цg6 4. Тe6#

Опитът 1. Оb7? Цe5 2. e7 Цd6! 3. e8О Цc6 не е подходящ и няма шах на следващия ход, както и при варианта 1. Оh7? Цe5 2. e7 Цf6! 3. Оe8 Цg6.

|width="33%" |

|width="33%" |

Холандският шахматен композитор Ян Хартонг (1902 – 1987) използва прикритие на Гримшоу както за белите, така и за черните фигури в задача с кооперативен мат, в която започват черните (диаграма 8): 1. Тe3 Тd7+ 2. Цe6 Кd4# или 1. Оe3 Оd7 2. Цd8 Оf6#.

Немският шахматен композитор Манфред Ернст (роден през 1938 г.) решава задача с обратен мат в 5 хода, използвайки правилата на шахматната задача за най-дългите ходове, където черните са длъжни да направят най-дългите възможни ходове по дъската, а белите не са длъжни (диаграма 9): 1. Тe4 Дe8 2. Тf4 Дe1 3. Тf8+ Дe8 4. Тg8 Дb8 5. Тg5 Дh2# или 1. Тa2 Дa7 2. Тa6 Цb7 3. Тa3 Дe3 4. Тb3+ Дb6 5. Тg3 Дh6#.

Външни препратки Шахматни задачи с моделен мат (на немски). Торстен Цирквич – Кратко въведение в бохемските училищни шахматни задачи, Архив от 9.11.2013 (на английски).

Вижте също Мат Идеален мат

Литература Шахматы: энциклопедический словарь / гл. ред. А. Е. Карпов. — М.: Советская энциклопедия, 1990. — С. 314. — 621 с. — 100 000 экз. — ISBN 5-85270-005-3 (на руски). Словарь терминов шахматной композиции / М. Б. Басистый. — Киев: Книга, 2004. — С. 245—246. — 624 с. — ISBN 966-96424-0-1 (на руски). Hooper, David; Whyld, Kenneth (1996) [First pub. 1992]. "model mate". The Oxford Companion to Chess (2nd ed.). Oxford University Press. p. 262. ISBN 0-19-280049-3 (на английски).

Източници

Категория:Шахматни термини Категория:Шахматна композиция