Скопската грамота на Стефан Душан за Карейската килия () е дарствен хрисовул, издаден в местността Чахра край Скопие през 1348 г. от сръбския цар Стефан Душан, който дарява на Карейската килия „Свети Сава Йерусалимски“ в Атон селото Косорики в Хвосно (днес в Република Косово) с всичките му махали и освобождава неговите жители от всички феодални повинности към сръбската държава. Отделно грамотата определя царица Елена за покровител на постницата, като ѝ предоставя правото да избере по свое желание неин предстоятел измежду редовете на хилендарското братство и с негова благословия. Освен това грамотата задължава обителта майка Хилендар и Сръбската патриаршия да изпълняват редовно задълженията си по отношение на Карейската килия, така както те са били определени от предходните ктитори.

Грамотата се съхранява в архива на Хилендарския манастир, заведена под номер 31 (Хил. 31) и топографска сигнатура A 4/11. Изписана е с черно мастило върху два пергаментни листа, съшити с тънък канап. Размерите на грамотата са 341 мм × 1003 мм. Писмото ѝ е уставно и заема 65 реда плюс царския подпис. С червено мастило са изписани инициалът В, първата буква на думата село, думите слово, хрисовул и словеса в текста, както и царският подпис с орнаментите към него. Печат няма.

Запазени са още две царски грамоти, издадени от Стефан Душан на Карейската килия „Свети Сава Йерусалимски“ през същата 1348 г. – най-кратката от трите е издадена в Прилеп и се съхранява в архива на Хилендар под номер 30 (Хил. 30), а най-обширна е издадена отново в Прилеп и също се съхранява в архива на Хилендар под номер 149 (Хил. 149).

Скопският хрисовул (Хил. 31) най-вероятно е първообразът, послужил като основа за съставянето на останалите две съхранени грамоти на Стефан Душан за Карейската килия. Основание за това изледователите намират в някои особености на съдържанието на двете по-късни Прилепски грамоти, които не се срещат в текста на Скопската грамота: така например в Скопския хрисовул не се изброяват имената на махалите косорички, не се споменават допълнителнителни дарове, отпуснати на Карейската килия от царя, нито пък проигуменът поп Теодул е споменат като лицето, избрано от царица Елена за предстоятел на исихастирията, като в интервенцията на Скопския хрисовул се споменава единствено хилендарският проигумен Арсений. Поради тази причина Лидия Славева и Владимир Мошин определят Скопската грамота като най-ранния от съхранените актове на Стефан Душан за Карейската килия, който е съставен като проект за останалите две грамоти преди избирането на поп Теодул за предстоятел на постницата.

Въпреки че традиционно сръбската историография не поставя под въпрос автентичността на Скопската грамота, в по-ново време сръбският изследовотел Драгич Живойинович определя документа, който се съхранява в Хилендар, като автентичен препис, направен, за да замени оригиналния акт, издаден от сръбския цар.

Текст на грамотата

Бележки

Източници

Категория:История на Косово Категория:История на Македония Категория:История на Сърбия Категория:Исторически документи Категория:Хилендарски архив Категория:Средновековни сръбски текстове Категория:Стефан Душан Категория:1348 година в Европа Категория:История на Скопие