Красуха е разрушено село в Порховски район на Псковска област на Русия. То е унищожено заедно с жителите си от германските окупатори и техните естонски колаборационисти през 1943 г.
Намира се по магистралата Порхов – Остров, близо до река Туриченка, на 10 километра югозападно от град Порхов.
История Село Красуха е било част от Ленинградска област. През 1932 г. става център на колективното стопанство „Красная Красуха“. През 1939 г. колективното стопанство участва във Всесъюзното селскостопанско изложение и е признато за постиженията си в отглеждането на лен.
На 9 юли 1941 г. Красуха е окупирана от германците. С началото на партизанското движение жителите на селото започват да осигуряват провизии за партизаните.
На 27 ноември 1943 г. близо до селото немска машина, превозваща генерал Ф. Ферх (началник на щаба на Група армии Курландия през 1945 г.), се натъква на мина, като го ранява леко. Извършителят на експлозията така и не е установен. Командването на партизанските бригади, действащи близо до Красуха, провежда разследване и установява, че никоя от тях не е замесена в саботажа. Съществува теория, че експлозията е извършена от момче на име Сенка, по прякор Чучулига, което решава да отмъсти за баща си, загинал на фронта.
На 27 ноември естонските наказателни сили, водени от германци, нахлуват в селото и започват да опожаряват къщи една след друга. Жителите, които се опитват да спасят имуществото и добитъка си, са бити с приклади на пушки и намушкани с щикове. Всички са натикани в два хармана в края на селото, където хората са вършили пшеница. Заковават вратите на хамбарите с дъски, заливат дървените конструкции с бензин и ги подпалват. Тези, които се опитват да избягат от пламъците, са убити с автоматични оръжия.
В село Красуха по този начин загиват приблизително 280 души. Имената им не са напълно установени, тъй като сред убитите има малки деца и бежанци от Ленинград и Стара Руса.
Мария Лукинична Павлова оцелява след трагедията, въпреки че всичките ѝ деца – единадесетгодишният Николай, десетгодишната Галя, седемгодишната Надя и шестгодишният Витя – загиват в пожара. Тя губи съзнание от мощния удар, нанесен от наказателните сили, и се свестява едва когато хамбарите вече горят. Мария Лукинична намира подслон в съседно село и по-късно става вдъхновение за паметника „Псковичка“.
След Великата отечествена война селото не е възстановено, както 1120 други села от 3823 разрушени и разграбени от нацистите. По време на германската окупация в Псковска област загиват 71 187 цивилни жители.
През 1964 г. е открит първият обелиск в памет на загиналите.
Вижте също Хатин
Източници
Категория:Кланета по време на Втората световна война Категория:СССР във Втората световна война Категория:Исторически села в Русия Категория:Съветски партизани