Обиколката на Хенри Тротър в Македония е проучвателна мисия на английския офицер Хенри Тротър през декември 1884 – януари 1885 година, възложена му от либералното правителство на Уилям Гладстон с цел да проучи сведенията за турски злосторства и властови злоупотреби в областта. Мисията и последвалият доклад на Тротър имат широк отзвук в османския, английския, българския и гръцкия печат.
История Предистория
През лятото на 1884 година видният белгийски българофил Емил дьо Лавеле публикува в английския вестник „Пал Мал Газет“ серия статии, описващи тежкото положение на македонските българи, страдащи от турски зверства, беззакония и административни злоупотреби. Проблемът влиза в английския парламент, като и в двете му камари са направени серия интерпелации. Външният министър граф Гранвил, в отговор на запитване на херцог Аргайл, отрича твърденията, позовавайки се на доклад на солунския консул Джон Илайджа Блънт, известен туркофил. Това обаче е опровергано от самия османски печат – „Терджуман-и Хакикат“ публикува сведения за разбойническа турска чета във Велес и Велешко и за тежкото положение в Дебър и Дебърско. Консервативният английски печат остро атакува Лавеле, но той продължава кампанията си – в серия от статии в „Пал Мал Газет“, в които се цитират и писма от македонски българи, Лавеле описва 70 случая на насилия и убийства в Дебърско – Галичник, Гари, Росоки, Селце, Тресанче, Лазарополе, Осой, Кърчища, Баница, велешките Ореше, Папрадища и Нежилово, както и в Прилепско и Битолско. Особено впечатление прави съобщението за убийството на българския екзархийски архиерейски наместник в Дебърската епархия архимандрит Теофил Жунгуловски. Към кампанията на „Пал Мал Газет“ се присъединяват със статии и „Нордърн Еко“ и „Таймс“.
В резултат на кампанията и на парламентарния натиск в края на 1884 година либералното правителство в Лондон възлага на военния аташе в Цариград майор Хенри Тротър да направи анкетна обиколка из Македония и да установи положението там и истинността на обвиненията срещу османското правителство.
Обиколка Тротър посещава много градове и села в Македония, придружаван от секретаря на британското консулство в Солун Гинес, който е грък, както и от османска полицейска охрана, която следи всичките му срещи и разговори.
На 15 декември 1884 година Тротър пристига във Воден. В града се среща с турския първенец Мохамед ага Дурци и гъркоманина Иван Каменчанчев. Тротър пише, че макар воденчани да са разделени на два лагера, единият патриаршистки, другият екзархийски, всички те са българи, семейният и общественият език е българският, а селското население дори и не знае гръцки.
Когато населението на воденското село Луковец узнава за пристигането на Тротър във Воден, изпраща при него делегация от 50 души, които му описват злоупотребите на османските власти и злочинствата на двамата турски чифликции, които са бивши разбойници.
На 17 декември 1884 година Тротър пристига в Острово. Отсяда у гъркоманина Димо Хаджихарисов, от когото разбира, че населението е изключително българско и от 90 семейства само 14 признават Вселенската патриаршия, а останалите са екзархийски.
На 18 декември 1884 година пристига в Лерин. Там се среща с представители на Леринската българска община, които му се оплакват от митрополит Калиник Мъгленски, който им пречи да си построят църква и така останали без средства за поддръжка на българското училище в града. Всичко това пречело на мнозина да се откажат от Патриаршията и да се присъединят към своята народна църква – Екзархията.
На 23 декември английският пратеник е в Битоля. Той посещава гръцкия митрополит Матей Пелагонийски, който му връчва адрес от български селяни. Скоро обаче се разбира, че подписите са събрани с измама от населението, което смятало, че е оплакване от турските злодеяния и последва опровержение. Тротър се среща с представители на Битолската българска община, посещава българския пансион и разговаря с ресенските търговци А. Наумов и В. Дрепанов за положението в Ресенско.
