„На всеки километър“ е български сериен филм от края на 1960-те и началото на 1970-те години.

Филмът е приключенски на партизанска тематика. Състои се от 26 епизода, разделени в две части (сезони) – първата се развива преди 9 септември 1944, а другата – след.

Снимките на филма започват през 1969 г. Сценаристи на филма са Павел Вежинов, Георги Марков, Свобода Бъчварова, Евгени Константинов и Костадин Кюлюмов. Режисьори са Любомир Шарланджиев и Неделчо Чернев. Продукцията е финансирана от управляващата в България БКП и е посветена на 25-годишнината от преврата на 9 септември 1944 г., тогава представян като народно въстание. Художник на филма е Петко Бончев.

Музиката във филма е композирана от Атанас Бояджиев и Петър Ступел. Песента по текст на Найден Вълчев и музика на Петър Ступел и Атанас Бояджиев се изпълнява от Коста Карагеоргиев.

Епизоди Първа част (1969): 1-ва серия – „Шлеповете“ – 62 минути 2-ра серия – „Двете китари“ – 59 минути 3-та серия – „Пеещият часовник“ – 72 минути 4-та серия – „Трите удивителни“ – 54 минути 5-а серия – „Насрещни влакове“ – 58 минути 6-а серия – „Осем без десет“ – 50 минути 7-а серия – „Магарешката пътека“ – 50 минути 8-а серия – „Циганката“ – 66 минути 9-а серия – „На всеки километър“ – 57 минути 10-а серия – „Великден“ – 54 минути 11-а серия – „Възкръсналият мъртвец“ – 65 минути 12-а серия – „Рицарският кръст“ – 55 минути 13-а серия – „Първият ден“ – 53 минути „На всеки километър“, Филмография: Серийни игрални филми /1966 – 2000/. I част. София: Българска национална телевизия, 2001 г., с. 252 – 262.

Втора част (1971): 1-ва (14-а) серия – „Ден втори“ – 64 минути 2-ра (15-а) серия – „Нощи край Драва“ – 75 минути 3-та (16-а) серия – „С чуждо лице“ – 85 минути 4-та (17-а) серия – „След полунощ“ – 81 минути 5-а (18-а) серия – „Тайната на шифъра“ – 85 минути 6-а (19-а) серия – „Хищникът“ – 84 минути 7-а (20-а) серия – „12-те апостоли“ – 71 минути 8-а (21-ва) серия – „Шедьовърът на Велински“ – 66 минути 9-а (22-ра) серия – „Бал на острова“ – 77 минути 10-а (23-та) серия – „Урок по толерантност“ – 73 минути 11-а (24-та) серия – „Двойникът на Алан Стенли“ – 76 минути 12-а (25-а) серия – „След години“ – 82 минути 13-а (26-а) серия – „Голямата скучна игра“ – 71 минути

Герои Двамата главни герои, които въплъщават противоположностите и се намират в постоянно противоборство, са майор Деянов и Богдан Велински.

Деянов е сборен образ на дейците на БКП през годините на комунистическата съпротива. Той е убеден комунист, чийто баща е убит по време на Септемврийското въстание от 1923 г. По-късно става агент на съветското разузнаване, участва в Гражданската война в Испания и в партизанското движение в България. Той е емоционален, излъчва момчешки чар, на моменти се изявява като плейбой.

Велински има за прототип полицейския началник от Царство България Никола Гешев. Той първо е млад и пробивен полицай, впоследствие се издига до началник на тайните служби на Царството, а след 9 септември 1944 става агент на американското разузнаване. Велински е пресметлив, с хладен и съобразителен ум. Вярва, че заровете му предсказват изхода от започнатото. Въздържа се от излишна жестокост спрямо комунистите.

Герои на филма са още: Димитър Атанасов (Митко Бомбата) – приятел на Деянов от детството, негов верен съратник. Простодушен, но живописен характер. Майор Симеон Каназирев (Каназирчето) – с майор Деянов са съученици и донякъде приятели в детството, но по време на Септемврийското въстание бащите им застават от двете страни на барикадата, което слага край на приятелството им. Образът му е на садистичен и праволинеен военен. Войводата – стар и опитен комунист, участвал във всички нелегални борби на партията. Отличава се със стабилен характер и особеното достойнство на старейшина. Алексей Петрович Вершинин – агент на съветските тайни служби, също отдавнашен съратник на майор Деянов. Гимназистът – появява се в малко серии, но става знаков образ. Въплъщава наивността и силната емоционалност на ремсистите (юношите от РМС) по време на комунистическата съпротива.

Сюжет Първата част на филма проследява борбите на комунистическото движение в периода 1923 – 1944 година. Майор Деянов и Митко Бомбата са нелегални дейци на БКП.

