Халкидическото въстание () е локално, като част от по-големия замисъл на Филики Етерия, за верско освобождение на Балканите от Османската империя. В случая целта на въстанието е да пререже османския подвоз от Константинопол през Солун по суша – към Морея, където избухва и бушува най-силното въстание през 1821 г.

Николаос Касомулис предава на серчани веста, че в края на януари на събрание във Вощица се е решило, че 25 март 1821 г. е датата за начало на въстанието. Касомулис не получава отговор на съобщението си, като Емануил Папас напуска Константинопол и се отправя за Света гора, откъдето призовава серчани да се вдигнат на бунт. Жителите на Сяр обаче не отговорят и не се разбунтуват, тъй като мъченическата смърт на патриарх Григорий V изплашва местния митрополит и духовници, като предводители на заверата.

Прелюдия Емануил Папас пристига в манастира Есфигмен в деня в който Каламата е освободена от тамошните въстаници. В Есфигмен пристига и Антонис Висвизис с оръжия и боеприпаси, закупени от него по заповед на Александър Ипсиланти, което подига духа за борба на местните монаси. Месец април 1821 г. преминава в трескава подготовка за въстанието, интензивната дейност за което не остава скрита за съгледвачите на османския бей на Солун. Развитието на събитията тласкат и двете страни към превантивен удар. На 16 май 1821 г. местният гарнизон на Полигирос ликвидира заговорника Киркос Папагеоргакис. Местните жители реагират разгневено и на следващата сутрин атакуват и избиват гарнизона, превземайки местния османски щаб, след което обръщат в бяг изпратените срещу тях османски сили от Пазаруда и Хасикохория, наброяващи 1000 души. Този акт бележи началото на въстанието.

Обявяване и развитие на въстанието Същият ден, 17 май 1821 г., в Карея, е свикано всеобщо събрание на миряни и монаси, което решава незабавно да обяви въстание. Събралите се провъзгласяват Емануил Папас за „вожд и защитник на Македония“. Папас установява въстаническия щаб в Света гора, след което със своите 2500 души подига местните и превзема Касандра, Ормилия, Ситония и Мадемохория. През юни 1821 г., в сътрудничество с капитан Хапса, предводител в Западна Халкидика, разбива османците от Стагира и Ставрос, превземайки Йерисос. По този начин въстанието на практика обхваща всички села на Халкидики, поради което и се нарича Халкидическо въстание.

След първоначалната еуфория започват несполуките със смъртта на Йоанис Фармакис, който трябвало да поеме военното ръководство на силите в Македония. Без опитен военачалник, Емануил Папас не успява по неволя и заместване да се справи подобаващо с тази лидерска роля. Емануил Папас решава да отправи военните си сили на север към Рендинския пролом, блокирайки пътя Кавала-Солун, за да възпре евентуален опит за военна подкрепа към местните османски сили от Константинопол. В западна Халкидика капитан Хапса (родом от село Пазараки в Касандра) бързо достига и превзема бунтовния град Василика, преследвайки османските сили до село Седес (Терми), на три часа път от Солун. Въстаническите сили достигат максимума на възможностите си с тези успехи, след което Папас се обръща за помощ към арматолските предводители от региона Олимп, които имат дълъг опит и традиции в този тип въоръжени действия, но те са разколебани да се отдалечат от базите си, и не оказват съдействие на въстаниците.

Разгром Междувременно султан Махмуд II заповядва на Байрам паша да събере наличните сили от Източна Тракия и Галиполи, с които да потуши въстанието в Морея. На път за Македония, разбирайки за въстаническите действия в Халкидики, султанът нарежда на Байрам паша да остане в Македония толкова дълго, колкото е необходимо, за да се справи с местните въстаници. В средата на юни 1821 г. Байрам паша с 23 000 души атакува силите на Емануил Папас в Рендинския пролом и само след няколко часа бой ги изтласква от него. Папас с бойците си отправя към планините над Полигирос, преследван от трихилядна османска кавалерия, която напълно унищожава ариергарда му. Основните сили на Байрам паша се отправят към Солун, където е обявена обща мобилизация. Османците събират впечатляваща сила от 30 000 пехотинци и 5000 конници, която се отправя към Василика, която е евакуирана от въстаниците, заедно с жените и децата. Междувременно Ахмед бей от Яница със силите си нахлува във Василика и я опожарява. Капитан Хапса само с 200 бойци се опитва безуспешно да организира отбранителна линия пред настъпващия Байрам паша, извън Василика. В неравния бой жертва пада капитана с 62-ма въстаници.

Оцелелите въстаници се оттеглят на полуостровите Касандра, Ситония и Атон. Папас оставя приятеля си Никифор Иверитис за командващ на Атон, за да поеме командването на Касандра, с укреплението на канала Потидея, който отделял Касандра от останалата част на Халкидики. В началото на юли османските сили щурмуват безуспешно канала, оставяйки след себе си 500 мъртви, седем знамена и много сандъци с боеприпаси. Силите на Папас контраатакували и превзели вражеския лагер с оръдия и останали боеприпаси. Въпреки този мимолетен успех, Папас не страдал от илюзии. Междувременно в Сяр избухва бунт под предводителството на митрополит Хрисант, който бързо е потушен. Целта на серските бунтари е да облекчат положението на въстаниците.

С настъпването на есента ситуацията в Касандра става все по-напрегната. В началото на октомври 1821 г. Папас настоятелно призовава цивилното население от централна Халкидика, намерило убежище на полуострова, да напусне Касандра. По всички възможни начини над 200 семейства са евакуирани на островите Лемнос, Скирос и Скопелос. Положението на бунтовниците става отчайващо поради липса на провизии. Папас пише писма с молба за помощ до Ипсиланти и въстаническите предводители на островите Хидра и Спецес, изисквайки боеприпаси, хора и храна. Такава не пристига, но за сметка на това Ипсиланти го издига в ранг на пълномощен водач и командир на Атон, Касандра и Солун.

В същото време османците спешно се нуждаят от ликвидиране на въстаническото гнездо по сухоземния им път за войската от Константинопол – към Атина, Месолонги и Морея. На 30 октомври 1821 г. те атакуват и пробиват укрепленията на Потидея, след което овладяват Касандра. Малко след това Ситония се предава, за да избегне опожаряване. Емануил Папас с верните си хора се спасява на Света гора. Разбирайки безнадеждността на ситуацията, монасите отказват да продължат борбата и пожелават да преговарят, въпреки гневната реакция на Никифор Иверитис. След като научава неприятната новина, Емануел Папас разочарован отплава за Хидра, заедно с Антонис Висвизис, на кораба на който на 23 март 1821 г. пристига на Света гора. Папас умира от сърдечен удар на борда на кораба на 5 декември 1821 г.

Равносметка Халкидическото въстание е съпътстващо Влашкото и обявеното в днешен Пелопонес. То е парче от мозайката регионални въстания на Балканите, инспирирани от Филики Етерия. Гръцката историография го разглежда като неразривна част от своята „национална революция“, но в действителност въстанието има верски характер, и се вписва в парадигмата на т.нар. гръцки проект на Екатерина Велика.Николай Тодоров; Балкански измерения на гръцкото въстание от 1821 година. Приносът на българите; Български доброволци в Гърция. стр. 99-114, изд. на Отечествения фронт, София, 1984 То е неуспешно, за разлика от въстанието в Морея, което завършва благополучно само заради намесата на великите сили на страната на въстаниците с битката при Наварин.

Бележки

Категория:Гръцка война за независимост Категория:1821 година в Османската империя Категория:Халкидически полуостров