Йоан Ласкарис Калофер (, 1325/30 – 1392) е богат византийски аристократ от XIV век, приел католицизма и служил като съветник и дипломат на Кипърското кралство, папството и Венецианската република. Той играе важна роля в преговорите за прекратяване на източно-западния разкол между църквите и за започване на общ кръстоносен поход срещу османските турци.
Женен е три пъти: първи път преди 1365 г. за Мария Кантакузина, дъщеря на император Матей Кантакузин; втори път около 1367 г. за Мария де Мимарс, кипърска благородничка; и трети път през 1372 или 1373 г. за Лучия, благородничка от Франкска Гърция.
Семейство Калофер е роден между 1325 и 1330 г. Не е ясно какви са връзките му със семейство Ласкарис, но няма причина за съмнение, че е бил част от това семейство. Имал брат на име Максим, който бил протосинкел на Константинополската патриаршия през 1365 г. и игумен на манастира „Диомед“ през 1374 г. Подобно на брат си, Максим подкрепял обединението на църквите. Те имали и сестра на име Евдоксия, която се омъжила за Андроник Агалон.
Калофер е бил приятел на Димитър Кидон, с когото поддържал активна кореспонденция.
Византийски период По време на Византийската гражданска война от 1341 до 1347 г. Калафер подкрепя император Йоан V на Палеолог срещу Йоан VI Кантакузин. След това, повлиян от проповедите на Пиер дьо Тома, Йоан Калофер се отказва от православието и приема католицизма.Това е известно от писмо на папа Урбан V до Пиер от 18 април 1356. История от биографията на Пиер от Хуан Кармесон разказва как трима византийци били обърнати във вярата, след като Христос се явил, за да осъди един от критиците на Пиер. Тримата византийци вероятно са Калофер, спътникът му Ангел и Кидон. Виж:. Когато тайно се жени за Мария Кантакузина, дъщеря на Матей Кантакузин, император Йоан V Палеолог го принуждава да замине в изгнание Причината за реакцията на императора на този брак, изглежда, е заплахата, която човек с богатството и императорското потекло на Калофер представлявал за короната, когато е съюзен с могъщо семейство с история в противопоставянето на Палеолозите.
Богатството на Калофер е от замевладение и търговия. To се смятало за достатъчно голямо, за да финансира нов кандидат-император. Дори по време на изгнанието му обаче именията му във Византия не били конфискувани. Търговските му връзки пък се простирали чак до Египет, Арагон и Кастилия.
Служба на Петър I Кипърски По време на своето изгнание Калафер посещава двора на папа Урбан V, който на 18 април 1365 г. изпраща препоръчителни писма от негово име до Йоан V Палеолог, крал Петър I Кипърски, дожите Лоренцо Челси от Венеция и Габриеле Адорно от Генуа, както и до великия магистър на рицарите хоспиталиери. По-късно същата година Йоан Калофер се премества в Кипър и постъпва на служба при кипърския крал Петър I. Заедно с един солунчанин на име Димитър Ангел, негов съратник и спътник в изгнание, Калофер участва в Александрийския кръстоносен поход през 1365 г. Писмата на Кидон документират, че Йоан Калофер става един от финансистите и съветниците на Петър I по военни въпроси. Той е един от чужденците, облагодетелствани от Петър I с феоди и анюитети. В замяна, според Кидон, Ласкарис Калофер изплаща някои от дълговете, които Петър I е натрупал по време на обиколката си из Европа. Част от богатството му може да е плячкосано в Александрия. През 1367 г. Калофер участва в три военни кампании: нападението на Петър I срещу Триполи, помощта, която Жан дьо Лузинян изпраща на обсадения Корик, и в потушаването на бунт в Адалия.
Около 1367 г., след смъртта на първата му съпруга, Йоан Калофер се жени за Мария дьо Мимар, вдовица на кипърския баюл Жан дьо Соасон. По този начин той става зет на арменската кралица Маргарита дьо Соасон. Изплаща впечатляващата зестра от 243 567 кипърски бизанта и получава ползването на кипърските имения на Мария. Бракът е кратък. Тя умира през 1369 или 1370 г.
Авиньон, Италия и Кипър След убийството на кипърския крал Петър I през 1369 г., Калофер е преследван от режима на Жан дьо Лузинян. През 1370 г., обвинен в заговор заедно с Елеонора, майката на младия крал Петър II, Калофер е арестуван. Имотите на съпругата му, които той незаконно задържал след смъртта ѝ, са конфискувани. Освободен през 1371 или 1372 г., той напуска Кипър, за да постъпи на служба на папството в Авиньон.
През 1372 или 1373 г. Калофер сключва третия си брак с Лучия, дъщеря на Ерард III, барон на Аркадия в Гърция. В Кипър е отново през февруари 1373 г., когато кралица Елеонора му предава послание за баща ѝ, Петър от Рибагорца, който тогава пребивава в Авиньон. На 22 март папа Григорий XI го изпраща на дипломатическа мисия в Неаполското кралство с цел да координира военноморска лига срещу османските турци. В края на юни папата го изпраща в Генуезката република, за да предотврати предстоящото генуезко нашествие в Кипър и да убеди генуезците да съсредоточат усилията си срещу турците. Калофер продължава да работи и за обединението на църквите чак до 1374 г.
През 1379 г. Калофер посещава Родос. Той подкрепя усилията на Жак дьо Бо да реализира плановете си за възстановяване на Латинската империя. През 1382 или 1838 г., в разгара на войната си срещу Наварската компания, Жак предоставя на Калофер графство Кефалония. През 1388 г. Калофер става гражданин на Венеция, след като вече получил гражданство от Генуа. Завещанието му е съставено във Венеция на 5 юли 1388 г. от нотариус Марко де Рафанели. Скоро след това Калофер се завръща в Кипър.
Йоан Калофер умира на острова през 1392 г., преди 2 септември, когато новината за смъртта му достига до Княжество Морея.Според ; противно на , който твърди, че Йоан напуска Кипър завинаги през 1372 г. и умира в Морея. Според това бил синът му Ерард, който умира в Морея през 1409 г. твърди, че Ерард умира през 1392 г., приблизително по същото време, в което умира и баща му. Негов наследник е Ерард Ласкарис, синът му от Лучия. Изпълнител на завещанието му е неговият племенник Ерардо Закария, син на сестрата на Лучия, Катерина, и Андроник Асен Закария. Калофер оставя наследство и на Жано дьо Соасон – син на доведения му син от втората му съпруга, както и на дъщерята на доведената си дъщеря Алис от същата.
Бележки
Цитирана литература
Категория:Ватикански дипломати Категория:Авиньонско папство Категория:Ласкариди Категория:Починали през 1392 година Категория:Родени през 1320-те години