Сражението на Свети Илия е бой, разиграл се на 22 юли 1903 година (стар стил), втория ден на Илинденско-Преображенското въстание в Източно Костурско между мокренската чета на Николай Андреев от Вътрешната македоно-одринска революционна организация и османски аскер. Въстаниците се опитват да превземат градчето Клисура, но са отблъснати от османска войска и гъркоманска милиция.
Бой Куриерът от щаба, носещ съобщението за обявяване на въстание, пристига в Мокрени вечерта на 21 юли 1903 година. Сутринта на 22 юли в подножието на Шундовица Никола Андреев раздава патроните на Мокренската чета и, без да дочака покрепления според плана за въстание, я повежда на запад към Клисура, като заемат голия връх Свети Илия, на който е разположена едноименната църквичка „Свети Илия“. Знамето на четата е ушито от учителката Мария Вангелова – червено с от едната страна извезан златен лъв, а от другата надпис „Свобода или смърть“. Знаменосец е Картела Тегов Пачин.
Според Христо Силянов въстаниците са 150 души, но според Анастас Симеонов от Мокрени те са 74. Срещу мокренци тръгва клисурският мюдюрин със 150 души войска. В помощ на турците идва и гръцка чета от 50 души, начело с гъркоманина Вангели. Сражението започва към 9 предиобед и завършва в 2 следобед. Мокренци са принудени да отстъпят като дават 1 ранен и 7 убити – мокренците Георги Папастерев, Гели Тегов Пачин, Христо Н. Матин, Тоди Михалин, Динчи на Уанката, както и конуйците Симо Хр. Касабов и Наси Пульов, погребани в двора на църквата „Свети Илия“ на върха. Раненият в крака Тани Качев е завлечен от Симеон Сиин в гората Буката, където е превързан и спасен.
Клисура пада в ръцете на въстаниците на 23 юли.
Бележки
Свети Илия Категория:Илинденско-Преображенско въстание Свети Илия Категория:Битки на гръцката въоръжена пропаганда в Македония