Първи епизод – „Шлеповете“, започва в крайдунавски град, в който току-що е разбито Септемврийското въстание. Войска и полиция, начело с Каназирев-старши конвоират пленени въстаници до кея и пред събралия се народ, пред плачещите им жени, деца и майки, под звуците на военна духова музика, ги натоварват в шлеп, който имат намерение да потопят. Сред пленените са бащата на малкия Никола Деянов и Войводата. Никола (около 11 – 12-годишен) отива при съученика си Симеон Каназирев и го моли да поиска от баща си да освободи неговия баща. Той обаче отказва и шлепът с въстаниците е потопен. Докато потъват, въстаниците пеят известната социалистическа песен „Ален мак“. Войводата, като физически най-силен, успява да изплува от потъващия съд и да се спаси. Намира малкия Деянов и успява да го изпрати в Съветския съюз.

В първата серия е и първата среща между Велински и Деянов. Те се срещат на малка уличка. Велински вади носната си кърпа, дава му я и му казва да му се обади, за да му намери работа. Детето недоверчиво се отдалечава с подозрителен поглед. Още тук започва двубоят между двамата главни герои.

По-нататък двамата главни положителни герои – майор Деянов и Митко Бомбата, се появяват отраснали и възмъжали през 1937 г. Те преминават през множество перипетии: борба с нацистка подводница, за да превозят по море български интербригадисти за Гражданската война в Испания, участие в самата война, присъединяване към Съпротивата във Франция, разузнаване в Берлин. Най-много от сериите са посветени на участието на положителните герои в партизанското движение в България. В серията „Великден“ майор Деянов застрелва Каназирев в къщата му след драматичен разговор между двамата.

Първата част на сериала завършва със серията „Първият ден“ – в нея е обрисувано в героична светлина вземането на властта на 9 септември 1944 г. По време на цялата първа част майор Деянов и Велински се намират в постоянен пряк сблъсък, като надделява ту единият, ту другият. Полицаят оценява високо качествата на младия комунист и решава да го привлече на своя страна, като за това организира среднощна среща на 4 очи между двамата. След емоционален диалог Деянов отказва.

Във втората част Велински се появява по-рядко, но продължава да бъде главен отрицателен герой. Той се превръща в главатар на международна „фабрика за шпиони“, насочена към разрушаване на новия строй в България. Към „лошите“ се присъединява и полковник Пърси – агент от американското разузнаване на дипломатическа служба в България.

Майор Деянов и Митко Бомбата (към когото вече се обръщат с „капитан Бомбов“), под командването на началника на българското контраразузнаване генерал Бранев, действат срещу изпратени от Велински и американците шпиони и диверсанти.

Както в първата част, противоборството е изпъстрено с драматични обрати. Велински и полк. Пърси успяват с хитрост да пленят Митко Бомбата, но той се измъква с помощта на гръцки рибар комунист. Преломен момент от втората част е проникването на майор Деянов и Митко Бомбата в централата на Велински, при което Деянов го предупреждава да спре да се занимава с България.

В серията „След години“ Велински вече е остарял и уморен човек, който се е отделил от света в малка селска къща. Посещават го полк. Пърси и неговият шеф полк. Лоуел, който иска от него да изпълни мисия в България. Велински неохотно се съгласява, след като американецът го заплашва да му отнеме пенсията. След като пристига в България под прикритието на разсеяния учен професор Мунс, Велински извършва няколко непредсказуеми постъпки – убива американския агент (Johns F6), който му иска контейнера със секретните материали, посещава мястото, на което е била родната му къща, показва на придружаващата го като преводачка българска девойка, че знае български. Всичко това подсказва, че Велински е решил да се разкрие. Велински се е разкаял за делата си, когато е видял как тече животът в България при новата власт. Той е особено шокиран на пионерска заря-проверка, на която като загинали за свободата на родината се обявяват видни комунистически дейци. Пионерче дори завързва червена връзка на Велински.

Сринат психически, той успява да се срещне за пореден път с майор Деянов, като го моли да му се позволи да се предаде и в замяна да завърши дните си мирно и тихо в България. Деянов отказва, като му заявява, че не може да му се разреши да спи спокойно сред роднините на хората, убити по негова заповед. Майорът поставя ултиматум пред Велински – или да си отиде завинаги, или да бъде съден. Велински е потресен от отговора, качва се на влака и отпътува за чужбина. Малко преди граничната бразда, той изпраща телеграма до „Комитет за държавна сигурност“, в която заявява, че е съгласен да се изправи пред съда. Мигновеният отговор на майор Деянов е: „Приятно пътуване“. Психически сринат, Велински получава пристъп и умира във влака.

В последната серия – „Голямата скучна игра“, майор Деянов и Митко Бомбата разкриват схема на западно разузнаване за източване на секретна информация от България и успяват своевременно да подменят секретните данни с фалшиви. Сериалът завършва с отворен край, с кадъра как майор Деянов, Митко Бомбата и Гастон вървят към Айфеловата кула в Париж.

Актьорски състав