Върховен орден на Пресветото благовещение

Върховният орден на Пресветото Благовещение (на италиански: Ordine Supremo della Santissima Annunziata), познат още като Орденът на Огърлицата, е рицарски орден, основан през 1362 г. от Амадей VI Савойски, наричан Зеления граф. Той е създаден като братство на благородници, свързани с Дома на Савоя, и е посветен на Пресветата Дева Мария. По-късно орденът става най-високото отличие на Кралство Италия и днес продължава да съществува като династичен орден на Дома на Савоя.

Основаване на ордена

Орденът е създаден от граф Амадей VI Савойски по време на сватбата на сестра му Бианка Савойска през 1362 г. Първоначално има строго определен брой членове – петнадесет рицари, символизиращи 15-те радости на Дева Мария.

Основната му цел е да укрепи съюза между водещите благороднически фамилии, да предотврати вътрешни конфликти и да подчертае рицарските идеали и вярност към Дома на Савоя. Орденът носи името си от специална огърлица – отличителен символ на братството, включващ стилизирани възли на Савоя и буквите F.E.R.T., традиционното мото на Савойската династия. Произходът му има няколко исторически тълкувания, включително Fortitudo Eius Rhodum Tenuit („Неговата сила удържа Родос“), макар че значението му остава предмет на академични спорове.

Първите петнадесет рицари на ордена Първоначалните членове, избрани лично от Амадей VI, са: Амадей VI Савойски, граф на Савоя (1343 – 1383), основател и пръв велик-магистър на ордена. Амадей III Женевски, граф на Женева. Участва в подготовката на Савойския кръстоносен поход. Поради влошеното си здраве не е способен да изпълни кръстоносното си задължение и изпраща синът си Аймон III. Антоан дьо Божьо, син на Едуард I дьо Божьо, маршал на Франция. Юг II дьо Шалон-Арле, През 1363 г. се жени за Бланш, дъщеря на Амадей III, граф на Женева и сестра на Аймон III. Участник в Савойския кръстоносен поход. Аймон III Женевски, граф на Женева. Наследил баща си Амадей III. Участник в Савойския кръстоносен поход. Жан дьо Виен, маршал на Бургундия, по-късно адмирал на Франция. Участник в Савойския кръстоносен поход и Берберския кръстоносен поход. Загива на 25 септември 1396 г. в битката при Никопол, където командва авангарда на френските рицари. Гийом дьо Грансон, син на Пиер II дьо Грансон и Бланш Савойска, дъщеря на Лудвиг I Савойски. Братовчед на Амадей VI и участник в Савойския кръстоносен поход. Гийом дьо Шаламон. Участник в Савойския кръстоносен поход. Ролан дьо Вейси, участник в Савойския кръстоносен поход. Загива в атаката на Галиполи през август 1366 г. Погребан в Константинопол. Етиен дьо ла Бом. Участник в Савойския кръстоносен поход. Гаспар дьо Монмайор, маршал. Участник в Савойския кръстоносен поход. Берлион дьо Фора. Участник в Савойския кръстоносен поход. Тенар дьо Ментон. Аймон дьо Бонивар. Ричард Мюсар, английски рицар и наемник. Телохранител на Амадей VI и участник в Савойския кръстоносен поход.

Развитие през вековете През XV – XVII век орденът се превръща централен елемент на дворцовия протокол на Савоя. С издигането на Савойското херцогство, постепенно се оформя като най-висш династичен орден. След обединението на Италия през 1861 г. той става висшият национален орден на Кралство Италия. След 1946 г., с преминаването към република, орденът продължава да се присъжда като частен династичен орден на Дома на Савоя.

Съвременен статус Днес орденът се ръководи от главата на Кралския дом на Савоя. Отличието се присъжда за: изключителни заслуги към дома на Савоя; дългогодишна служба в обществени, културни и хуманитарни дейности; поддържане на католическите и рицарските ценности.

Рицарите на ордена имат един ранг – „Рицар на Великата Огърлица“.

Известни носители на ордена Джордж V, крал на Великобритания Херман Гьоринг Бенито Мусолини Фелипе VI, крал на Испания Симеон II, цар на България Зог I, крал на Албания Мохамед Реза Пахлави, шах на Персия

Вижте също Савойска династия Амадей VI Савойски Савойски кръстоносен поход

Литература Николай А. Марков. За император и за вяра. Походът на граф Амадей VI Савойски на Балканите (1366 – 1367 г.), според Савойска хроника. 2019 г. Издателство „Фабер“. ISBN 9786190010333 Eugene L. Cox. The Green Count of Savoy: Amadeus VI and Transalpine Savoy in the Fourteenth Century. ISBN 978-0691052162 Vignodelli, Giovanni (ed.) I Savoia: Storia, arte e territorio. Torino: Allemandi, 2015. ISBN 978-8842215546 Favre, Félix. Les origines de l’Ordre de l’Annonciade. Chambéry, 1887. Settia, Aldo A. Castelli e villaggi del Piemonte medievale. Torino: Einaudi, 1984. ISBN 978-8806060862 Nicol, Donald M. The Last Centuries of Byzantium, 1261–1453. Cambridge University Press, 1993. ISBN 978-0521439916 Riley-Smith, Jonathan. The Crusades: A History. Yale University Press, 2005. ISBN 978-0300101285 WappenWiki – Order of the Collar „Order of the Collar (Savoy)“ Savoy Delegation of the Sovereign Order of the Most Holy Annunciation Boulton, D’Arcy Jonathan Dacre. The Knights of the Crown: The Monarchical Orders of Knighthood in Later Medieval Europe. Boydell Press, 2000. ISBN 978-0851157955

Бележки I Cavalieri dell'Ordine Supremodel Collare o della Santissima Annunziata