Джийн Франсис Татлок (на английски: Jean Frances Tatlock) е американска психиатърка. Тя е член на Комунистическата партия на САЩ и работи като репортерка и авторка за партийното издание Western Worker. Известна е и с романтичната си връзка с Дж. Робърт Опенхаймер, директора на Лосаламоската лаборатория към проекта „Манхатън“ по време на Втората световна война.
Дъщеря на Джон Стронг Пери Татлок, изтъкнат филолог по староанглийски и специалист по Джефри Чосър. Татлок завършва Васарския колеж, а след това и Медицинския факултет на Станфордския университет, където се обучава за психиатър. През 1936 г. тя започва да се среща с Опенхаймер, когато е докторантка в Станфорд, а той е професор по физика в Калифорнийския университет в Бъркли. В резултат на връзката им и членството ѝ в Комунистическата партия тя е поставена под наблюдение от ФБР и телефонът ѝ е подслушван. Татлок страда от клинична депресия и умира чрез самоубийство на 4 януари 1944 г.
Биография Джийн Франсис Татлок е родена в Ан Арбър, щата Мичиган, на 21 февруари 1914 г."'96 Harvard College – Class 1896". Harvard College: Class of 1896 Thirty-fifth Anniversary Report (VIII). Norwood, Massachusetts: -Plimpton Press. June 1931. , второто дете на Джон Стронг Пери Татлок и Марджъри Фентън. Тя има по-голям брат, Хю, който става лекар. Баща ѝ е известен и високо ценен професор по английска филология в Мичиганския университет; филолог по староанглийски; специалист по Джефри Чосър и по английската драматургия, поезия и елизабетинска литература; и автор на приблизително 60 книги по тези теми, сред които The Complete Poetical Works of Geoffrey Chaucer (1912) и The Mind and Art of Chaucer (1950).Streshinsky and Klaus, An Atomic Love Story, стр. 7.Kashner and MacNair, The Bad & the Beautiful, стр. 65.
Татлок завършва Васарския колеж, а след това и Медицинския факултет на Станфордския университет, където се обучава за психиатърStreshinsky and Klaus, An Atomic Love Story, стр. 96., като едновременно с това работи като репортерка и авторка за Western Worker – печатния орган на Комунистическата партия на САЩ на Западното крайбрежие. Татлок завършва Станфорд с випуск 1941 г.Stanford University Yearbook — 1941, School of Medicine, Stanford University, стр. 176. След това преминава стаж в болницата Св. Елизабета във Вашингтон и специализация в Отделението по психиатрия на болницата Mount Zion, днес кампус на Медицинския център на Калифорнийския университет в Сан Франциско."Pulitzer Prize-Winning Authors to Discuss Oppenheimer". University of California.
Връзка с Опенхаймер Татлок започва да се вижда с Робърт Опенхаймер през 1936 г., когато е докторантка, а Опенхаймер е професор по физика в Бъркли.Bird and Sherwin, American Prometheus, стр. 105 Те се запознават чрез хазяйката му Мери Елън Уошбърн, член на Комунистическата партия, когато Уошбърн организира благотворително събиране на средства в подкрепа на подкрепяните от комунистите испански републиканци.Streshinsky and Klaus, An Atomic Love Story, стр. 118.
Двамата започват да излизат заедно и по сведения имат страстна връзка. Той ѝ предлага брак два пъти, но тя отказва.Streshinsky and Klaus, An Atomic Love Story, стр. 118. На Татлок се приписва това, че въвежда Опенхаймер в радикалната политика в края на 30-те години на XX векBird and Sherwin, American Prometheus, стр. 114., както и че го запознава с хора, свързани с Комунистическата партия или симпатизиращи ѝ, като Руди Ламбърт и Томас Адис. Двамата продължават да се виждат и след като Опенхаймер започва връзка с Кити Харисън, за която се жени на 1 ноември 1940 г. Опенхаймер и Татлок посрещат заедно Нова година през 1941 г. и веднъж се срещат в хотел „Марк Хопкинс“ в Сан Франциско.Streshinsky and Klaus, An Atomic Love Story, стр. 131, 138.
