Концентрационният лагер „Сирец“ () е концентрационен лагер, създаден през юни 1942 г. в северозападната част на Киев, в район Сирец, от германските окупационни власти, на няколкостотин метра от дерето Бабин Яр. За командир на лагера е назначен щурмбанфюрер от СС Паул Радомски. Концентрационният лагер „Сирец“ е бил един от клоновете на нацисткия концентрационен лагер Заксенхаузен.
Лагерни дейности Лагерът е създаден за врагове на националсоциалистическия режим, предимно евреи, но също и за комунисти, комсомолци, нелегални активисти и военнопленници. Затворниците са живели в землянки, повечето са били измършавели и много са починали от глад. Комендантът на лагера Радомски е нареждал екзекуция или брутални мъчения, включително бой с камшик, за най-малкото нарушение.
На 24 февруари 1943 г. някои футболисти на „Динамо“ (Киев), участвали в „мача на смъртта“ през 1942 г., са разстреляни в концентрационния лагер Сирец: Николай Трусевич, Иван Кузменко, Алексей Клименко и Николай Коротких.
Като част от операция Sonderaktion 1005 през август и септември 1943 г. затворниците от лагера са принудени да изкопават телата на убити хора в близкия Бабин Яр и да ги изгарят в пещи. Въоръжени с някои от намерените предмети, затворниците се разбунтуват срещу охраната и успяват временно да я надвият. Петнадесет души успяват да избягат, един от които, Владимир Давидов, по-късно свидетелства на Нюрнбергския процес. След като германците си възвръщат контрола над лагера, всички останали затворници са екзекутирани. Общият брой на убитите в концентрационния лагер Сирец по време на неговото съществуване се оценява на 25 000 души.
След освобождението на Киев от Червената армия на 6 ноември 1943 г. лагерът е използван за задържане на немски военнопленници и остава в действие до 1946 г. По-късно всички сгради са разрушени, а част от лагерната територия е превърната в жилищен комплекс и парк. Друга част от обекта, след изграждането на язовир, е запълнена с промишлени отпадъци. През 1961 г. тези отпадъци пробиват язовира, причинявайки многобройни жертви. Това събитие става известно като Куреневската трагедия.
Съпротива През май 1943 г. в лагера на смъртта е създадена нелегална група за организиране на бягство. Благодарение на изключително ефективните си тайни операции групата просъществува доста дълго време и успява да извърши обширна подготвителна работа за бягството. Организатор и ръководител на групата е Аркадий Иванов (по-късно предаден от агент-провокатора Боярски и екзекутиран). Групата се състои от приблизително 25 – 30 души.
Памет На входа на парк „Сирец“ се издига паметник на затворниците от концентрационния лагер „Сирец“, проектиран от скулптора А. Левич, архитекта Ю. Паскевич и дизайнера Б. Хилър. Той е открит през 1991 г. Въпреки че паметникът носи надписа „На това място, по време на нацистката окупация, десетки хиляди съветски патриоти са били измъчвани зад решетките на концентрационния лагер „Сирец“, самият паметник не се намира на мястото, където някога се е намирал концентрационният лагер. Лагерът се е намирал извън парк „Сирец“, където сега се намира жилищен комплекс „Златен парк“ (улица „Парково-Сирецка“ 4Б).
Източници
Категория:СССР във Втората световна война Категория:Геноцид Категория:Военни престъпления на Германия през Втората световна война Категория:История на Киев Категория:Нацистки концлагери Категория:Холокост Категория:Нюрнбергски процеси