Генадий Николаевич Осипович е съветски военен пилот, свалил южнокорейски Boeing 747 над остров Сахалин на 1 септември 1983 г.
Биография През 1963 г. постъпва във Висшето военно авиационно училище за пилоти на противовъздушна отбрана в Армавир, където получава звание лейтенант с квалификация военен пилот втори клас. След което е изпратен да служи в Далечния изток, където лети на МиГ-17. През пролетта на 1970 г. личният състав на подразделението, в което служи Осипович, започва преходно обучение за прехващача Су-15, като преди това лети за кратко със Су-7У. През 1973 г. започва да изпълнява бойно дежурство със Су-15ТМ, като Осипович трябва да лети няколко пъти на ескорт мисии за американските разузнавателни самолети RB-66, летящи покрай съветската граница, като същата година е прехвърлен на служба в 16-и корпус на противовъздушната отбрана на Московския окръг, дислоциран в Моршанск. През 1976 г. е преместен в Сахалин (летище „Сокол“) като командир на ескадрила в 777-и изтребителен авиационен полк (от 40-а изтребителна авиационна дивизия), под командването на подполковник А. М. Корнуков, бъдещ главнокомандващ на ВВС на СССР. Полкът е въоръжен с ранни модели Су-15, които вече са служили в други части и са преместени тук, когато тези полкове получават нова техника. Службата в полка е доста специфична: потенциален враг, без да преминава границата, провокира съветската противовъздушна отбрана да реагира на появата му, принуждавайки я да вдигне изтребителите и да активира радарни системи, което всъщност е и целта на провокациите. През този период той преживява извънредна ситуация в летателната си кариера: кабината на самолета, с който лети, се отделя по време на излитане, която, за щастие, завършва без последствия за здравето му. През втората половина на лятото на 1983 г. заместник-командирът по летателните операции на 777-и изтребителен авиационен полк на Войските за противовъздушна отбрана, подполковник Осипович, започва работа по преквалификация на личния състав на полка на изтребители МиГ-23 и МиГ-31.
Сваляне на южнокорейския Boeing 747 в близост до Сахалин В нощта на 31 август срещу 1 септември 1983 г. неидентифициран самолет навлиза в съветското въздушно пространство от Берингово море. Подполковник Осипович е на бойно дежурство в състава на Сахалинските войски за противовъздушна отбрана същата нощ. Неочакваната тревога е подадена в 5:00 ч. сутринта, но Осипович не ѝ придава голямо значение, тъй като американските разузнавателни самолети често нарушават съветските граници през 1983 г. Осипович излита със своя Су-15ТМ и се издига на височина 8500 метра. По радиото му е съобщено, че отпред е засечен нарушител. Осипович вижда светлините на самолета на 30 километра разстояние. Виждат се и два реда осветени прозорци. Осипович отговаря утвърдително на въпроса на наземния диспечер дали мигащите светлини на самолета са включени и става ясно, че това е или транспортен, или пътнически самолет. На Осипович е наредено да принуди самолета да се приземи поради нарушаване на държавните граници. Следвайки тази заповед, Осипович се приближава на височината, на която лети „Боинга“, така че пилотите да могат да видят изтребителя отблизо, след което подполковникът започва да мига със задните си светлини. По този начин той спазва международните правила за полети, издавайки специалния код за предупреждение към самолети за нарушение на границите. Отговор от пътническия самолет не последвал. След последваща заповед Осипович произвежда предупредителен залп от оръдия, след което и три изстрела по челен курс, за да предотврати удрянето на пътническия самолет, от който отново отговор не последвал. Вследствие на което получава заповед от генерал-майор А. М. Корнуков, командир на 40-а изтребителна авиационна дивизия, за унищожаване на целта. В този момент „Боингът“ е вече близо до Невелск. Осипович извършва обходна маневра и се приближава до „Боинга“ отдолу, след което изстрелва две ракети: ракета с топлинно насочване, която улучва двигателя, и радарна ракета, която удря опашката на пътническия самолет, след което светлините на „Боинга“ угасват и той се разбива във водата в близост до остров Монерон, югоизточно от Сахалин, а Осипович докладва за унищожената цел и се връща на летището си.
През август 1984 г. Осипович е награден. Дългото забавяне на наградата му – между прехващането и награждаването, се обяснява с факта, че началниците му не са сигурни какво да правят: награждаването му би предизвикало недоволство на Запад (а възможно най-бързо), а отказът от награждаване би бил неудобен. Подадени са номинации за орден „Ленин“ , а след това и за орден „Червено знаме“, които впоследствие са отхвърлени. В крайна сметка точно преди „Перестройката“ Осипович е награден с орден „Червена звезда“ с формулировката „за успехи в бойната и политическата подготовка“.Тайна корейского «Боинга-747», расследование «Известий» (1991 год) Часть I-XI.
През август 1986 г. Осипович претърпява инцидент. Самолетът МиГ-21, с който лети, остава без гориво. Самолетът веднага губи контрол, ускорителите спират да работят и той се спуска рязко. Дори възстановяването от наклона е невъзможно. В тази ситуация катапултирането е единствената опция, като Осипович успява безопасно да прелети над сградите на летището, без дори да се запали, и разбива самолета в памуково поле, но за нещастие, няма късмет, приземява се върху твърда настилка и получава компресионна фрактура на гръбначния стълб. Травмата не му позволява повече да лети. В резултат подполковник Осипович, с над 3400 летателни часа, е освободен от летателни задължения и продължава да служи като щатен ръководител на полети, а на 5 ноември 1989 г., в навечерието на падането на Берлинската стена, е уволнен от армията в резерва.
Пенсионерски живот След уволнението си той живее в град Майкоп, но през 1993 г., на десетата годишнина от прехващането, снимки на Осипович започват да се появяват във вестниците и той е издирен от чуждестранни журналисти, настояващи за подробни отговори на въпроси за това какво всъщност се е случило в нощта, когато е свалил южнокорейския пътнически самолет. До края на живота си Генадий Осипович е преследван от „разследващи журналисти“, като той умира на 23 септември 2015 г. и е погребан в гробищния парк на Майкоп. Малко преди смъртта си за кратко е интервюиран от българска медия, пред която разкрива за друг самолетен инцидент, че е украинска провокация след т.нар. „Майдан“.Генадий Осипович: Аз свалих южнокорейския боинг, пак бих го направил; Интервю на Момчил Инджов за Клуб Z на съветския пилот, поразил с ракета самолет с 269 души на борда над СССР от 21 юли 2014 г., 19:39 ч.
Източници
Категория:Съветски военни летци