Хелена Цитронова е словачка, оцеляла от Холокоста. В концентрационния лагер Освиенцим тя има романтична връзка с австрийския Унтершарфюрер от СС Франц Вунш. Нейната история е отразена в документалната поредица на Би Би Си „Аушвиц: Нацистите и „Окончателното решение“.
Ранен живот Цитронова е родена на 26 август 1922 г. в град Хуменне в унгарско-еврейско семейство от средната класа. Баща ѝ е кантор и тя обича да пее от ранно детство. Има трима братя и сестри. По-голямата ѝ сестра Роза се омъжва и емигрира, но се завръща през 1939 г., защото съпругът ѝ не може да си намери работа там.
В Освиенцим Цитронова пристига в Освиенцим като част от първия масов транспорт на 997 словашки еврейски момичета и неомъжени млади жени на 26 март 1942 г. Момичетата са измамени, като им е обещана доходоносна възможност за работа в чужбина. В действителност, тъй като словашкото правителство е виждало евреите като социален проблем, който трябва да бъде решен, то се е съгласило да продаде жените на нацистка Германия като робски труд за 500 райхсмарки на човек В Освиенцим Цитронова работи в складовете в „Канада“, сортирайки вещите на депортирани, убити при пристигането.
През септември 1942 г. ѝ е наредено да пее на рожден ден на един охранител. Цитронова изпява единствената немска песен, която знае: Liebe war es nie („ Никога не е било любов “). Един от охранителите – Франц Вунш – забелязва пеенето ѝ и веднага се влюбва в нея. От този момент нататък той тайно ѝ изпраща подаръци и любовни писма и използва влиянието си, за да я предпази от най-тежките наказания. Цитронова първоначално негодува срещу Вунш, но в крайна сметка отвръща на чувствата му, за да спаси живота си, въпреки че не е ясно дали връзката им е включвала физическа интимност.
През октомври 1944 г. сестрата на Цитронова, Роза, заедно със съпруга си и двете си деца, е отведена в Освиенцим. Цитронова изпраща тайно писмо, с което моли Вунш да ги спаси. Вунш незабавно се обръща към Цитронова под претекст, че ще бъде наказан за нарушаване на полицейския час, за да научи подробностите. Той успява да спаси сестрата, която вече е влязла в газовата камера, но не и останалата част от семейството.
Авторитетът на Вунш не е достатъчен, за да защити останалите членове на семейството на Цитронова. Родителите ѝ са убити в газовата камера, а брат ѝ се самоубива по време на неуспешен опит за бягство. През януари 1945 г., когато Съветската армия се приближава към Освиенцим, Вунш се свързва с Цитронова за последен път, изпращайки ѝ топли дрехи и чорапи за марша на смъртта, заедно с последна бележка, в която пише „Много те обичах“. Тя е една от затворничките, освободени от Червената армия от лагера.
След войната След края на Втората световна война Хелена Цитронова и сестра ѝ Роза се завръщат в родния си град, но всички, които познават, са мъртви. През юли 1945 г. те емигрират в Подмандатна Палестина.
В Израел Цитронова се омъжва за войника от Израелските отбранителни сили Давид Тахори, променя името си на Зипора Тахори и има две деца. Тя умира на 4 юни 2007 г. и е погребана в гробището Яркон.
Цитронова отказала всички опити на Вунш, който я открил в новата ѝ страна, използвайки Международната служба за издирване на Червения кръст, да се свърже с нея след войната. В крайна сметка той спрял да ѝ пише и се оженил. Въпреки това през 1972 г. Вунш бил съден за ролята си в Освиенцим, а съпругата му се свързала с Цитронова, молейки я да свидетелства на процеса срещу него. Цитронова свидетелствала, че е получила помощ от Вунш, докато е била в Освиенцим, но също така потвърдила, че е била свидетел как той извършва престъпления срещу други затворници. Докато давала показания, тя избягвала зрителен контакт с Вунш, който в крайна сметка бил освободен, тъй като давността за престъпленията му била изтекла. Франц Вунш почива през 2009 г.
Източници
Външни препратки Хелена Цитронова и Франц Вунш
Категория:Холокост в Полша Категория:Жени в Нацистка Германия Категория:Германия във Втората световна война