Инско (, Ίντσκο) е бивше село в Република Гърция, на територията на дем Суровичево, област Западна Македония.
География Развалините на селото са разположени в малък залив на западния бряг на Руднишкото езеро, в западното подножие на едноименния връх Инско (Агия Параскеви, 719 m) на 15 km северозападно от град Кайляри (Птолемаида).
История В края на XIX век Инско е чифлик в Леринската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Инско има 40 жители арнаути християни и 48 жители цигани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Инско е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 12 къщи.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Инцко (Ἴντσκο), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 25 мюсюлмани.
Запазена е църквата „Света Петка“.
Бележки
Категория:Исторически села в дем Суровичево