Андра Николич () е сръбски юрист, писател, литературен историк и политик. Заема длъжностите министър на образованието, министър на външните работи, министър на правосъдието, държавен съветник и председател на Народната скупщина (1909 – 1918).

Биография Образование Андра Николич е роден на 5 октомври 1853 година (23 септември 1853 стар стил) в Белград. Родителите му Йосиф Николич, съдебен чиновник, и Наталия Маркович, сестра на Стефан Маркович, министър при княз Александър Караджорджевич. Губи баща си в ранна възраст и заедно с майка си, трима братя и сестра, изпитва затруднения с получаването на образование поради бедност. Завършва три години начално училище и гимназия в Белград. В гимназията е един от основателите на студентското дружество „Сръбска надежда“ в 1868 година. По време на обучението си се присъединява към социалистическото младежко движение на Светозар Маркович. В 1869 година започва да учи в Техническия факултет на Великата школа в Белград, но завършва право във Великата школа в 1873 година и веднага се доказва като юрист с тезата си „Икономическото състояние на Сърбия през XIV век“, която е наградена и привлича вниманието.

Започва работа в 1874 година като стажант в Държавната печатница. По-късно работи като адвокатски чиновник, а след това става заместник-учител в Чачак, а по-късно е назначен за учител на същото място. След това преподава в Белград в Първа нисша и Трета белградска гимназия.

Политик През 1881 година се присъединява към Народната радикална партия и става член на нейния Главен комитет. Смятан е за един от най-големите радикални интелектуалци и оратори. След Тимошката буна от 1883 година е затворен и подобно на други членове на Главния комитет на Радикалната партия е изправен пред специален съд в Зайчар, но е оправдан като невинен в началото на декември 1883 година. След освобождаването си обаче остава без държавна служба в продължение на четири години, между 1883 и 1887 година. През 1884 година основава „Одек“, първия радикален вестник след Тимошкото въстание, заедно със Стоян Протич и Йован Джая. „Одек“ бързо се превръща в основен глас на опозицията. Николич е полиглот с познания по немски, английски, френски и руски език. Преподава в Първа белградска мъжка гимназия сръбски език и литература.„Споменица о стогодишњици Прве мушке гимназије у Београду, 1839-1939. године“, Београд 1939.

Като радикал Николич прави впечатляваща политическа кариера в правителството. Преди Първата световна война сръбската политика е доминирана от влиятелна, радикална и „кръстническа троица“, състояща се от Лазар Пачу, Андра Николич и Стоян Протич. В 1887 година Николич е секретар на Министерството на образованието, а в 1887 и 1888 година е назначен за депутат в Народната скупщина. В 1890 година става член на Държавния съвет, длъжност, която заема до 1894 година. Няколко пъти е министър. Първо е министър на образованието в правителството на Сава Груич, а след това веднага в правителството на Никола Пашич (13 май 1890 година – 21 август 1892 годин). След това е министър на външните работи и министър на правосъдието в правителството на Лазар Докич (13 април – 5 декември 1893 година). Министър е на образованието в правителствата на Джордже Симич (29 декември 1896 година — 23 октомври 1897 година), Никола Пашич (10 декември 1904 година — 29 май 1905 година), а след това в правителствата на Никола Пашич и Петър Велимирович от 30 април 1906 година до 24 февруари 1909 година. Като министър на образованието осъществява преобразуването на Великата школа в Белградски университет в 1905 година. Министър е на външните работи в правителството на Сава Груич от 4 октомври 1903 година до 2 февруари 1904 година. Посланик е в Париж в 1901 година. Заема поста председател на Народната скупщина от 14 октомври 1909 година до 25 февруари 1918 година, когато подава оставка поради болест. Като председател на Скупщината успокоява и овладява бурните парламентарни страсти. Уважавайки парламентаризма, Николич успешно успокоява вътрешните политически вълнения със своята умереност и такт.

Книжовник Николич се занимава не само с право и политика, но и с литература още от ранна възраст. Започва да пише естетическа литературна и театрална критика. Изпраща своите литературни и журналистически произведения до „Отаджбина“, „Рад“ (на който е сътрудник и редактор), „Дело“ и около двадесет други вестника. В „Отаджбина“ редактира рубриката „Книжовен преглед“ от 1875 до 1881 година. С трудовете си се отличава като отличен експерт по сръбски език, затова е избран за професор по история на сръбската литература във Великата школа в 1880 година, но не приема предложението. Той е литературен критик с голям талант, фина наблюдателност и брилянтен стил. Сътрудничи със Стоян Новакович при издаването на някои издания на книги по синтаксис. Николич превежда и на сръбски. В 1899 година превежда популярното произведение на английскя писател Джордж Елиът „Воденицата на река Флос“.

Редовен член е на Сръбската кралска академия (Академия на философските науки) от 1897 година.

Умира на 28 септември (или 31 септември) 1918 година в Париж, където е временно погребан. Останките му са пренесени в Сърбия в 1926 година.

Семейство Той е женен за Мила, дъщеря на белградския индустриалец Маша Димич, и от седемте им деца три оцеляват до зряла възраст; най-големият син Душан е убит като сръбски войник при Сувобор през 1914 година. Надживяват го синът му Радое (1897-1987) и дъщеря му Радмила. Радое Николич се жени за Йелена Хаджипопович (1900-1977), дъщеря на Милош и Любица Хаджипопович от Белград, докато Радмила се жени за д-р Нико Милянич (1892-1957).

Литература

Народна енциклопедија српско-хрватско-словеначка, Београд 1929, књига 3, 97 С. Јовановић, Влада Милана Обреновића књига 3, Београд 1934 С. Јовановић, Влада Александра Обреновића књига 1, Београд 1934 С. Јовановић, Влада Александра Обреновића књига 2, Београд 1935 Некролог у Српским новинама 20.9.1918, то је ознака по старом календару Андра Николић, Економско стање Србије у XIV веку Министри просвете Србије 1811–1918. Београд 1994. Стр. 94–95. Лексикон писаца Југославије, Нови Сад 4, 701–702. Ј. Prodanović: A. Nikolić. La Patrie serbe 2 (1918) 475–478.

Бележки

Категория:Министри на образованието Категория:Сръбски министри Категория:Сръбски политици Категория:Сръбски писатели Категория:Родени в Белград Категория:Възпитаници на Белградския университет Категория:Сръбски юристи Категория:Починали в Париж Категория:Академици на Сръбската академия на науките и изкуствата