На 29 декември 1884 година Тротър пристига в Прилеп, късето остава няколко дена и разговаря с много българи, пострадали от разбойничество. Връчено му е и писмено изложение и оплакване от гръцкия владика Матей Пелагонийски. Тротър обикаля и околните пострадали от насилие села Папрадище, Ореше, Богомила и Теово. Жалби, връчени на Тротър във Велес Име От Оплакване 1. Михаил Яковов Виничани турците Осман и Абас похитили дъщеря му и убили племенника му Панчо от село Ногаевци 2. Тима Арсова Подлес по интриги на турския първенец Хамид ага мъжът е заточен в Азия, а нея я изселват и я карат да приеме мюсюлманството 3. Филип Анов Ногаевци не се преследват убийците на двамата му братя Панчо и Петър 4. Л. Кондураджиев Устрев бег убил жена му, стрелял срещу него самия, а властта не го преследва 5. С. Миленков Рашани турци му откраднали 2000 оки сено и му запалили плевнята 6. Ацко Дреново преселил се във Велес поради заплаха от разбойника Фазли, който искал да го убие, защото оженил дъщеря си, без да се допита до Фазли 7. Жената на Стоян Марков Дреново мъжът ѝ е заточен в Азия, несправедливо обвинен в съучастие с разбойника Фазли 8. Христо Димков Ораховец пъдарят на село Църквино убил кума му Наумов, а пъдарят Кариман запалил къщата му и го ранил него самия 9. Милка Сусанова Баница пъдарят Сали убил сина ѝ, защото пуснал коня си в чуждо пасбище 10. Видо Трайков Кърнино преселил се във Велес поради заплаха от пъдаря Мурад и да не би имуществото му да бъде заграбено от него 11. Антон Новчев Свекяни турската власт не наказва турчина Шахим, убиец на баща му; пъдарят на село Виничани със своите другари насила обърнал в мюсюлманство дъщерята на Анкул Каротев 12. Димитри Стоилков Горобинци преселил се във Велес, понеже пъдарят го преследва, задето не дава пари, и направил опит да убие сина му 13. Иван Паунов Велес миналата година пъдарят ранил дъщеря му и го заплашил със смърт, ако се оплаче на властите На 6 януари 1884 година британският офицер пристига във Велес, където се среща с делегации на местните българи и посещава училищата. Връчени са му много жалби, а една делегация му заявява, че поради недоверие на английския солунски консул Блънт са изпратили в редакцията на „Таймс“ точно копие от изложението си за злосторствата случили се в Папрадище и Ореше.
След Велес Тротър пристига в Кичево. Среща се с делегации на местните българи, които му се оплакват от митрополит Антим Дебърски, обвинявайки го в убийството на българския първенец и екзархийски наместник на Дебърската епархия поп Теофил. Владиката бил затворил много български църкви и училища, а затворите били пълни с наклеветени от него българи.
Мисията на Тротър завършва на 30 януари 1885 година, след което той заминава за Цариград.
В рапорта си до британското правителство той пише: „Въпреки че населението в много села и градове е разделено на два лагера, всички са българи, тъй като семейният и общественият език е българският, а селското население не знае гръцки“. Според становището му решаването на Македонския въпрос е в назначаването на двама български епископи и реформи съгласно Берлинския договор; в такъв случай цялото население би се признало за българско и сръбските претенции ще отпаднат от само себе си. Що се отнася до разбойничеството, в частно писмо Тротър съобщава, че с изключение на единични разбойнически нападения никъде не е могъл да узнае нещо за големи безредия.
Отзвук Докладът на Тротър предизвиква негативни реакции от Лавеле. Вестник „Нордърн Еко“ в статията си „България“ пише, че от майора може да се очаква само част от истината, тъй като е събрал повечето от сведенията си от турски извори. На тази позиция е и виенският вестник „Политише Кореспонденц“. „Зорница“ също отбелязва, че Тротър е добър човек и годен за безпристрастно изследване, но обкръжението му не ще позволи на разпитваните хора свободно да говорят.
Още преди началото на обиколката от гръцка страна има голямо антибългарско раздвижване, отразено от „Нордърн Еко“. От населението били изтръгвани заявления, че признават Патриаршията и че Македония е населена с гърци. Следствие на тази кампания е арестуването на българските водачи в Сяр Харитон Карпузов и Петър Сарафов. Докато Тротър е в Битоля, получава протест от митрополит Кирил Костурски, който протестира против подкупените либерални вестници в либерална Англия, които пишат за жестокости, вършени над македонските българи. Всъщност македонските гърци – както елиногласните, така и българогласните – се отвращавали от деянията и примамливите обещания на Българската екзархия. Протестът е публикуван в цариградския „Фар дьо Босфор“.
Цариградският турски печат също пише широко в защита на правителството и против обвиненията за насилия в Македония. Турският посланик в Лондон опровергава в „Пал Мал Газет“ слуховете за злодеяния от турска страна.
Бележки
Категория:История на България (1878 – 1918) Категория:История на Македония Категория:Реформи в Османската империя