Модел

Моделът е информативно представяне на даден обект.

Моделите могат да бъдат разделени на физически (например умален макет на кораб или манекен, представящ дрехи) и абстрактни модели (например набор от математически уравнения, описващи функционирането на атмосферните процеси с цел прогнозиране на времето). Абстрактните (или концептуални) модели играят централна роля във философията на науката. Tatomir, A.; et al. (2018). "Conceptual model development using a generic Features, Events, and Processes (FEP) database for assessing the potential impact of hydraulic fracturing on groundwater aquifers". Advances in Geosciences. 45: 185–192. Bibcode:2018AdG....45..185T. doi:10.5194/adgeo-45-185-2018. hdl:20.500.11820/b83437b4-6791-4c4c-8f45-744a116c6ead. В научните изследвания моделът се разграничава от теорията – докато моделът се стреми само да представи реалността с цел по-добро разбиране или предсказване на света, теорията има по-широки цели, опитвайки се да даде обяснение на наблюдаваната реалност. Wunsch, G. (1994). "Theories, models, and data". Demografie. 36 (1): 20–29. PMID 12346076.

Моделиране Моделирането е познавателен процес, чиято цел е изучаването на изследваните обекти. Това се постига с изграждането на модели – приближения, отразяващи определени аспекти на обектите. Моделите са фундаментални за човешкото познание. От раждането си човек се учи да интерпретира потока от сетивни данни от околния свят, като с времето формира все по-сложни и по-прецизни представи за света. Така той изгражда своята познавателна системаCastaneda, C, (1999) The active side of infinity, Harper Perennial, Harper Collins Publishers 10 East 53rd Street, New York, NY 10022, ISBN 0-06-019220-8, 0-06-092960-X (pbk.), 13: 978-0-06-092960-2, с която осъзнава света.

Например, ако човек попадне в стая, в която не е влизал, с бърз поглед той мигновено „подрежда“ конкретната реалност. Не е нужно да се взира във всеки предмет – неговата познавателна система услужливо попълва всички липси в потока от сетивни данни и така се получава една завършена реалност (дори не е нужно постоянно да се уверява, че стената зад гърба му е все още там – благодарение на представите, в съзнанието му стената е точно на мястото си...). В този смисъл, за да може човек да поддържа своята ежедневна реалност, се нуждае от възприятията дотолкова, че да захрани познавателната си система с данни, а същинското осъзнаване се получава с помощта на извикваните представи. Тъй като осъзнаваме света, като боравим с представи, може да се каже, че изучаването му е процес на моделиране, а продуктът от тази дейност са представите – модели, опростени заместители на различни аспекти от околния свят.

Може би поради толкова важното значение на моделите за човека, те намират приложение в много области от неговата дейност – и в науката, и в изкуството.

Математически модели

Има два подхода за построяване на математически модел. Единият е аналитично моделиране, а другият е експериментално моделиране (наричано още идентификация на системи).

Понякога е възможно описанието на системата да бъде получено аналитично, като за целта се прилагат основните принципи в съответната област на познанието (физика, химия, биология, икономика и т.н.). Този подход за получаване на модели има предимството, че се базира на конкретните закономерности в изучаваните процеси. Но често за това са нужни специализирани и задълбочени познания, които понякога липсват. Също така аналитичното определяне на модела може да е свързано със значително време и усилия, което оскъпява и затруднява неговото формиране. Получените по този начин модели обикновено са твърде сложни. От друга страна, невинаги е възможно аналитично да се уточни класът, подходящата структура на модела, значимите фактори, влияещи на изхода му, и др. В такъв случай се прилага експерименталният подход, в основата на който е обработката на входно-изходни данни за изследвания обект.

Често терминът идентификация се свързва с експерименталното моделиране на динамични системи в техническата област. Но тъй като етапите при изграждането на модели в области като финанси, пазарни системи, медицина, социология и др. (където голяма част от моделите са статични) са същите като в техниката, идентификацията, като понятие, съвпада с експерименталното моделиране изобщо, независимо от свойствата на системата или приложната област. Обикновено двата подхода се комбинират.Ефремов, А., (2013) Идентификация на многомерни системи, DAR-RH, ISBN 978-954-9489-34-7

Бележки

Категория:Представяне на знание