Хаджи бейлик или Хаджи беглик (, Ано Вирония, до 1961 година Βυρώνεια, Вирония, до 1924 година Χατζή-Μπεϊλίκ, Хадзи Бейлик) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Синтика на област Централна Македония.
География Селото е било разположено на 190 m надморска височина в южните склонове на Беласица (Белес или Керкини), северозападно от град Сяр (Серес) и западно от Валовища (Сидирокастро). На 2 km югоизточно е разположено новото селище Гара Хаджи бейлик (Вирония).
История В Османската империя
През XIX век и началото на XX век Хаджи бейлик е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза. То е чифлик на Акил бей от град Сяр. Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Хаджи Бейли (Hadji-Beyli), Мелнишка епархия, живеят 150 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Хаджи бейлик (Hadji-beylik) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 270 българи.
През 1891 година Георги Стрезов пише:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 650 жители, всички българи християни.
След Илинденско-Преображенското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) през 1905 година в селото има 800 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с един учител и 25 ученици.
В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Вельо Димитров.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Хаджи бейлик (Χαντζῆ-Βεκλίκι) има 300 „схизматици българомислещи“.
В изчисления, публикувани в 1919 година от Щабната служба на Гръцката армия, селото е отбелязано с 500 жители екзархисти преди 1912 година.
При избухването на Балканската война в 1912 година 18 души от Хаджи бейлик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция
По време на Междусъюзническата война, през юли и август 1913 година железопътната гара Хаджи бейлик служи за щаб на Гръцката армия. След войната в 1913 година селото попада в Гърция. Голяма част от населението на селото се изселва в България. Наследници на бежанци от Хаджи бейлик днес живеят в град Петрич и региона. Офицално са изселени около 70 семейства или 300 души. В гръцкото преброяване от 1913 година селото има 306 жители.
В 1920 година селото е присъединено към новосъздадената община Рамна заедно със селата Дервент, Мешели, Бахтияр и Турчели.
На мястото на изселелите се българи са заселени 185 семейства или общо 679 гърци бежанци. В 1924 година името на селото е сменено на Вирония, по името на лорд Байрон. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 185 бежански семейства с 656 души. Според данни на Комисията за преселване на бежанците в селото са заселени най-малко 260 бежански семейства от Понт и Източна Тракия.
През 30-те години на XX век, по време на мелиоративни проекти в Серското поле и създаването на изкуственото Бутковско езеро, до Хаджи бейлик е построено строително селище от американския консорциум на компаниите „Джон Монкс & Санс“ и „Юлен & Ко“. То е едно от общо четирите строителни селища, построени в района на Сяр заедно с Каяли, Петелинос и Баница, и в него дори е построена болница за персонала.
В 1941 година районът е анексиран от Царство България. Българска статистика от 1941 година показва селището с 1200 души.
По време на Гражданската война (1946 – 1949) жителите на Хаджи бейлик се местят в района на гарата, където вече съществува малко селище. Тук се местят по същото време и жителите на Кешишлък (Аетовуни) и някои семейства от Рамна (Омало). Новото селище е прекръстено на Вирония, а старото селище е преиденифицирано в гръцкото преброяване от 1961 година под името Ано Вирония (тоест Горна Вирония), за да се разграничи от новото селище. В 1961 година Хаджи бейлик има 1395 души заедно с жителите на Кешишлък (Аетовуни). Цялото землище на селището обаче се променя радикално, тъй като на негово място е построен лагерът „Капитан Йоанис Калергис“, който функционира до началото на XXI век. Със създаването на лагера от старото селище Вирония са останали само две сгради – училището и църквата „Свети Атанасий“.
През пролетта на 2020 година съоръженията на бившия военен лагер при Хаджи бейлик са предложени от гръцкото правителство за създаване на структура за временно приемане на бежанци и мигранти. Предложението предизвиква силни протести от страна на жителите на района и не е изпълнено.
В преброяванията от 2011 и 2021 година селото е без жители. Запазени са църквите „Свети Атанасий“ и „Света Варвара“.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Хаджи бейлик на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Топ чинар Τοπτσινάρ Стронгилопиги Στρογγυλοπηγή Рамна Ράμνα Омалос Όμαλός село и връх в Беласица (539 m) на ЗСЗ от Хаджи бейлик Хаджи Аврам Χατζαβράμ Строфес Στροφές Кална скала Κάλνα Σκάλα Скала Σκάλαместност в Беласица на ССЗ от Хаджи бейлик Султаница Σουλτανίτσα Султана Σουλτάνα река и склон СИ от Дервент, по ЛИ Султана, от султан Рамна Ράμνα Омалорема Όμαλόρεμαрека на ЗСЗ от Хаджи бейлик Арнаути или Арничи Άρναούτη Арнаути Рема Άρναούτη Ρέμα река СИ от Хаджи бейлик, друго име на Султаница Попотливица Ποποτλίβιτσα Пападолупа Παπαδοπούλαгранична местност в Беласица С от Хаджи бейлик
Личности Родени в Хаджи бейлик Ангел Стоянов (1868 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, 14-а воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО Андон Димов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 2-ра рота на 13-а кукушка дружина Атанас Томов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1-ва отделна партизанскарота, Сярска чета, 2-ра рота на 13-а кукушка дружина Вангел Стоев (Стойков, 1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински, 1-ва рота на 13-а кукушка дружина Васил Георгиев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета Георги Узунов (Дядо Петър, 1852 – 1932), български революционер, деец на ВМОРО и ВМОК Димитър Илиев (1878 – 1957), български общественик, революционер и деец на ВМОРО, народен представител от БЗНС Димитър Стоянов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета Дино Георгиев (Георгев, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10-а прилепска дружина Иван Андонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, Сярска чета, 3-та рота на 13-а кукушка дружина, загинал на 2 юли 1913 година при Царево село Иван Атанасов Чорбаджиев (? – 1912), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, загинал на 21 ноември 1912 година Иван Митев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета Илия Иванов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 3-та рота на 11-а сярска дружина Илия Лазаров, македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 15-а щипска дружина, 4-та рота на 11-а сярска дружина Киро Вълчев, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10-а прилепска дружина Петър Лазаров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински Стойко (Стоян) Андонов, македоно-одрински опълченец, земеделец, ІІІ отделение, 29-годишен, Сярска чета, 2-ра рота на 13-а кукушка дружина Стоян Иванов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков Тане Стойков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета, 2-ра рота на 13-а кукушка дружина Христо Георгиев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, 1-ва рота на 13-а кукушка дружина Христо Попандреев (1869 – ?), войвода на ВМОК
Бележки
Категория:Исторически села в дем Синтика Категория:Беласица