Шевкет Радо () е виден турски журналист и общественик. От 1930 до края на 80-те години на XX век той създава произведения в голямо разнообразие от жанрове. Издател е на списания като „Хаят“, „Сес“ и „Хаят Тарих“, които заемат значително място в историята на турската журналистика. Радо става известен и обичан с вицовете, които пише за вестник „Акшам“ в продължение на двадесет и пет години, и с радиопредаването си „Семейни разговори“.
Биография Роден е на 21 април 1913 година под името Шевкет Хъфзъ в македонския град Радовиш, тогава окупиран от Царство България по време на Балканската война, в семейството на Хъфзъ бей и Кевсер ханъм. Дядо му по майчина линия е Мустафа бей Радовишли, депутат от Солун и издател на вестниците „Румели“, прекръстен по-късно на „Заман“ и „Айне“ в Солун. Когато е едва на девет месеца, семейството му емигрира в Истанбул. Завършва средното си образование в гимназиите „Вефа“ и „Пертевниял“, която завършва в 1933 година. Неговият учител по френски език, Нурулах Атач, повлиява интереса му към литературата. Той публикува първите си стихотворения, написани в силабическо стихосложение, в „Мухит“, „Милли Меджмуа“, а по-късно и в списание „Варлик“ през 1931 – 1932 година. През последната си година в гимназията започва работа като коректор във вестник. Докато работи във вестника, продължава обучението си в Юридическия факултет на Истанбулския университет. През втората си година се записва в Юридическия факултет на Анкарския университет. След като завършва, се завръща в Истанбул и през 1939 г. започва да пише статии за вестник „Акшам“, продължавайки тази работа в продължение на двадесет и пет години. Преподава и социология и литература в гимназиите, както и стил на писане в Института по журналистика. Води продължително време седмичните беседи „Семейни разговори“ по радиото в Истанбул. В 1945 година той започва да управлява печатницата и издателската дейност на Структурната и кредитна банка и основава печатницата „Доган Кардеш“. Издава списанията „Доган Кардеш“ (1945), „Айле“ (1947) и „Ресимли Хаят“ (1952 – 1953). В 1956 година започва да издава списанията „Хаят“, „Хаят Тарих Меджмуасъ“ (февруари 1965 – декември 1982), „Хаят Тарих ве Едебият Меджмуасъ“ (от април 1978). Сред многото му публикации са енциклопедията „Хаят“, Големият турски речник „Хаят“, Коранът в калиграфия на Хафъз Осман. В 1975 година поема поста главен редактор на списание „Тюркиемиз“. В последните си години пише неделни колонки за вестник „Терджуман“. Избран в Научния съвет на Асоциацията за турски език в 1983 година. Получава сертификат „Петдесет години служба в пресата“ от Генералната дирекция на министър-председателя по преса и радиоразпръскване, както и почетна карта на журналиста. В 1987 година е удостоен с наградата „Бурхан Фелек“ за петдесетте си години служба в журналистиката.
Умира в Истанбул на 9 април 1988 година и е погребан в гробището Зинджирликую.
Бележки
Категория:Турски журналисти Категория:Македонски турци Категория:Родени в Радовиш Категория:Починали в Истанбул Категория:Възпитаници на Истанбулския университет Категория:Възпитаници на Атинския университет