Сецуко Хара () е артистичният псевдоним на японската актриса Масае Айда (). Известна е основно с ролите си във филмите на режисьора Ясуджиро Озу – „Късна пролет“ (1949 г.), „Токийска история“ (1953 г.) и „Токийски здрач“ (1957 г.), както и за съвместната си работа с режисьора Микио Нарусе. Считана е за една от най-великите японски актриси.
Биография Сецуко Хара е родена като Масае Айда на 17 юни 1920 г. в днешния град Ходогая-ку, префектура Йокохама, Япония, в семейство с трима сина и пет дъщери. По-голямата ѝ сестра е омъжена за филмовия режисьор Хисатора Кумагай, което ѝ дава достъп до света на киното. Именно Кумагай я насърчава да напусне училище, което тя прави, за да започне работа в студиото „Никкацу“ в Тамагава, близо до Токио, през 1935 г. Дебютира на 15-годишна възраст със сценичен псевдоним, който студиото ѝ дава във филма Do Not Hesitate Young Folks! ().
Придобива популярност с ролята си в немско-японската копродукция от 1937 г. „Дъщерята на самурая“ (), на режисьорите Арнолд Фанк и Мансаку Итами. Във филма Хара играе жена, която неуспешно се опитва да се самозапали във вулкан. Тя продължава да играе трагични героини в много от филмите си до края на Втората световна война, като „Самоубийствените войски на наблюдателната кула“ (1942) и „Зелените планини “ (1949), на режисьора Тадаши Имаи, и „Към решителната битка в небето“, на режисьора Кунио Ватанабе.
След края на войната Хара остава в Япония и продължава да снима филми. Тя участва в първия следвоенен филм на Акира Куросава „Без съжаления за младостта ни“ (1946 г.). Работи и с режисьорите Кимисабуро Йошимура в „Балът в къщата Анджо“ (1947 г.) и Кейсуке Киношита в „За момичетата “ (1949 г.). Във всички тези филми тя въплъщава „новата“ японка, обърната към светло бъдеще. В повечето ѝ филми обаче, особено тези, режисирани от Ясуджиро Одзу и Микио Нарусе, Хара играе типичната японка – като дъщеря, съпруга или майка.
Първият от общо шест филма на Хара под режисурата на Ясуджиро Озу е „Късна пролет “ (1949 г.), а сътрудничеството им продължава през следващите дванадесет години. В „Късна пролет“ тя играе всеотдайна дъщеря, която предпочита да си стои вкъщи и да се грижи за баща си, отколкото да се омъжи, въпреки настояванията на членовете на семейството си. В „Ранно лято“ (1951 г.) Хара играе млада жена, която иска да се омъжи и намира смелостта да го направи без одобрението на семейството си. След това излиза „Токийска история“ (1953 г.), може би най-известният ѝ филм, режисиран от Озу, в който тя играе вдовица, чийто съпруг е убит във войната. Предаността ѝ към починалия ѝ съпруг тревожи роднините ѝ, които настояват тя да продължи напред и да се омъжи отново. И в трите филма героинята на Хара носи едно и също име – Норико, но персонажите нямат връзка помежду си.
Последната голяма роля на Хара е тази на Рику, съпругата на главния герой Оиши Йошио, във филма „Четиридесет и седемте ронини“ (1962 г.).
Хара, която никога не се омъжва, е наричана „Вечната дева“ в Япония и е символ на златната ера на японското кино от 50-те години на ХХ век. Тя напуска киното през 1963 г. (годината, в която умира Озу) и впоследствие води уединен живот в Камакура, където са заснети много от филмите ѝ с Озу, отказвайки да бъде интервюирана или снимана. Години наред хората спекулират относно причините за оттеглянето ѝ от обществения живот, включително предполагайки, че Хара е имала романтична връзка с Озу или че зрението ѝ се е влошило и това я е принудило да се оттегли. Самата Хара признава по време на последната си пресконференция, че никога не е обичала актьорството и го е използвала само като средство да издържа семейството си; въпреки това спекулациите продължават. Хара е запалена пушачка; пие и алкохол.
След повече от половин век уединение, Хара умира от пневмония в болница в префектура Канагава на 5 септември 2015 г. на 95-годишна възраст. Смъртта ѝ не е съобщена от медиите до 25 ноември същата година, тъй като семейството ѝ се свързва с тях със закъснение (вероятно от съображения за поверителност).
Наследство Хара е смятана от много критици и режисьори за най-великата японска актриса на всички времена. Ясуджиро Озу, с когото работи шест пъти, казва за нея през 1951 г., че е най-добрата японска филмова актриса. В автобиографията си от 1991 г. Чишу Рю описва Хара като „не само красива, но и умела актриса“; той споменава, че Озу рядко хвали актьори и фактът, че е наричал Хара „добра“ актриса е признание за нейните качества. Актьори и членове на екипа, които са работили с Хара, я описват като срамежлива, но приятна за работа.
През 2000 г. Хара е избрана за най-великата японска актриса в класация на Kinema Junpo за най-великите филмови актьори и актриси на ХХ век; класацията е формирана от гласовете на известни личности.
