Тасе (Атанас) (Хаджи)Тодоров Хаджицки (Хаджийски) е български общественик, деец на Българското възраждане в Пиринска Македония.
Биография Роден е в 1833 година в Мехомия, тогава в Османската империя, днес Разлог в България. Баща му хаджи Тодор Атанасов Цуцумански е един от ктиторите на построената в 1834 година църква „Свети Георги“; след поклонение в Йерусалим става хаджия и синове му се именуват Хаджицки. Негови братя са Никола, Марко, Петър, Билю и Ангел Хаджицки (Хаджийски).
Тасе Хаджицки един от градските първенци в Мехомия през втората половина на XIX век. Богат човек, ползващ се с уважението на българите, а също имащ влияние пред турците. Взимал е на търг от турското правителство събирането на юшура (десятъка от храните).
Арестуван е през пролетта на 1876 година, малко преди началото на Априлското въстание, заедно с брат си Билю Хаджицки, поп Никола Опашков, Кипре Максев, Яне Ботков и Никола Каназирев, както и мнозина други от Разлога. Отведени са в Неврокоп на съд, след 32-дневен затвор и побоища са освободени срещу дадени за председателя на съда 600 лири.
След Берлинския конгрес и разпокъсването на Санстефанска България, през ноември 1878 година той и Иван Попмихайлов занасят обръщението на всички църковни общини в околията до руското военно командване в Горна Джумая, с което се иска руската войска да навлезе и в Разложко, та така районът да бъде присъединен към България, но русите не навлизат в Разлога.
В къщата на Тасе в Крапата махала, на горния ѝ етаж, от 1884 до 1886 година е класното училище с I и II клас. Учители на II клас са синът му Димитър и Иван Попниколов, а на I клас – Тодорка Крачанска Стойчева. След това всички квартални училища са затворени. В 1887 година Тасе Хаджицки влиза в строителния комитет за построяване на ново училище, и то класно. Купува се място за училището, но турската власт не разрешава построяването му, тъй като не признава тогавашните църковно-училищни общини. Тогава общинарите от Разложка околия, включително Тасе Хаджицки, изпращат писмо до великия везир с искане за църковни и училищни правдини.
В 1889 година е избран за председател на Мехомийската българска църковно-училищна община. Избраният на 1 януари състав освен него включва и Кипре Максев (секретар-касиер) и поп Никола Ангелов, Петър Рачев, Никола Елчинов и Трендафил Георгиев (членове).
Убит е по издадена от банскалията Йонко Проданичин – Вапцаров като представител на ВМОРО смъртна присъда. Допуска се, че като защитник пред турците на българите в Мехомия е предизвикал старата вражда между Мехомия и село Банско или по подозрение да не би да издаде някои организационни дела. Негови близки узнават за тази смъртна присъда и го предупреждават, но той не е вярвал, че някой ще го убие. Убит е на 27 юли 1902 година, когато тръгва сам за хамбара си в Банско и по средата на пътя при Крушицата е причакан от засада. Физическите убийци са Костадин Котупанов от село Баня, т.нар. Галабата от Банско и други. На това място сега е гробът на Симеон Молеров.
Синове на Хаджицки са Петър (р. 1854), Димитър (р. 1860), учител в Мехомийското класно училище, Тодор (р. 1868), Костадин и Георги Хаджицки (р. 1880), има и дъщери: Дела и Мария.
Бележки
Категория:Български общественици от Македония Категория:Родени в Разлог Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение