Есциталопрамът е антидепресант от групата на селективните инхибитори на обратното поемане на серотонина. Той е S-енантиомер на циталопрама.Эсциталопрам — описание вещества, фармакология, применение, противопоказания, формула
Използва се за лечение на депресия, обсесивно-компулсивно и паническо разстройство.
Може да взаимодейства с МАО инхибитори и други антидепресанти.
Няма или има много нисък афинитет към серотониновите 5-HT* рецептори или други, например алфа- и бета-адренергичните, допаминовите, хистаминовите, мускариновите и бензодиазепиновите. Работи, като се свързва с главния участък на свързванеВ биохимията участъкът на свързване е част от макромолекула, която се свързва специфично с друга молекула. на серотонин транспортния протеин – със същото място се свързва и серотонина – и така предотвратява поемането му от пресинаптичния неврон.
Фармакокинетика При перорален прием на единична доза от 20 mg максималната концентрация се достига за приблизително 5 часа. Приемът на храна не повлиява усвояването.
Нежелани реакции В проучвания, при които една група получава плацебо, а друга – есциталопрам, най-често съобщаваните нежелани реакции са безсъние, забавена еякулация, гадене, умора и сънливост.
Връзката доза – отговор при често срещаните нежелани реакции е, както следва: в групи с голямо депресивно разстройство, приемащи 10 mg есциталопрам, общата честота на нежеланите реакции е 66% в сравнение с 61% при групата, приемаща плацебо; в групи с голямо депресивно разстройство, приемащи 20 mg есциталопрам на ден, общата честота на нежеланите реакции е 86%.
Стойностите са закръглени.
Нежелана реакция Плацебо (n=311) Есциталопрам 10 mg/ден (n=310) Есциталопрам 20 mg/ден (n=125) Безсъние 4% 7% 14% Диария 5% 6% 14% Сухота в устата 3% 4% 9% Сънливост 1% 4% 9% Замаяност 2% 4% 7% Повишено изпотяване <1% 3% 8% Запек 1% 3% 6% Умора 2% 2% 6% Диспепсия 1% 2% 6%
Бележки
Източници
Категория:Антидепресанти