Аниме филмът „Актрисата на хилядолетието“ (2001), режисиран от Сатоши Кон, е частично базиран на нейния живот, въпреки че е продуциран и пуснат повече от десетилетие преди смъртта ѝ.
Избрана филмография
Tamerau nakare wakodo yo (1935) – Осецу Shînya no taiyô (1935) – Кимие Ода Midori no chiheisen zenpen (1935) Hakui no kajin (1936) – Юкико Kōchiyama Sōshun (1936) – Онами Yomeiri mae no musume tachi (1936) Seimei no kanmuri (1936) – Аяко Аримура Tange sazen: Nikko no maki (1936) Kenji to sono imôto (1937) „Дъщерята на самурая“ (1937) – Мисуко Ямато Tôkai Bijoden (1937) Haha no kyoku I (1937) – Кейко Haha no kyoku II (1937) – Кейко „Гигантът“ (1938) – Чийо Den'en kôkyôgaku (1938) – Юкико Shogun no magô (1938) – Кирели Нае Сасано Fuyu no yado (1938) Uruwashiki shuppatsu (1939) – Томико Ходжо Chushingura (1939, part 1, 2) – Отеру Machi (1939) – Сономи Кихара Tokyo no josei (1939) – Сецуко Кимидзука Hikari to kage (1940, part 1, 2) – Сахоко Катсура Totsugu hi made (1940) – Йошико Hebihimesama (1940) – Кото Химе Onna no machi (1940) – Ине Futari no sekai (1940) Shimai no Yakusoku (1940) – Сачико Anî no hânayomê (1941) – Акико Ôinaru kanô (1941) Kêkkon no seitaî (1941) – Харуко Сано Kibô no aozora (1942) – Чидзуко Wakai sensei (1942) – Томико Хираяма Haha no chizu (1942) – Кирие Bôrô no kesshitai (1943) – Йошико „Самоубийствените войски на наблюдателната кула“ (1942) – съпругата на командир Такадзу Ikari no umi (1944) – Мицуко Хирага Shôri no hi made (1945) Kita no san-nin (1945) – Сумико Уено Koi no fuunjî (1945) – Юкико Хасебе Midori no kokkyô (1946) – Маки Курияма Reijin (1946) – Кейко „Без съжаления за младостта ни“ (1946) – Юкие Ягихара Kakedashi jidai (1947) – Мияко Томода „Балът в къщата Анджо“ (1947) – Ацуко Анджо Sanbon yubi no otoko (1947) – Шизуко Yuwaku (1948) – Такако Toki no teizo: zengohen (1948) Fujisancho (1948) Taifuken no onna (1948) – Курико Сато Kofuku no genkai (1948) „Tonosama Hotel (1949) – Аки Нагаока За момичетата “ (1949) „Зелените планини “ (1949) „Към решителната битка в небето“ „Късна пролет “ (1949) – Норико Сомия Shirayuki-sensei to kodomo-tachi (1950) – Кайоко Амамия Arupisu monogatari: Yasei (1950) Nanairo no hana (1950) – Теруко Кашиваги „Идиот“ (1951)) – Таеко Насу „Ранно лято“ (1951) – Норико Мамия Kaze futatabi (1952) Kin no tamago: Golden girl (1952) Tôkyô no koibito (1952) – Юки Shirauo (1953) – Сачико „Токийска история“ (1953) – Норико Хираяма „Звукът на планината“ (1954) – Огата Кикуко Uruwashiki haha (1955) – Мицуйо Ота Shūu (1956) – Фумико Aijô no kessan (1956) – Кацуко Ani to sono musume (1956) – Акико Мамия Ōban (1957) – Канако Мори „Здрач в Токио“ – Такако НуматаNumata Onna de aru koto (1958) – Ичико Onna gokoro (1959) – Исоко „Трите съкровища“ (1959) – Аматерасу, богиня на Слънцето Robo no ishi (1960) – Орен Айкава „Дъщери, съпруги и майка“ (1960) – Санае Саканоши, най-голямата дъщеря „Късна есен“ (1960) – Акико Мива „Краят на лятото“ (1961) – Акико Musume to watashi (1962) – Чизуко Иватани „Четиридесет и седемте ронини“ (1962) – Рику
Източници
Литература Karlsson, Mats. 'Setsuko Hara: Japan's Eternal Virgin and Reluctant Star of the Silver Screen.' In Stars in World Cinema: Screen Icons and Star Systems Across Cultures, ed. Andrea Bandhauer and Michelle Royer, pp. 51–63. I.B. Tauris. (2015) Weston, Mark. Giants of Japan: The Lives of Japan's Greatest Men and Women. Kodansha International. (2002) Yoshimoto, Mitsuhiro. Kurosawa: Film Studies and Japanese Cinema. Duke University Press. (2000)
Външни препратки
JMDb Profile (in Japanese) Setsuko Hara at Ozu-san.com
Категория:Японски актьори и актриси Категория:Починали през 2015 година Категория:Родени през 1920 година Категория:Хора от Йокохама Категория:Починали от пневмония Категория:Страници с непроверени преводи