Докато някои историци смятат, че Опенхаймер има извънбрачна връзка с Татлок по време на работата си по проекта „Манхатън“, други твърдят, че след като е избран да оглави Лосаламоската лаборатория, той се среща с Татлок само веднъж – в средата на юни 1943 г. На 14 юни 1943 г. Опенхаймер се намира в Бъркли, за да привлече Дейвид Хокинс като административен помощник. Опенхаймер и Татлок отиват в мексикански ресторант и прекарват нощта заедно в нейния апартамент в Сан Франциско. През цялото време агенти на американската армия, които чакат на улицата отвън, ги държат под наблюдение. На тази среща тя му казва, че все още го обича и иска да бъде с него.Smith, and Weiner, Robert Oppenheimer: Letters and Recollections, стр. 262.Chafe, The Achievement of American Liberalism, стр. 141. Той никога повече не я вижда.Bird and Sherwin, American Prometheus, стр. 232Conant, 109 East Palace, стр. 193-194.
Едит Арнстийн Дженкинс си припомня разговор с Мейсън Робъртсън, близък приятел на Татлок, в който той твърди, че Татлок му е казала, че е лесбийка. Възможно е Татлок да е имала връзка с Мери Елън Уошбърн. Като психиатърка в процес на обучение тя е длъжна да премине през психоанализа и в рамките на подготовката си се консултира със Зигфрид Бернфелд. През 40-те години на XX век хомосексуалността се възприема като патологично състояние, което трябва да бъде преодоляно, и това може да допринася за последвалото ѝ самоубийство.Bird and Sherwin, American Prometheus, стр. 251-252.Jenkins, Against a Field Sinister, стр. 28.
Смърт Джийн Татлок страда от клинична депресия и се лекува в болницата Mount Zion.Herken, Brotherhood of the Bomb, стр. 101–102. На 4 януари 1944 г. тя е намерена мъртва в апартамента си в Сан Франциско, като смъртта ѝ е определена като самоубийство. Баща ѝ я открива във ваната с потопена глава, а наблизо има неподписана предсмъртна бележка, в която тя изразява отчаяние и чувство за вътрешна парализа.Serber and Crease, Peace & War, стр. 86. Разследването заключава, че тя се удавя, след като приема успокоителни, най-вероятно хлоралхидрат, без данни за чужда намеса. По време на смъртта си Татлок е под наблюдение на ФБР и новината бързо достига както до пресата, така и до Дж. Робърт Опенхаймер, за когото широко се смята, че заради нея нарича първия ядрен опит „Тринити“, в препратка към поезията на Джон Дън, с която тя го запознава.Herken, Brotherhood of the Bomb, стр. 129.Wellerstein, Alex (July 16, 2015). "The First Light of Trinity". The New Yorker.
Теория за убийство Съществуват спекулации сред журналисти и историци, както и от страна на брат ѝ Хю Татлок, че смъртта ѝ не е самоубийство, а че „странните обстоятелства“Bird and Sherwin, American Prometheus, стр. 253. около нея впоследствие пораждат съмнения. Конспиративната теория, според която тя е убита от разузнавателни агенти, работещи за проекта „Манхатън“, получава допълнителна подкрепа след доклада на Комисията „Чърч“ от 1975 г., който разкрива подробности за убийства, извършвани от американски разузнавателни служби. Един лекар, цитиран в биографията на Опенхаймер American Prometheus от Кай Бърд и Мартин Дж. Шъруин, отбелязва, че ако човек „е достатъчно умен и иска да убие някого“, хлоралхидратът би бил „точният начин“. Според Бърд и Шъруин обаче неподписаната предсмъртна бележка на Татлок подсказва, че тя умира по собствена воля – като „парализирана душа“ – и именно в това Опенхаймер винаги вярва.Bird and Sherwin, American Prometheus, стр. 254.
Теорията за убийство е представена в драматичния минисериал Manhattan, както и във филма Опенхаймер от 2023 г. В него Опенхаймер си представя смъртта на Татлок по няколко начина: в една сцена тя бавно спуска главата си във ваната, а в друга се вижда ръка с ръкавица, която натиска главата ѝ под водата.
Кремация Бащата на Татлок кремира останките ѝ."Death certificate – Jean Francis Tatlock". Find a Grave.
Източници
Категория:Възпитаници на Калифорнийския университет – Бъркли Категория:Американски психиатри Категория:Американски комунисти Категория:Мичиганци